Dark Mode On / Off

Kilchoman Private cask release 10 y.o., bourbon cask #139/2006, cask strength single malt whisky

 
 От опит знам, че не всяко уиски следва да се хареса на всекиго. Подобна хипотеза е практически невъзможна, отчитайки индивидуалните ни предпочитания, настроения и опит. Тъкмо заради това не би могло да се определи най-добро уиски в света, без значение дали тази титла се определя от конкурсна комисия или еднолично от някой ентусиаст. Вярвам обаче, че всеки може да открие най-вкусното уиски спрямо сетивата си, но това не може да се случи с опитване само на познати напитки. Необходимо е време и постоянство в обследването на почти безкрайната уиски вселена, като освен средства човек се нуждае и от правилната нагласа или отношение, за да се впусне в подобна мисия. Аз положих началото на моята преди почти четири години и оттогава непрекъснато обикалям /буквално и преносно/ по-близки и чужди земи в опит да подложа сетивата си на изпитания и да каля рецепторните нишки в тялото си, споделяйки наученото с вас под формата на статия в блога Храм на уискито. Днешната носи № 658 и в нея искам да ви запозная с благинка, която само потвърждава съждението ми, че всяко уиски си има съответната аудитория и най-честно опитът е мерилото, което ползваме, за да се причислим към нея или да го изключим от възможното ни малцово меню. Сигурен съм в това, тъй като това уиски щях да оценя много по-различно, ако го бях опитал преди години. И мнението ми за него би било по-скоро негативно, по простата причина, че нямаше да съм в състояние да го разбера. За моя радост ревюто му случих след не малко срещи със силно опушени уискита и от сегашна гледна точка мога единствено да приветствам и поздравя хората от дестилерията на Килхоман /Kilchoman/ от шотландския остров Айла за това, което са сътворили. Издадох се – вече стана ясно, че напитката носи специфичния за Шотландия опушен облик, характерен за островните уискита, в частност на тези от Айла. Ботлингът, който опитвам е наистина специален /снимката и мострата от него получих от приятел – наздраве, Стан/, за което може да съдим и от дългото почти колкото товарна влакова композиция име – Kilchoman Private cask release 10 y.o., bourbon cask #139/2006, cask strength single malt whisky. Но преди да го разтълкувам по-подробно, нека ви разкажа това, което знам за дестилерията, чиито продукти от скоро получиха официална дистрибуция и в България.

 Дестилерията Килкоман /Килхоман/ е основана през 2005г. от Антъни Уилс. Това е и най-новата дестилерия на о-в Айла. Целият производствен процес протича на място – ечемикът се отглежда в близко находящата Rockside Farm /ферма, разположена до Machir Bay /Макир Бей, Махир Бей/ – красива островна плажна ивица/, суши се в помещенията на дестилерията /част от него се набавя и от съоръженията на затворилата дестилерия Port Ellen, които са и значително по-интензивно обогатени с торфени, фенолни съединения/, като след дестилацията на готовия спирт, същият отлежава в складовете на Килкоман, за да се бутилира отново в пределите на производителя /повечето дестилерии ползват независими фирми бутилировачи/. Уискито, което бива предлагано с марката „Kilchoman“ е едномалцово, т.е. е продукт само на тази дестилерия, не е филтрирано и е презентирано в естествения си цвят, което е поведение, будещо единствено адмирации /колкото и нормално да звучи то, повечето големи производители прибягват до него единствено за скъпите си, „лимитирани“ серии, за да ни ги представят за нещо нечувано специално, което да ни бръкне здравата в джоба/.

 Годишният производствен обем е около 100 хиляди литра /редакция от ноември 2017г. – хората от дестилерията удвояват производствения обем/. Независимо от това, тъй като дестилерията иска да намери пазарната си ниша, конкурирайки утвърдени вече имена, уискито се предлага при по-висок алкохолен градус – 46% или повече, което означава, че не се разрежда до минималния праг от 40%, както процедират други, борещи се за голям пазарен дял. За първи път алкохол потича от медните казани през 2005г., като три години по-късно се предлага и първото младо уиски. На пазара вече, ако не бъркам, може да се открие и 10-годишен дестилат. Основно се ползват бърбън бъчви /голяма част от тях идват от дестилерията на Buffalo Trace в Кентъки/, но за придаване на комплексен характер на уискито се ползват и шери бъчви.

 
 Ако се върна към уводната част на статията е редно да отбележа, че когато поех на уиски пътешествието си Килхоман /Килкоман/ не ми беше познат производител. Първият ми контакт с опушено уиски бе Талискер 10 и характерът му наистина ми се стори доста чепат. Минаха дни, седмици, месеци, години и натрупах опит, разиграх рецепторите и в течение на малцовото ми обучение преминах през по няколко разновидности на най-опушените малцови уискита от островите Айла и Скай. Постепенно развих усет да ги ценя /има изключения/ и попаднах на първия си Килхоман, който получих от приятел /Влади, наздраве/. После си набавих и втора мостра от бутилка, пълнена за холандския вносител „Бресър и Тимър“, която само затвърди позитивните впечатления от марката. А сега представям третото нейно уиски, което опитвам и мога да кажа, че делото на рода на Уилс ме печели. Имайте предвид, че дестилерията към днешна дата комерсиално може да предложи 8-годишен ботлинг. Останалите запаси, които са с година-две по-стари са редки като количество и се предлагат като лимитирани серии от по няколкостотин бутилки. От такава серия и уискито, което днес описвам /Private cask release – няколко бутилки от друг такъв рядък ботлинг бяха откраднати преди време, но тази бутилка не е от тях/. Уискито е на 10 години, като е дестилирано на 12.07.2006г. и е бутилирано на 23.09.2016г. Отлежава в една единствена бърбън бъчва с № 139/2006 /single cask/, от която са произлезли 246 бутилки и не е разреждано с вода преди бутилирането му /cask strength/. Алкохолният му градус е 52%, а цветът му е напълно естествен – карамел Е150 не е добавян. Нека вметна, че Килхоман никога не подсилва цвета на предлаганото уиски и винаги пълни благинката над законовия минимум от 40%, дори за „по-базовите“ дестилати /които също не се предлагат в партиди от милиони бутилки/, което им прави чест. Ако към това добавим и изцяло ръчния труд при производството на любимата напитка, то спокойно можем да наречем дестилерията бутиков, занаятчийски производител или ателие за опушена малцова радост. Казвам „опушена“, защото в процеса на сушене на ечемика се ползват торфени буци и краният продукт е наистина тежък откъм фенолни съединения.

 Аромат – подправки, пъпеш, намек за лимон, приятна свежест, асоциация с мириса на затоплен пластелин, треви, спомен за мириса на загниваща влажна растителност, асоциация с мириса на изгорели газове, но всичко това поднесено в приятна за мен форма, банан. Интензивният опушен профил доминира. Сладки жълти плодове, прилика за лимонада или спрайт с лимон, медицински крем против изгаряне, мента, нотки сладко бяло грозде, екзотичен плод, крем с бял шоколад, ромова есенция, сиропиран тестен сладкиш с ромова есенция. С вода – гума, дори изгоряла гума, намек за жълт плод. Вкус – обилна сладост и интензивна опушеност. Сладко от жълти плодове, дим, прах, пикантност като от лют пипер или чили, масленост, намек за сол и слаба дървесност. С вода – още сладост, прилика със сладък жълт плод, пикантността спада, появява се спомен за цитрусово нагарчане, но опушеността продължава да се долавя ясно. Финал – траен, интензивен опушен профил и прилика с медицински крем, сладост, малц, пъпеш, лешници, сгряващо усещане, зърно, алкохолът изсмуква влагата от езика и оставя усещане за сухота. Приятна масленост, солен привкус и зелена тревиста нотка. С вода – мента, зелени треви, намек за ядки, гума/ пластмаса и пушек.


 Оценка: 89/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: неизвестна.


 В обобщение: ако харесвате силно опушените уискита, това може би ще ви хареса. В противен случай може би е добре да внимавате с него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram