Dark Mode On / Off

Tomatin 18 y.o. single malt whisky oloroso cask finish /L70217/

 От подножието на шуменското плато се пренасяме до „Върха на хвойната“, от около 200 м. надморска височина тук се изкачваме до около 313 м. в шотландските Висини, където е разположена дестилерията на Томатин /Tomatin/, чието име в превод е обвързано с по-високото `и разположение и с храста хвойна, който преди векове бил предпочитан при нелегалното, тайното дестилиране на уиски, тъй като не димял толкова силно и не издавал местонахождението на незаконните производители в района. Поне така сочат слуховете за наличие на производствен процес в района далеч преди официалното основаване на дестилерията, намираща се на около 20 мили от един от големите шотландски градове – Инвърнес.



 Колкото и странно да ви прозвучи, Томатин е един от най-големите доставчици на малцово, ечемично, уиски на световните пазари, разполагайки с 23 медни казана. Далеч по-малко на брой са били те в началото на жизнения `и път – 1897г. Дестилерията е основана в края на 19-ти век, период, известен като „уиски бум“, през който много други конкуренти са се родили в земята на скотите, за да може по-късно все така бързо да изчезнат заради последиците от дейността на братята Патисън, известни като умели търговци и измамници. За осноматели на Томатин се спрягат Александър Алън, Джон Макдугъл и Джон Маклиш.


 През 1906г. тяхното обединение фалирало, но през 1909г. новите собственици рестартирали дейността. През следващия половин век производственият капацитет бил разширен неколкократно, но почти целия произвеждан спирт бил насочван към смесените уискита Talisman и Antiquary /блендове с дългогодишна история, които се намират вече и в България/, както и към далеч по-известните Johnnie Walker и Chivas Regal.


 През 70-те години на 20-ти век бил достигнат и заветния брой от 21 медни казани, способни да произвеждат до около 12 млн. литра алкохол, което към онези години си било постижение без аналог. Към този период на пазара били налични и два официални ботлинга на дестилерията, 5- и 10-годишни, което си е било събитие в ерата на смесените уискита, когато културата на консумация на едномалцово уиски все още не е била докрай развита. 


 Британската икономическа криза от началото на 80-те години на 20-ти век довела до банкрута на собствениците на компанията през 1985г., но през 1986г. тя била придобита от японското дружество „Takara Shuzo“. През новото хилядолетие новите господари решили да удовлетворят световния глад за малцово уиски и освен за блендове започнали все по-често да изплозват уиски, пускайки го на пазара под формата на едномалцов дестилат с името Томатин.


 Освен с 23 медни казана, Томатин разполага с 14 склада /част от които са т.нар. „традиционни складове“ с прашни подове и каменни зидове/, в които се съхраняват около 140 хиляди бъчви с уиски /бъчвите са такива от шери, бърбън, порто и т.нар. „hogshead“, който представлява бъчва, с по-голям обем от обикновените бърбън бъчви/. Освен уискита с означение на възраст, може да се срещнат и дестилати на Tomatin без посочени години /Decades, Legacy, Contrast, както и новите вариации с имена, вдъхновени от метала, огъня и водата/.



 Няма шега, няма измама – едномалцовото уиски на Томатин все по-устремено си проправя път към сърцата и чашите на любителите на вкусно малцово уиски. Обяснението се корени в добрия подбор на бъчви, бутилирането при по-висок градус от други конкуренти, без ползването на оцветител карамел е150 /без началните Legacy и Tomatin 12 y.o./ и в отсъствие на студена филтрация на получения малцов спирт. Дестилерията все по-често намира място и тук, в блога Храм на уискито, затвърждавайки позитивните впечатления, оставени в мен и в раздела с дестилериите или чрез етикета „Tomatin“ под тази статия може да прегледате предходните ми впечатления.



 Първият ми контакт с Томатин датира от преди три години, когато докопах старата визия на 18-годишния ботлинг, докато бях в Люксембург. Към онзи момент бутилките на компанията изглеждаха далеч по-обикновено и семпло, без това да носи негативно усещане. Ако не бъркам, към 2015г. уискито на дестилерията се намираше трудно тук и това предопредели избора ми. Малко по-късно бутилките получиха актуалната си визия, а не след дълго и широк официален внос и в нашата част от малцовата вселена. Какво отличава 18-годишния Томатин от останалите му роднини?



 Освен зрялата си възраст, уискито може да се похвали и с финален период на доотлежаване в бъчви от шери олоросо, първо пълнене /first fill sherry cask/. Основното стареене преминава в традиционните ползвани вече бърбън бурета. Парченца красота се крият и в алкохолното съдържание – щедрите 46%. Както вече стана дума, уискито не е с подсилен цвят и не е студено филтрирано. Тези му специфики са отбелязани на кутията му, а на минималистичния му етикет, разкриващ красотата на зрелия малц, е поместена информация за ползваните бъчви и кратки дегустационни бележки. А сега следват и моите отзиви от благинката.

 Аромат – нотки кафе, осезаемо влияние на олоросо бъчвите, ядки /орехи/, карамел, червени ябълки, фъдж, сладост, тиквеник, канела, млечен шоколад, ананас, доза свежест, малц, мед, приятна дървесност, билки, тъмни череши, сушени сливи, слаба прашна нотка, стафиди, бахар или черен пипер, захарен памук. С вода – подправки, шоколад, сладко от тъмен плод, сушени карамелизирани плодове, зелена чушка и готварски подправки. Вкус – пикантност, кафе и не особено силна сладост, нотки тъмен шоколад, тъмен сушен плод, дървесност, чили, танини, тъмен горски плод, малц, солен привкус, белгийска бира и лакта. С вода – сладост, солена лакта, мед и пикантност. Финал – среден по продължителност, сгряваща пикантност, лешници, слаб солен мотив, свежо усещане, малц, червени ябълки, череши киснати в алкохол, мед и масло, канела, спомен за ябълка и круша, но в презряла форма. С вода – танини, череши, плодов мотив от червен или тъмен плод, приятна дървесност, пикантност, ядки, къпини, тъмно грозде.


 Оценка: 88-89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 120 лв.


 В обобщение: класно уиски според моето разбиране, повлияно от активните винени бъчви, носещо все още и доза малцова сладост и свежест.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram