Dark Mode On / Off

Bushmills 21 y.o. single malt whiskey

 Няколко дни не бях заставал над клавиатурата в блога – бях си дал заслужена почивка след проведения уиски сбор в сряда. Опитахме пет уискита /по 20 мл от всяко/ и реших да си отдъхна от алкохола за два-три дни. Колкото и да е вкусно уискито то преди всичко е алкохол, който може да натежи в даден етап. И след тридневното въздържание се реших да заменя късото кафе с 20-25 мл уиски /в чашата са 50, но половината са за Яна/, което да опиша в блога. В Шумен почти не останаха напитки за опитване, но все още има такива, които представляват интерес за мен. Като 21-годишния Бушмилс. Първата ми среща с него датира от преди две години и няколко месеца и беше време да го опитам отново. Не пропуснах да взема и апарата си, за да направя няколко красиви снимки.


 Бушмилс е една от малкото ирландски дестилерии, оцелели в трудните години на ирландската уиски промишленост от средата на 20-ти век. Уискито е добре прието в България. Имам предвид базовия бял етикет, който може да откриете на промоция в почти всеки бар или магазин. И той, както повечето ирландски уискита от този клас, е смесено уиски и се лансира като напитка за смесване с разледител или лед. Бушмилс обаче е много повече от марка базов бленд – опитайте 10-годишния малцов дестилат, който предлага прилично качество за парите си и ще се убедите в думите ми. Моите фаворити сред гамата на бранда обаче са 16-годишният Буш и юбилейният 45-градусов представител на дестилерията, но за нещастие отриването им вече е почти невъзможно. Ако обаче искате да опитате нещо по-скъпо и старо, знайте, че в България все още се внася 21-годишния Бушмилс, който ревюирам днес.



 И той по, подобие на другите си събратя от портфолиото на Bushmills, е бутилиран с възможно най-ниския алкохолен градус от 40%. Цветът му е подсилен с карамел Е150, а течността е студено филтрирана – и трите му характеристики намирам за не до там привлекателни. Защо? Бутилката е прозрачна и акцентира върху краските на течността, като с подсилването им се цели въздействие, манипулиране на сетивата ни, тъй като ни се втълпява, че по-тъмната напитка е по-качествена /лъжа/. Студената филтрация от своя страна отнема ароматни съединения от дестилирания алкохол за сметка на по-чистия му вид, а 40-те градуса не носят онзи запас от аромати и вкусове, който биха представили по-високите им стойност. И за да не останете с погрешното впечатление, че всичко около стария Буш ме дразни, нека спомена, че той отлежава в комбинация от три вида дъбови бъчви – след дълъг период на стареене в бъчви от бърбън и шери олоросо, той прекарва известен период от живота си в бъчви от португалското вино мадейра. Времето е предколедно и описаните бъчви от подсилените испански и португалски вина успяват да представят празнични вкусотии.

 Аромат – нектарини, мед, спомен за праскови, тъмен плод /тъмни сливи/, кафе, следи от шери, кленов сироп, дъвка, приятна пикантност, шоколад „After 8“ /шоколадови блокчета с мента/, портокалово масло, пипер от пакетче, презрял плод като банан, печен микс от ядки, лека кисела нотка, стафиди, напоени в ром, карамел и нотки капучино. Вкус – масленост, сладост, спомен за нектарини и портокали, слаба пикантност, зряло грозде, спомен за плод – представете си вкуса на плодова салата от киви, пъпеши и банани, спомен за червен плод като малини. Финал – среден, слаба бадемова горчивина, последвана от сладост, масленост, мента, сгряващо усещане, мед, портокалови корички и асоциация със зрял жълт плод. 
 Оценка: 86-87/100. Цена: около 180 лв.

 В обобщение: вкусно уиски, което искам да видя бутилирано в натуралния му цвят, без филтрация и при 43-45%. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram