Whiskeytemple_Vladimir 
Готови ли сте за голямото обяснение? Не в любов, а в уиски. В следващите минути и редове ще намеся доста сюжетни линии и е напълно възможно да се оплета в истории и факти. Затова, докато все още не съм нагазил в тях и умът ми е горе-долу свеж, нека уточня – днес представям едномалцовото уиски Стронаки 18 /Stronachie 18 y.o. single malt whisky/. Стронаки /в превод от галски „красив или приятен нос или ухание“/ е шотландско едномалцово уиски, произведено от дестилирана през медни казани смес на покълнал ечемик, вода и мая /не съм сигурен дали е два или три пъти дестилирана – ще разбрете защо/, която обаче не произхожда от дестилерия с името „Стронаки“. Не, уискито от снимката произлиза от дестилерията Бенринес /Benrinnes/ и тук вече става шантаво красиво. Зорът е докато откачиш.
Бенринес се намира се в шотландския район Спейсайд, в близост до дестилериите на Glenfarclas и Aberlour, но за разлика от тях не е отворена за посетители /поне по спомен/. Различните източници сочат различни години на основаването `и. През 1826г. Питър Маккензи основал предшественика на това, което днес светът познава като Бенринес, но дестилерията му била наводнена само три години по-късно и преустановила функционирането си. През 1835г. Джон Инс построил нова дестилерия в близост до стария Бен Ринес, която носела друго име – Lyne of Ruthrie.
Инс фалирал и се наложило да я продаде на Уилям Смит, който променил името `и на Бенринес. В края на века дестилерията отново пострадала значимо, но този път стихията, в жертва на коята паднала, бил огънят, който често засягал производителите от това време. Отново била изградена, като била и електрифицирана, за да посрещне началото на 20-ти век с нови собственици – хората от компанията John Dewar & Sons, които я закупили в началото на 20-те години. Самите те по-късно станали част от Distiller Company Ltd, преобразували се години по-късно в алкохолния гигант Diageo /Диажио/.
Новите собственици я пригодили за изискванията на новия век, изграждайки т.нар. „Saladin box“ /по името на изобретателя си/, което представлява система за автоматично обръщане на ечемика в процеса на малцирането му, която система била изоставена през 1984г. и от тогава дестилерията си набавя нужния малц от външни източници. Били добавени още медни казани, а дестилерията започнала практиката на тройната дестилация, която продължила до началото на 21-ви век, след което уискито вече се дестилира два пъти.
Огромният процент от производството на дестилерията се насочва към смесените уискита на Диажио /Johnnie Walker и J & B/, като едва през 1991г. на пазара биват пуснат първия официален ботлинг на Бенринес. За сметка на това, в гамата на независимите бутилировачи Бенринес е по-добре представена, а към днешна дата може да откриете и едномалцовото уиски Stronachie /Стронаки/, което се произвежда от независимия бутилировач A. D. Rattray и се дестилира именно в Бенринес.
Под името „Стронаки“ в Шотландия е функционирала дестилерия в края на 19-ти век, просъществувала до 20-те години на 20-ти век, когато затваря окончателно заради лошото си разположение и недостиг на въглища и зърно. Твърди се, че нейното уиски било дистрибутирано от Андрю Дюар Ратрий /A.D. Rattray/, който към онези години се занимавал с търговия и бутилиране на уиски. Ратрий основал компания, която движела течности към Глазгоу и добила популярност. Същата тази компания сега се ръководи от С. Морисън. Морисън изучавал историята на отдавна затворилите дестилерии и … изненада – открил, че е наследник на някогашния търговец. Историята станала още по-луда, когато Морисън открил бутилка Стронаки на търг, за която се твърди, че е от началото на 20-ти век. След като я закупил, решил да възпроизведе стила `и, доколкото е възможно, и за целта се обърнал към дестилерията Бенринес, за която писах по-горе /ако не се лъжа, Бенринес произвежда и тройно дестилирано уиски/. Управляваната от Морисън компания се занимава с бутилирането и предлагането на уиски от години /има си собствен магазин/ и явно това `и помага да осигури благоразположението на хората от Диажио, продаващи `и малко количество 10- и 18-годишен дестилат, което се бутилира като „Stronachie“. И за финал, ако не се лъжа, „Rattray“ е в процес на изграждане на собствена дестилерия в Шотландия, но не помня името `и.
18-годишният Стронаки/ Бенринес под прикритие се бутилира при 46% алкохолно съдържание, в натурален цвят /доколкото съм запознат/ и в отсъствие на студено филтриране – при добавяне на вода уискито се замъти. Ползваната благинка за партидите отлежава в бърбън и шери бъчви. А след като уточнихме кой на кого какъв се пада, нека представя и бележките си.
Аромат – свеж, почти пролетен мирис, създаващ асоциация като от зелена поляна. Усетих сладост, свежи жълти плодове /ананас, жълти сливи, банани, мандарини и други тропически чудесии/, восък, тревистост, парфюмност, масленост, спомен за печени ябълки, далечна прашна нотка, лек кисел нюанс, слаба пикантност, козуначено тесто с бадеми, слаб нюанс череши, зелени и жълти ябълки, цветя, нотка домашна лимонада и последваща нова вълна от свежест. С вода – бонбони с анасон, ванилия, карамелизирани жълти плодове, сушени жълти плодове като ананас и банан, слаба дървесност, презрял портокал и препарата за почистване с мирис на ябълки. Вкус – сладост, ментово-джинджифилена пикантност, восък, намек за опушеност, но много нежен и балансиран, спомен за цитрусова кора, лимон, но без явната горчивина, отприщва слюноотделянето, малц и тревистост. С вода – още сладост, силна пиперливост, нотки горчиви кайсиеви ядки, дървесност, плодови заемки, лека сухота и още свежест. Финал – среден до траен, малц, масленост, сгряваща пикантност, сладост, жълти плодови мотиви, нищожна горчивина, зърно, ябълки и сливи, мед, бърбън нотки, дори далечна прилика с ръжено уиски. С вода – накиснато зърно, свежест, горчивина, масло и интензивна пикантност.
Оценка: 90-91/100. Цена: на запад е около 50-60 евро.
В обобщение: втори досег до гамата на Бенринес, второ отлично преживяване. Течността е доста свежа и мисля, че подхожда на предстоящите по-топли пролетни дни.
