Лутайки се из виртуалните страници на блога Храм на уискито може да ви се стори лекинко, че вече сте попадали на тази статия и на тази бутилка и преди това. Ако сте гледали „Генезис“ може дори да си помислите, че сънувате в съня. Истината е друга – хората от дестилерията Брухлади, намираща се на шотландския остров Айла, през 2008г. пускат на пазара серия от шест ботлинга, всеки отлежавал в специален вид бъчви от френско вино /серията е известна като „Cuvee A-F“/, с еднаква визия на бутилките. От шесте вече представих буква „А“ и „F“, и при статията, посветена на „Cuvee A“ ползвах сходна на горната снимка – отлях няколкото Ладита /галено така се обръщаме към продуктите на дестилерията аз и моите другари-малцофили/ по едно и също време и кадрите са идентични. Но съдържимото е различно и днес то се обозначава като Bruichladdich 16 y.o., Cuvee D single malt whisky, за което се отнасят долните редове.
И това Лади е 16-годишно, едномалцово /произведено от дестилиран покълнал ечемик/, каквито са и другите от серията, пусната на пазара през 2008г. Градусите му са 46%, цветът е натурален, а течността не е студено филтрирана. Всичко това е посочено на задния етикет, в комбинация с дълъг абзац, посветен на френското шато, от което произхождат винените бъчви, ползвани за „Кювии Д“.
Каква е „врътката“ тук? Уискито първоначално отлежава в бъчви от бърбън /след като са изпразнени от него са продадени на производителите на уиски/. Финалният период /месеци, а може би години/ на стареене течността от снимката прекарва във винени бъчви от шато „Haut-Brion“, намиращо се във винения район „Pessac-Leognan“ в Бордо. Запознатите с историята му твърдят, че е емблематично и историята му датира чак до началото на 15-ти век. Явно заради качеството на виното самият Томас Джеферсън си закупил няколко шишока, които били пренесени в имението му в далечна Вирджиния. От по-горната снимка виждате, че общо произведените бутилки са били 12 000, което по днешните стандарти си е лимитирана серия, като бутилката, която докопах е с № 1742. Урааа! Как ми се стори уискито?
Аромат – пикантен, спомен за восък, далечен намек за пушек, прах, но много, много слаб, парфюмност, свежест, канела, червени плодове от типа на малини и череши, мед, кайсии, кайсиево сладко, сладост, дървесност, карамел, печени ябълки и круши с канела и карамелизирана коричка, грозде, гроздов сок, мента, свежа зелена подправка, ванилия, ванилов крем. Мирисът е доминиран от плодовите нюанси, сред които изпъкват червените плодове, включително споменът за сладко от ягоди. Стори ми се ликьорен, с щрихи кленов сироп, нотки млечен шоколад и какао, които се проявиха след минути покой в чашата. С вода – карамел, подправки, сушени ягоди, отново сладко от ягоди, ядки, печени ябълки, амарето и калуа. Вкус – обилна сладост, досущ като от плодов шербет или сок, нотки мед, пикантност, слаби танини и дървесност, асоциация с жълти плодове, които не успях да отгранича като конкретни видове /може би сушени банана или кайсии/, сухота, отново далечен повей прах. Вкусът е интензивен. С вода – сладост, джинджифил и повече дървесност, и сухота. Финал – среден, сладък, зърнен, тревист. Долових слаби танини, нагарчащи ядки, сгряващо усещане, мента, билки и сухота. С вода – нова вълна на пикантност залива гърлото, горчивина под формата на цитрусова кора или грейпфрут, дървесност, портокалово масло и мента.
Оценка: 84-85/100. Цена: вече се определя от вторичния пазар /аукционите/, тъй като уискито отдавна не се предлага. Сега се търгува за около 80 паунда, докато първоначалната му пазарна стойност е била около 50.
В обобщение: плодово и сладко уиски, което добива по-сериозен характер с доловимата горчивина и дървесност.