Whiskeytemple_Vladimir 
Всяка флотилия си има предвождащ, флагмански кораб, както всяка сабя си има острие. Тези примери са изцяло важими и относими и спрямо гамата на ирландското уиски Тюламор Дю /Tullamore D.E.W./, чийто предводител и представител на премиум сегмента е уискито, което виждате няколко реда нагоре – това е 18-годишният едномалцов дестилат, носещ разпознаваемото име. И той, както и по-младата му 14-годишна версия, ми бе предоставен от приятелите от „Трансимпорт“ за целите на блога. Тежка работа, но някой трябва да я свърши, нали? Всъщност, опитването и описването на дестилати не са нито работа, нито пък тежко занятие. Поне не и за мен. Напротив, вън от съпровождащото ги опиянение, тези дейности ми носят истинска наслада, защото мога да споделям впечатленията си с вас, странствайки из световната уиски вселена. Единствената тежест, свързана с настоящата статия № 709 от блога Храм на уискито се коренеше в изкачването на стълбите към паметника „Създатели на българската държава“ над Шумен, които заедно с Яна превзехме за пореден път преди няколко седмици. Чували сте за него – солидната бетонна конструкция, извисяваща се на около 200 м. над нивото на града, до която се достига по два начина – със спортни дрехи и изкачване по 1300-та стъпала или със спортни дрехи и автомобил. В подножието му за първи път отворих бутилката и заснех някои от кадрите, а самото представяне подготвих по-късно в домашна атмосфера.
Ако вече сте прегледали статията за Tullamore D.E.W. 14 y.o. single malt whiskey /приканвам ви да го направите, ако не сте/, навярно знаете, че уискито, бутилирано под тези зрели малцови форми /сега си давам сметка за еротичното звучене на това определение/, произлиза от дестилерията на Бушмилс /Bushmills/, от която компанията „Уилям Грант и Синове“ – собственик на Tullamore D.E.W. distillery, са закупили бъчви, които пълнят от името на Тюламор, тъй като новоизградената дестилерия в едноименно ирландско градче все още не разполага с толкова старо уиски. Съдбата на старите ирландски дестилерии/ марки в предходен момент е наложила всички те да се произвеждат под шапката на един производител в централизиран комплекс /огромната дестилерия Мидълтън/ и близките отношения между тях не трябва да ни изненадват. С други думи, конкурент не е термин, равнозначен на враг. Имайте предвид и факта, че повечето нови ирландски дестилерии, пускащи на пазара свои уискита с години, са закупили бъчвите от тях от по-старите дестилерии /освен Bushmills към тях спадат Midleton и Cooley/, макар и да не го посочват на етикета. В този ред на мисли, понятието, което описва актуалната картина на уиски индустрията в Ирландия е сътрудничество.
Преди да премина към представянето на самата благинка, искам да споделя нещичко за самия ботлинг. И двете малцови разновидности /визирам T.D. 14 & 18/ са презентирани по сходен начин. Практична кутия, позната ни и от другите актуални представители на компанията, еднакъв алкохолен градус /41,3%/, студено филтриране на алкохола и за нещастие – ползван карамел е150 за подсилването на цвета. Аналогични са и ползваните бурета – основнато отлежаване и при двата протича в бурета от бърбън, и финиширане на съзряването в бъчви от шери олоросо, порто и мадейра. Поне на пръв поглед разликата между Tullamore D.E.W. 14 и 18 се свеждаше до значително по-късата партида на пълнолетния ирландец, обхващаща не повече от 2500 бутилки /това ще рече, че са смесени не голям брой бъчви/ и четирите години по-дълъг престой в дъбовия храм.
Резонният въпрос, който ме терзаеше преди да опитам отварата, бе доколко тези четири в повече при Tullamore D.E.W. 18 y.o. години биха оказали осезаемо влияние върху спирта. И след като вече срещнах течността мога да споделя, че разликата е отчетлива, водейки до далеч по-изразен дървесен профил на 18-годишния малцов красавец, привнасяйки му по-сериозен/ зрял характер.
Аромат – дървесина, желирани бонбони, кокос, сушени екзотични плодове, зряло грозде, праскови, нектарини, плодова сладост, заемки от виното, далечна прилика с ром или бренди, накиснати в него плодове, подправки, банани, манго, папая, зелени билки, нотки кафе, ванилия, намек за жълти и червени ябълки и сладко от круши. Мирисът е интензивен за градуса си. Напомни ми и на сиропиран блат от сладкиш с кайсии и кайсиев компот. Донесе и спомен за парфюмност, дори одеколон, захарно петле и захарен памук. С вода – още от асоциацията със захарен памук, карамел, захарно петле, тъмен сушен плод, боровинки и ягоди. Вкус – интензивен, пикантност, спомен за сушени кайсии, сладост, праскови, манго, ананас, нотки мента и джинджифил, малц, зърно и дървесност. С вода – повече танини и спомен за кафе. Финал – среден по продължителност, носещ слаба сладост, пикантност и сгряващо усещане, щрихи нагарчащи ядки, какао, тъмен шоколад, танини, кафени зърна, дървесина и локум. С вода – по-силна дървесност, нагарчащи кайсиеви ядки и кафе.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 140 лв.
В обобщение: зряло уиски с плодов аромат и интензивно влияние от бъчвите при вкуса и финала.
