Whiskeytemple_Vladimir 
Поредицата с представяния на уиски от Ирландия продължава с описателната статия, посветена на Glendalough Double barrel single grain whiskey. Преди няколко дни марката „Глендалох“ /Глендалок/ дебютира в блога със своя 7-годишен едномалцов ботлинг, а през изминалите почивни дни заснех и видео представянето на Дабъл Баръл /клипчето е качено в канала на Храма на уискито в You Tube и може да го прегледате в края на тази статия/. Резонно дойде времето и за обрисуването му чрез силата на писаното слово, ефектът от което ще подсиля с няколкото красиви снимки, които направих.
Глендалох е млада дестилерия, основана от няколко уиски ентусиасти от Дъблин и Уиклоу, където се намира и самият производител. През 2011г. Бари Галахър, Брайн Фегън, Гари Маклохлин /извинявам се, ако бъркам имената им/ и Кевин Кийнън основали самата компания, а през 2013г. и дестилерията в района, който за някои има ролята на религиозен притегателен център заради връзката си с християнската религия. Поради това на етикета на бутилките е изобразен свети Кевин.
Малко по-късно поръчали т.нар. „холщайн стил“ /„holstein still“ е хибрид между меден казан и колонен дестилатор/ от германския производител Арнолд Холщайн /Arnold Holstein/. И тъй като дестилираният от Глендалох алкохол е млад, хората от компанията набавят достатъчно старо уиски от други производители /дестилерията на Cooley/, което бутилират от свое име и със своето име на етикета.
И Глендалох, по подобие на много други млади ирландски марки/ дестилерии, все още бутилира от свое име уиски, дестилирано другаде. Вече стана дума, че източникът му най-често е дестилерията Куули и относно произхода на течността за Дабъл Баръл не съществува неяснота. На предния етикет липсва информация за вида уиски, но за щастие задният е достатъчно ясен в това отношение. Може би в новата му визия, за която разбрах, тази информация ще бъде оповестена отпред.
Течността е зърнена и е базирана на царевица /някъде прочетох, че кашата е включвала и малциран ечемик, което е утвърдена практика – малцираният ечемик спомага за ферментацията/. Впоследствие слабоалкохолният зърнен сок е дестилиран през колонната система в дестилерията Куули, след което полученият спирт е студено филтриран /изстуден е и е прекаран през филтри под налягане с идеята да бъде пречистен от мастните съединения, появяващи се при изстудяване на бутилката/ и насочен да отлежава в бъчви от бърбън, първо пълнене /този Глендалох е бил първият спирт, съхраняван в тях след източването на бърбъна/. Този период е отнел минимум 3 години, колкото е законовият минимум, през който бъдещото уиски следва да старее в дъбови бъчви /на етикета липсва конкретно изписване на възрастта на благинката/. За придаване на комплексност и за доизглаждане на младоликите черти на уискито, то е преминало и през последващо, по-кратко стареене в бъчви от шери олоросо. Затова уискито носи името „Double barrel“ /две бъчви/.
Финалният продукт е бутилиран при 42% алкохолно съдържание /странен градус/ и за нещастие – с добавен оцветител Е150. Един от признаците, че обикновен карамел е добавян в уиски за подсилване на краските му е леко оранжевият нюанс на течността. Вижте долната снимка.
Бутилката от своя страна намирам за доста удобна за разливане. Не ми харесаха две неща, които споделих и на представителя на марката, с който се видяхме по време на „Whisky, rum & wine 2017“. Първо, уискито идва без кутия или тубус, което намирам за не до там практично и второ – запечатано е с алуминиева капачка. Тях изобщо не ги харесвам, тъй като не затягат добре и в стремежа си да уплътним уискито може да развалим резбата им. Да не говорим, че са предпоставка за нараняване. Към настоящия момент обаче не се предвижда промяна в тази част на политиката на компанията.
Споделял съм вече, че най-удачната форма на затваряне на бутилка с уиски за мен е пластмасовата капачка с винт, каквато може да откриете при част от японските производители на уиски. Не харесвам алуминиевите, не харесвам и естествения корк, тъй като пропуска /ако направите грешката да съхранявате бутилките си легнали – шишетата с уиски стоят изправени/, а може и да загние и да развали уискито. Не знам до колко изгоден е синтетичният корк, но той също е вариант. И след като споделих мнението си за външния вид на уискито, нека ви го представя и чрез описателните му характеристики, които усетих.
Аромат – лимонени/ портокалови резенки, заемки от шери, зрели праскови и кайсии, магданоз, лимонада, череши, ванилия, бърбън щрихи, приятна сладост, свежест, слаба пикантност, пъпеш „Галия“, ванилов крем с цитрусова есенция, бонбони „Гумени мечета“, жълти сливи, бонбони маршмелоу, доза спиртност, намек за гума или кибритена клечка /това ми спусна мозъчната кутия като асоциация/, слаб намек за тъмен горски плод, касис, боровинки. След минути плодовите мотиви се доразвиват, носещи спомен за екзотичен плод и плодова дъвка. С вода – желиран бонбон, шери щрихи, още свежи плодове, слаб спомен за карамфил, локум и мотив на клечка с кибрит. Вкус – нежна пикантност, сладост, масленост, свежа плодова нотка, доминирата от жълтите плодове, жълти сливи, праскови, отново прилика с бърбън, далечна асоциация с ръж и пикантността, която дава, прилика с жълт плодов бонбон, почти нулева горчивина. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, по-слаба пикантност, спомен за мадейра финиш, жълт плодов бонбон. Финал – къс до среден, сладникав, съчетан с намек за цитрусова кора, свежест, пикантност, мотив крем брюле или крем „шампанско“ като от кроасан, зелени сливи, тофи, лакта. Оставя спомен за свеж плод, слаба метална нотка и още от описания крем „шампанско“. С вода – изтънява, но все пак доставя лека пикантност, сладост, свежест, масленост и плодови бонбони. Оценка: 83-84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 40 лв.
В обобщение: младо, но вкусно уиски, предлагащо осезаеми плодови мотиви, съчетани с асоциация с бърбън.
Ето го и видео представянето на уискито.
