Whiskeytemple_Vladimir 
Топло или не, в Храма на уискито винаги е вкусно и интересно. Малцофил от писане не се бои, за което доказателство е настоящата статия с № 577, в която ще поклатушкаме в чашата едно специално и труднодостъпно уиски от добре познатата в световен мащаб дестилерия на Талискер от шотландския остров Скай. За тези от вас, за които името `и не говори нищо ще споделя, че произвежда опушено малцово уиски с ясно изразен пикантен характер. „Опушено“ ще рече, че ечемикът се суши с горяща почва, наречена торф, която от векове бива ползвана в северните държави за по-достъпен заместител на твърдите горива. При горенето на огън, подхранван с нея, се отделя натрапчив дим, който придава характерния профил на т.нар. „опушени“ или „торфени“ уискита.
Едноименната дестилерия се намира в градчето Карбост на остров Скай и е основана през 1830г. от Хю и Кенет Макаскил. Явно е била построена със заем от банка и след като той не можел да бъде обслужван, сградата попаднала в ръцете на кредитната институция, която през 1857г. я продала за 500£ на Доналд Маклийн /имайки предвид инфлационния индекс това биха били под 60 000 £ в днешна валута/. До края на века се сменили още няколко собственици, част от които попаднали в затвора, а други – Родерик Кемп, продали своя дял, за да се насочат към придобиването на Macallan. През 20-ти век била закупена от компанията DCL, която по-късно се преобразувала в Diageo.
През 60-те години пострадала заради голям пожар, вследствие на който била преустроена. Били затворени съоръженията `и за малциране на ечемик /т.нар. „malting floor“/, каквито в миналото били изградени в голяма част от дестилериите, и към днешна дата с покълнал ечемик Талискер се снабдява от комплекса на Glen Ord в района Хайлендс, където се подготвя малц с опушеност от около 20 ppm /фенолни единици, измерващи количеството торф под формата на фенолни съединения/, съобразно практиката на компанията. По-късно Талискер бил включен сред т.нар. „Класически малцове“ на Diageo, което било стъпка за налагането му на пазара. Били пуснати и по-зрели 18, 25 и 30-годишни уискита, а в последните години и такива без означение на възраст – NAS-уискита /no age statement/. Десетгодишният дестилат останал стожер на компанията през времето.
Настоящите презентационни редове подготвих след посещението ни в бара „Highlander Inn“ в селцето Крагелахи /Craigellachie/ преди около месец. В статията за Yamazaki Bourbon barrel представих собственика му, японеца Тацуя Минагава, който съхранява наистина чутовна уиски селекция, част от която може да бъде поръчана от гостите. Другите бутилки са част от колекцията му и не са включени в менюто. На снимките по-долу запечатах само две редици с течна история, при вида на които любителите на малца започват силно да мечтаят.
В бара имаше още купища с неповторими благинки, които не снимах. Но докато се лутах сред тях като дете в магазин на Лего, се натъкнах на един странен ботлинг на Талискер, носещ името „Manager`s dram“. Уискито е едномалцово, но от него през 2011г. са били пуснати неизвестен брой бутилки от лимитирана серия. Надписът върху етикета му сочи, че бъчвите за серията „Manager`s dram“ се селектират от отговорните лица, заемащи управленски постове в дестилериите, собственост на алкохолния гигант Диажио /Diageo/. Тези му специфики са вдъхновили и името на дестилата: Talisker 17 y.o. Manager’s Dram, 2011, cask strength single malt whisky. Течността в бутилката не е студено филтрирана, но може би цветът `и е подсилен с карамел E150. Не става ясно в какви бъчви е отлежавало уискито, но според мен са предимно такива от бърбън. Възрастта е 17 години. Алкохолният градус е висок – 55,2%, което подсказва, че уискито е от друг калибър. По правило, Талискер се бутилира при 45,8%. Знам, че на етикета би трябвало да е посочен номера на бутилката, но някой го е задраскал. И докато аз се борех с красивия островен малц, Яна имаше трудната задача да преплува морето от шери, затворено в не по-малко интересния Glendronach 18 y.o. single malt. В следващите статии ще ви запозная с нейните впечатления.
Аромат – интензивен, силен спомен за цитрус, лимон, лайм, марината, масленост, пикантност, сладост, в някаква степен ми напомни на Ардбег. Опушеността също не е малка, но е съчетана с ванилия, орехи, мед, мента, евкалипт, печен сладкиш, ванилов крем, зелени ябълки, сушени тропически плодове, сладост като от плодов сладкиш с жълти плодове, слаб винен нюанс като от бяло сладко вино, подобно на сотерн. С вода – сладки жълти плодове, сладост, пикантност, слаби тъмни мотиви, карамел и сушени подправки. Вкус – солидна опушеност, ванилия, интензивен, пикантен, отприщва слюноотделянето, сладост, жълти плодове, ядки. С вода – силна сладост като от зрял жълт плод, пикантност, мед, пипер, дори чили и доза минералност. Финал – траен, сладък, пикантен, категорична опушеност, нотка бадеми, амарето, но без горчивината, тревист, малц и свежи подправки. С вода – дървесност, опушеност, слаби танини, мента, ментов бонбон, солен нюанс и сгряващо усещане.
Оценка: 90/100. Цена: на аукционите се търгува за над 300 – 400 паунда.
В обобщение: уиски, което силно ме впечатли. Чудесно за студен ден.
