Whiskeytemple_Vladimir 
Пролетното настроение предлагам да отбележим с „пролетно“ уиски. Под „пролетно“ визирам представител на ирландската школа, а под „уиски“ имам предвид 12-годишния едномалцов Бушмилс. „Този не съм го виждал, да не е менте?“. Споко, Хорейшо, не е менте, а е предлаганият единствено в дестилерията в Антрим, Северна Ирландия „син етикет“, който всеки посетител може да си купи – на английски е известен и под името „distillery exclusive“. Отварям темата за „ментетата“ в контекста на баснята за киселото грозде – преди няколко дни разглеждах фейсбук профила на Гленфидик, където модераторите бяха пуснали пост за 18-годишния представител на марката и под снимката му се бяха излели десетки коментари на „уиски познавачи“, нищещи произхода и автентичността му, с произтичащите от това заключения, че уискито се „докарвало“ по химичен път от години – иначе нямало как да се предлагат толкова бутилки от него. Проблемът не беше в хората, още по-малко в уискито, а се корени в безразличието на поддържащите страницата, които не си направиха труда поне малко да защитят името на рекламирания продукт, обяснявайки с няколко думи спецификата на производството му. Така де, не върви да споделяш само снимки и рекламни истории – редно е и да образоваш, какъвто е основният мотив на блога Храма на уискито. Каквото и да си говорим, „уиски познанието“ в България не е силно развито и всеки, който рекламира мисля, че има интерес да го формира. Но нека оставим тези ми терзания и да се върнем към синия Бушмилс.
Още не съм бил в дестилерията /за съжаление/, но ще я посетя. Не знам кога, но ще го направя, тъй като харесвам /с условности/ продуктите `и – бутилката получих преди време от приятел /наздраве, Ванка/. Намирам ги за прекалено „полирани“ и „излъскани“, но ги ценя. Особено 16-годишния дестилат, отлежавал в няколко вида бъчви, който по мое мнение може да бъде превъзходно уиски, ако не се оцветява с карамел Е150, не се пречиства посредством студената филтрация и се бутилира при поне 46% алкохолно съдържание. Под „полирани и излъскани“ имам предвид точно това – цялата гама, налична на пазара, е 40-градусова /без версията „1608“, която е 45%/, със силно подсилен цвят е и лишена от кураж и характер чрез ненужното филтриране. Специалният и лимитиран 12-годишен Бушмилс не е изключение. С малко тяга би могъл да литне до луната, която засега му липсва. Течността, представляваща едномалцово уиски, отлежава в комбинация от бърбън и шери бъчви. И преди да съм създал невярното впечатление, че не го харесах, нека ви представя бележките си /имайте предвид, че преди 2 години вече го описах и писанията ми по-долу се основават на течност, прекарала дълъг период в контакт с въздуха в бутилката/.
Аромат – спомен за червени плодове, лека кисела плодова нотка, шоколад, пикантност, слаба плодова сладост, нотки кайсии/ праскови/ нектарини, асоциация с восъчна пита, презряло киви, черници, слаба дървесност, нотки разредилет, тирамису, доза спиртност и зелена тревиста асоциация. Дори парфюмност. Постепенно усетих карамел, борова дървесина, банани като от шоколадов десерт, сладолед лешник или тирамису и щрихи кафе. С вода – ябълки, сладост, следи от шери в далечината. Вкус – сладост, зелени плодове, ябълки, следи от шери, сладост, по-силна от очакваното, слаба пикантност, печени ябълки с канела, слаба сухота, отприщва слюноотделянето, сладки нектарини и праскови, прасковен компот и спомен за смесено уиски. С вода – танини, праскови, кайсии, съпътстваща сладост. Финал – среден, слаби танини, праскови, мед, ядки, но слабо нагарчащи, зелени и жълти ябълки, запечени с масло, презрели круши, мента, сухота, нотки препечено. Сладостта се засили след минути. С вода – дървесност, ядки, тревистост и свежест, сладост и приятна пикантност.
Оценка: 86/100. Цена: неизвестна.
В обобщение: добър ирландски малц, който плаче за по-висок градус.
