Whiskeytemple
Днес бях решил да опитам някое уиски след известната почивка, която си бях дал. За да бъде по-интересно обаче, помолих Яна да бръкне в една от кутиите, в които държа мострите, които съм си купувал в изминалите месеци/ години и да ми изтегли две стъкленици, които да ревюирам. Знаете, че освен с големи бутилки с уиски разполагам и с добър набор от малки колбички, които ми помагат да се ориентирам /доколкото е възможно/ в света на конкретната напитка – първо, защото не всяка бутилка заслужава да бъде купена и второ, защото по обективни причини не мога да си набавя всяко стъкло със зърнен дестилат, съществуващо на земята. Та, Яна, посредством случайния избор, определи две напитки, но аз съумях да вместя в дневния си вечерен ред единствено едната от тях, която се оказа повече от тематична.
На 17.03., на практика утре, се пада Деня на Св. Патрик, когато и аз обичам да се глезя с ирландско уиски – именно такова определи ръката на Яна, изтеглила миниатюрата с Redbreast Birdhouse 10 y.o. Single pot still Irish whiskey, Cask Strength Batch 1 – пот стил уискито, произведено в дестилерията Мидълтън, което в тази му млада версия трябваше да ознаменува навършването на 30 години от повторното му пускане на пазара като отделна марка, случило се през 1991г. В блога вече може да откриете 7-8 други разкази за „Птичето“ /това е символът на бранда/, но тази версия дебютира на виртуалните страници в сайта. Признавнам си, че не бях планувал да я търся под формата на цяла бутилка, защото исканата начална цена от около 100 евро ми се стори неоправдана. Още повече, че за далеч по-малко тук може все още да се намерят чудесните Redbreast 15 и 12 y.o. Cask strength. За моя радост приятел сподели с мен част от 10-ката, с която разполагаше, за което му благодаря. Иначе бутилката се предлагаше през онлайн платформата Birdhouse – аналог на все по-популярните интернет фен общества, славещи определен производител.
По аналогия с останалите версии на Редбрест /поне тези от основното портфолио/ и тази благинка преминава през отлежаване в бърбън и шери бъчви, като уискито бива напълнено с градуса на партидата от 59.1% алкохол. Ребрест има навика да съдържа в себе си оцветител карамел е150а, но тук не успях да открия достоверна информация дали такъв е ползван. Бих предположил, че тройно дестилираното пот стил уиски /основано на покълнал и немалциран ечемик/ не е студено филтрирано, но и тук ми се губи крайната категоричност.
Аромат – асоциация с ацетон, банани, десерт с банани, ванилия, ванилов сладолед, свежи жълти плодове, сладост, мед, ментов бонбон, сладко от праскови, слаба парфюмност, цветен мотив, ядки, череши, тропически плодове, локум „роза“, карамел, а по-късно и тъмен профил като от шери отлежаване. Усеща се и алкохолната захапка. С вода – свежест, зърно, лека парфюмност, слаба тъмна асоциация, бонбони с ментов мирис, портокал и лека прилика с шоколад. Вкус – стои интензивно и сладко. Долових асоциация с жълти плодове, свежест, мед, слабо усещане за марципан, джинджифил, отприщва слюноотделянето. С вода – свеж зелен мотив, сладост, пикантност, солен карамел. Финал – къс до среден, сладост, последвани от танини и нотки кафе, нагарчащи ядки, лека масленост и прилика с маслени пуканки. С вода – пикантността изпъква, зад нея се прокрадва лека сладост, свеж плод и усещане като от „сметана“ или „масло“, познати ни от различните чипсове и други подобни храни.
Оценка: 85-86/100. Цена: беше около 100 евро.
В обобщение: ирландско уиски със свеж характер, което предлага сравнително богат нос и малко по-интензивно усещане за дървесност при вкуса и финала.
