Whiskeytemple_Vladimir 
Само преди две седмици с Яна се радвахме на топлото пловдивско време, очаквайки първия за България фест, носещ името „Old & Rare“. Пловдив е все още не до там познат за нас град, но и двамата вече си го заплюхме като красива дестинация за почивка в градска среда – не само заради старинната си част /и чудесните палачинки в „Капана“/, но и заради прекрасната по мое мнение „Уиски библиотека“ – „The Whisky Library“ е барът на хотел „Империал“, където винаги се смазвам от удоволствие. Барът се намира на деветия етаж в хотела и пред него е разположена площ за празнични събития – зала, функционално свързана с нещо като втора импровизирана зала. Трудно ми е да назова територията пред входната врата на „Библиотеката“. Но това не е важно. Значимото е, че на този етаж бе разположена площта на феста, за който искам да споделя няколко реда, преди да ви разкажа за благинката от статия № 784 в блога Храм на уискито.
За последните няколко години уиски събитията с ранг на фест се увеличиха в пъти. Ако през 2014г. се провеждаше само един – октомврийският софийски сбор /Whiskey Fest Sofia/, то малко по-късно, отново в София, се проведе и първият пролетно-зимен фест /Whisky, rum & wine/. В последните две години пролетни уиски събития се организираха и в Пловдив /Whiskey Fest Plovdiv/. Не успявам да посетя всяко мероприятие, но имам наблюдение върху софийските сборове. „Old & Rare“ донесе коренно различно усещане от тях. Насочеността му бе към колекционерите и към уиски ентусиастите с опит, готови да опитат наистина редки напитки, поднесени в семпла, но стилна атмосфера – без коктейли, без оркестри и гайди, без навалицата от лутащи се хора и без армия от наети фотографи. Ще го кажа по-простичко – на „Old & Rare“ липсваше уискито за пълнеж – освен няколко стари блендове от 80-те, сред които и едно „Черно Джони“, ухаещо доста апетитно, всички останали бутилки /не ги броих, но по първоначална информация наближаваха 200/ бяха от средите на шотландската малцова индустрия /с едно-две изключения, бутилирани за френския вносител „La Maison du Whisky“/ и спокойно можем да ги определим за редки и стойностни.
Преди, а и по време на феста, чух коментари по отношение цените на билетите. Писах на каква стойност бяха те в статията, предхождаща събитието. Това, което споделих пред коментиращите, ще напиша и тук – за мен те бяха поносими и резонни, както поради различната идея на събитието, така и с оглед на това, което носеха. С Яна разполагахме с двудневни билети. В цената им бе включена храна на блок маса, която постоянно се обновяваше и допълваше. В това удобство се уверихме в съботния ден, когато изкарахме близо 9 часа в зоната на малцовата история, през което време често презареждахме батериите си с храна и вода. Тя се предлагаше в затворени стъклени бутилки, а не в диспенсъри – още един плюс. На наше разположение бе и кафе машината, осигуряваща ни чистота на небцето. Не мога да пропусна и факта, че всеки ден получавахме нова чаша, включена в стойността на билета – доста красива и удобна, при това. В билета бе включена и чип-карта с 10 лв. първоначална наличност, която всеки можеше по желание да дозарежда.
За финал, ще се спра на две оплаквания, които чух – първо, че се предлагат напитки, които поради тяхната рядкост търговци не могат да зареждат и продават, и второ, че количеството от 10 мл. е недостатъчно. Аз нямах проблем с количеството алкохол – за двата дни се насладих на 11 и отлях още две уискита /при Яна броя е приблизителен/, които бяха с висок грудус и ако трябваше да ги опитвам в по-голяма доза, може би щях да претупам бележките си /бяхме и в готина компания и мълчанието бе рядко явление/. Цените на дозите с уиски започваха от 3 лв. и всеки, който се чувстваше по-жаден, можеше да си вземе двойна мостра. Другото недоволство, за което споменах намирам за несъстоятелно, тъй като не касае любителите на уискито като напитка, сред които се числя и аз.
В обобщение на бележките за самото събитие ще кажа, че фестът ни хареса /говоря и от името на Яна/ и следващата година с удоволствие ще го посетим отново. Освен супер напитки /нямаше бутилка, която да не може да се отвори и опита, без значение от стойността `и/, по време на „Old & Rare“ се срещнахме с приятели от Силистра, Ямбол и София и заформихме страшна малцова компания, в която не усетихме как изминаха двата дни, които бях отредил за посещението в Пловдив.
Нека не се отклонявам от ядрото на статията. Дойде моментът да ви срещна с първото опитано от мен уиски, което открих на „Old & Rare“. Става дума за едномалцовото уиски Scapa /Скапа/, дестилирано през 1979г. и бутилирано от компанията „Гордън и Макфейл“ /Gordon & Macphail/. Реших, че преди да навляза в средите на по-високоградусните напитки е редно да разгрея с нещо по-обрано откъм алкохолно съдържание. Скапа-та бе 40-градусова и ми се стори удачен избор. Да не говорим, че официалните продукти на дестилерията на практика са сведени до няколко млади дестилата /не съм сигурен колко от тях се внасят в България/ и за мен би било невъзможно да издиря тук нещо толкова старинно като тази версия.
Дестилерията Scapa /в превод от северните скандинавски езици означава „лодка“/ е основана през 1885г. Джон Таунсенд и Мр. Макфарлейн. Намира се на остров Оркни, където се намира и сданието на Highland Рark /Хайленд Парк/. Макар и конкуренти, служители на Highland Рark са оперирали в сградата на Scapa във времето, в което тя е била затворена, поддържайки частично процеса на дестилация.
Scapa е малка дестилерия, чиито производствени възможности не надхвърлят 1 000 000 литра годишно, макар че тези стойности на практика не се достигат. В дестилерията работят няколко човека и то само през няколко дни от седмицата. Друга особеност, която е съществена за профила на уискито, което потича там е ползваният водоизточник – черпената вода преминава през торфени слоеве и това рефлектира върху профила на финалния продукт. Фактите за историята на дестилерията са по-богати през 20-ти век. В началото му била закупена от „Scapa Distillery company“, която през 1934 г. фалирала и собствеността преминала в ръцете на братята Морис и Джон Блок, които притежавали още няколко дестилерии, сред които Глен Скоуша /Glen Scotia/ в Кембълтаун. Те произвеждали и смесеното уиски „Ambassador“, към чийто състав насочили малца от Скапа.
През 1954г. Scapa била продадена на канадската компания „Хирам Уолкър и синове“, която осъвременила производствените мощности. Идните десетилетия донесли нови предизвикателства за Scapa, която започнала да се предлага и като съставен елемент на бленда Ballantine`s.
През 2005г. френският гигант „Перно Рикар“, посредством компанията си „Chivas Brothers“, закупила Scapa, която в периода от 1994г. до 2004г. не функционирала. Под новото управление на пазара били пуснати последователно 12-, 14- и 16-годишна Скапа, заменени понастоящем от дестилати без означение на възрастта си.
Липсата на богатство в официалната гама на дестилерията се преодолява именно благодарение на бутилките, предлагани и пълнени от компаниите-независими бутилировачи. „Гордън и Макфейл“ са една от водещите фирми в този бранш и се ползват с високо реноме /притежават и дестилерията Бенромах/. Благодарение на дългогодишното си сътрудничество с повечето шотландски дестилерии, „G&M“ са си извоювали правото да облепят част от предлаганото уиски с етикетите, с които са разполагали фициалните версии на дестилериите-производители. Бутилките от тази линия са групирани в търговската линия „Licensed labels/ bottling“, като сред тях попадат и версиите на Скапа. Конкретното уиски, което виждате по-горе, е дестилирано през 1979г., но не успях да открия категорична информация за годината на бутилирането му, съответно за възрастта му. Бих предположил, че това се е случило някъде през 90-те години. За съжаление, не открих достоверна информация за ползваните бурета, за естеството на цвета на уискито /актуалната практика на „Гордън и Макфейл“ изключва ползването на карамел е150/ и за това дали то е студено филтрирано /струва ми се, че е/.
Аромат – нотки восък, лимон, сушени кайсии, сушени фурми, стафиди, сладост, сладко от жълт плод, манго, ванилия, дървесина, билки и ванилия. С вода – още нотки лимон и спомен за сушени жълти плодове. Вкус – суховат, слабо пикантен. Носи отново спомен за восък, доза минералност, лимон, щрихи прах, лешници и слаба сладост. С вода – не я понесе добре. Финал – среден. Пикантност, слаба сладост, мента, ябълки, киви, жълто грозде, слаба сладост. С вода – слаби танини и дървесност.
Оценка: 82-83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: плодово уиски, носещо слаба дървесност и минералност.
