Dark Mode On / Off

Longmorn distilled 1983 – bottled 2014 single malt whisky

 Неделя – ден за мъдрости и съвети. Точка единствена от дневния ред: споделяне на проникновението, до което достигнах, след скитане за последните четири години в уиски вселената. Това, което научих е, че ако имаш възможност да опиташ старо уиски /колко старо – на повече от 20-тина години, да речем/, не я пропускаш, защото не се знае дали, кога и на каква цена ще ти се отвори подобна възможност. Това правило допуска отклонение при отчитане на индивидуалните финансови възможности и желанието на всекиго, но за мен е важимо в пълна сила. Затова, когато на Whiskey Fest Sofia 2017 се откри шанс да присъствам на сериозен клас, воден от приятел при това, не се колебах за повече от секунда-две, преди да „натисна спусъка“. Колко сериозен беше този клас? Ако се абстрахираме от младия Олтмор, следващите четири дестилата бяха на възраст между 17 и 54 години. Малцови при това. В блога описах вече Олтмор 2005 и Бенринес 1998 и в хладната вечер на 19.11.2017г. е ред третото уиски за заеме мястото си в блога. То се казва Лонгморн /Longmorn/ и е дестилирано през 1983г.

 Компанията е основана през 1893г. от Джон Дъф /основал преди това дестилерията на Glenlossie/, Чарлз Шайърс и Джордж Томсън в района, известен като Спейсайд в Шотландия, носещ името на пълноводната река Спей, в която успях да потопя ръка. Джон Дъф явно е бил странен типаж. Десетина години след основаването на Гленлоси Дъф грабнал семейството си и се преселил в Южна Африка, където имал желание да изгради дестилерия, но тогавашните власти не харесвали британските щуротии и му попречили. По-късно Дъф отскочил и до САЩ, но и там не срещал разбиране. Местните не искали конкуренция от британец. През 1892г. се върнал в Шотландия и станал мениджър на Bon Accord distillery, която напуснал, за да основе тази на Лонгморн. Няколко лета след това изградил и дестилерията на BenRiach. 

 Казаните в Лонгморн започват да функционират през 1894г., но в следващите години кризата /онази, свързана с братята Патисън/ засяга дестилерията, която неколкократно сменя собствеността си, за да дойде 1970г., в която компанията се присъединява към известните нам Гленливет и Глен Грант, с които формират „The Glenlivet Distillers Ltd“. През 1978г. Лонгморн е закупeн от Шивас Рийгъл, които пък са придобити през 2001г. от Перно Рикар. И така до днес. Официалните продукти на дестилерията не са много, но пък на запад могат да се намерят доста, предлагани от независими бутилировачи /най-вече от Гордън и Макфейл, който е бутилирал и днешното уиски/.

 

 

 С тъга си спомням изминалите няколко години, през които 15-годишния официален ботлинг на Лонгморн бе все още наличен тук и по света и то на прилична цена. В ранната пролет на 2014г. единственият към онзи момент официален ботлинг на управляваната от Перно дестилерия тук се търгуваше за около 60 лв. И то с търговската надценка. Уискито два пъти вече го представям в блога. Както обаче се случва в приказките /по-скоро в разказите на Стивън Кинг/, щастието не трая дълго. Компанията-собственик реши да спре предлагането му и го замени с 16-годишно уиски на двойно по-висока цена /и на 48 вместо на 45% алкохол/. И ако 15-годишното уиски се приемаше с усмивка от ценителите на малца, то заместникът му предизвика недоволство. И за капак цените на по-младия му роднина скочиха спекулативно повсеместно. Кинг обаче продължи да пише историята на марката /образно казано/ и преди година или две и 16-годишната версия бе … спряна, за да бъде заместена от скъпо уиски без години и нисък градус, към което бяха добавени по-нова версия на 16-годишното, но на изключително висока цена /по спомен стартираща от 80 паунда/ и 23-годишна версия на няколкостотин паунда. „Съмтайм уин, съмтайм люн“ – би казал Христо Стоичков. Този ход тотално отблъсна заклетите почитатели на достъпното уиски, които попаднаха в поза „люн“.
 
 Надеждата на любителите на вкусното и достъпно уиски бе и продължава да е дейността на независимите бутилировачи, които пълнят и предлагат от свое име закупени преди това бъчви с уиски от съответния им производител. Такова е и близо 30-годишното уиски, което виждате на трите снимки. Този Лонгморн е дестилиран през 1983г. и е бутилиран през 2014г. от компанията „Gordon & MacPhail“ /Гордън и Макфейл/. От месеците на дестилация и бутилиране зависи дали уискито е 30- или 31-годишно. Цветът му е неподправен с карамел Е150, но навярно течността е студено филтрирана. За отлежаването му пък са ползвани бъчви от шери /refill sherry puncheon/. Алкохолният му градус е 43%.
Аромат – плодова салата, екзотичен плод, слегнал, спокоен и рафиниран, лек кисел спомен, асоциация със зряло грозде, накиселяващи ябълки, кайсии, орехи, сладникав карамел, портокалови резенки, сметана и бял шоколад. Вода не съм добавял, тъй като бележките ми се базират на кратката среща по време на класа. Вкус – пикантност, дървесност, танини, усещане като от трохи, сладост, свежи плодове, восък, отприщва слюноотделянето. Финал – среден по продължителност, сладникав, танини, нагарчащи ядки и спомен за свежи плодове. 

 Оценка: 87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 300 евро.

 В обобщение: вкусно старо уиски с неочаквано свеж плодов характер, който обаче допълва ясно изразената на вкус дървесност. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram