Whiskeytemple_Vladimir 
Все по-трудно става да се докоснем до старо уиски. Пръво, защото понамалява заради високото търсене и второ, защото компаниите отговарят на тази тенденция с повишение на цените. И тук не визирам само най-реномираните брандове – подобна съдба сполетява и по-скромните марки, които историята до сега не е дарила с необходимото внимание в очите на ценителите. За щастие на сетивата и за успокоение на финансите си днес ще ви представя именно едно такова старо уиски, което обаче успях да вместя в всекидневните си харчове, без да се налага да тегля ипотечен заем. Визирам 25-годишния Талискер от горната снимка, която направих в залата на хотел Маринела преди началото на втория ден на „Whisky, rum & wine 2017“ преди около три месеца. На съседния щанд бяха разположени шишоците от семейството на Диажио и срещу сумата от няколко талона ми излезе късмета. За времето, в което живеем и спрямо темповете на развитие на уиски търсенето в световен мащаб, мога да си позволя да кажа, че цената на бутилката не е от най-високите, но за мен си е сериозна сума и не бих си я купил, без да съм: а) я опитал или б) ограбил банка. Подобен род уиски събития дават възможност именно за подобни авантюри с по-скъпи и редки дестилати, които иначе не се намират в заведенията около нас /или ако ги има, биха били на по-сериозна стойност/. Уиски сбирката ме спаси и от вероятността да зимувам в мястото с решетки, и спокойно мога да ви представя благинката с пълното `и англоезично наименование: Talisker 25 y.o. single malt whisky, 2015 edition.
Точно преди около месец успях да опитам друг Талискер. Той бе наистина специален и се радвам, че го срещнах в един от шотландските барове. Дори вече го представих тук – ревюто на Talisker 17 y.o. cask strength Manager`s dram е налично в блога, а самото то мога да определя като „чудесно“. Но да се върна към много добрия 25-годишен роднина. Ако до момента не сте опитвали уиски от островната шотландска дестилерия имайте предвид, че то е опушено и не е за всеки. Това ще рече, че производителят ползва ечемик, който е сушен с огън, подхранван от торфени буци. В процеса на горенето им се отделя специфичен натрапчив мирис, който се пренася в малцираното зърно, а от там и в дестилирания спирт, а след години и в самото уиски. 25-годишното уиски, за което си хортуваме днес с вас също е опушено, но заради по-дългия престой в бъчвите ароматните фенолни съединения са по-слаби, съпоставими с младите „пушилки“ на бранда. Приликата между тях е другаде – политика на компанията-собственик е да бутилира почти всички разновидности на Талискер при 45,8% алкохолно съдържание, за което ги поздравявам. Такъв е и градусът на 25-годишния ботлинг, пуснат на пазара през 2015г. в тираж от 9882 бутилки /тази, която опитах е с № 6428/. Това не винаги е било така, тъй като първите вариации на Talisker 25 са били пълнени при доста по-висок градус, тъй като уискито за тях не е било разреждано с вода преди бутилиране. Тази практика обаче е вече само скъп спомен. Буквално – цената на тези бутилки е по-висока от настоящите версии. Бъчвите, които са ползвани разчитам като бърбън и шери. Течността е студено филтринана, а може би е с подсилен цвят.
Аромат – слаба по моиет разбирания опушеност, пиперлива пикантност, сладко грозде, сладък зрял тропически плод. Мирисът е интензивен, като носи и спомен за обелен орех или йод. Напомни ми и на плодов бонбон или дъвка, жълти зрели сливи и кайсии, слаб препечен мотив, ванилия и спомен за крем „шампанско“. Долових и прилика с бяло вино, препечена филия, карамел, печени ябълки и круши с карамелизирана коричка. По-късно се появи спомен за сладко от тъмен плод, фъдж или лакта, сушени билки, лайм и лимон, бадемов сладкиш или ликьор. С вода – слаба опушеност, свежест и билки. Вкус – прах, слаби танини и нагарчащи ядки, минералност, цитрусова кора, интензивен и пикантен профил. Долових слаба сладост, намек за солена лакта, дървесност и джинджифил. С вода – карамел, сладост и жълт сушен плод. Финал – среден до траен, препечено, ядки, цитрус, цитрусово масло и кора, слабо сладък, пикантен, опушен, малц и асоциация с жълто-зелен плод. След време се появи асоциация с восък и свеж магданоз, както и интересната комбинация между нещо солено и сладко. С вода – дървесност, по-силна горчивина, съчетана с опушеност и солени заемки.
Оценка: 88/100 /цък за още статии/. Цена: около 400 лв.
В обобщение: уиски с морски характер, носещо приятни плодови мотиви и дървесност.
