Whiskeytemple_Vladimir 
Нещо ми е ирландско днес и затова ще се потопя в капка-две тамошно уиски. Ирландската уиски индустрия навлиза в етап на засилено производство и предлагане, в опит да достигне славата си от средата и края на 19-ти век, когато именно уискито от острова на Св. Патрик е доминирало над шотландското. Ирландците обаче не знаели „какво им готви Скалата“ /разбирайте „какво ще им поднесе бъдещето“/. А гозбата не била от най-вкусните.
Първо, уиски индустрията отхвърлила иновацията на Ейнъс Кафи /също ирландец/, възприета радушно в Шотландия. Това, което Кафи доразвил била технологията на колонната дестилация на зърненото уиски /пшенично или царевично/, позволяваща почти непрестанен производствен процес. Ирландските уиски производители все още ползвали медни казани за добиването на тази категория уиски /страдайки навярно и от прекомерно самочувствие/, което освен трудоемко, било и непрактично, тъй като „pot still“ /медни казани/ дестилацията отстъпвала количествено пред тази от колонния дестилатор. Освен това, дестилираният през меден казан алкохол предлага по-силен аромат от получения през колоната, а уиски културата от това време не е била концентрирана около тези специфики на уискито. Ако към това добавим и пререканията с Англия от 20-те години на 20-ти век /в резултат на която Ирландия спечелила независимост, но загубила огромните пазари на Великобритания/ и Гражданската война, то ще получим доста неприятна картина, която дори и бездарен художник като мен не би могъл да нарисува. В резултат на всичко това, през 60-те години на 20-ти век в Ирландия останали едва няколко дестилерии /първо 6, после 4/, които се наложило да се обединят и да произвеждат уискито си на едно място, за да оцелеят и да пестят разходи. И в заветния миг /края на 80-те години/ в Ирландия била основана дестилерията Куули /Cooley distillery/, която щяла да положи началото на промяната.
Защо започнах толкова отдалеч представянето си на West Cork 10 y.o. single malt whiskey? Защото и то, както много други уискита, предлагани в зората на 21-ви век е произведено в Куули преди няколко години. И то, както много други ирландски течности, се предлага под друго име. Прозрачността в ирландската уиски индустрия е проблемна. Може би заради договорки между произвеждащата компания и между купувачите на уиски, които по-късно ще го предлагат от свое име и под своя марка, а може би и заради желание да се акцентира върху конкретния новопоявил се бранд, произходът на ирландското уиски не се оповестява на бутилките. Това, което искам да кажа е, че едномалцовото 10-годишно уиски, предлагано под имено „West Cork 10“ /Уест Корк/, произлива по всяка вероятност от дестилерията Куули. Причината – компанията West Cork distillers е прекалено млада, съответно дестилерията им в Скиберен е открита едва през 2013г. и не е възможно да е произвела уискито. Куули в миналото е снабдявала не една и две „крафт“ ирландски уиски компании с уиски, което те предлагат под своето търговско име /вече това не е така, тъй като новите собственици на Куули, Beam Inc., спряха кранчето за чужди цели/. В това няма нищо лошо, но коректността изисква да се посочи източника на дестилата.
West Cork distillery, съответно компанията-собственик, възниква в резултат на общите усилия на Джон О`Конъл и Джерард и Денис Макарти. Представят свой ликьор – Drombeg, а малко след това и смесено и едномалцово уиски, предлагано под името „West Cork“. От 2013г. производството се осъществява в дестилерията в Скиберен.
Информацията за годината на основаването `и е оскъдна, да не кажа противоречива. Някъде се сочи, че началото `и се свързва с 2003г., другаде с 2004г., а някои сайтове, предлагащи бизнес ориентирани данни посочваха, че е регистрирана през 2008г. Затова се въздържах и не се ангажирах с конкретна година. Но стига съм се лутал в лабиринта, наречен „ирландска уиски индустрия“. Нека поговорим за уискито като съвкупност от ароматно-вкусвои компоненти.
10-годишното уиски е бутилирано при 40% алкохолно съдържание /това е законовият минимум/. В сайта се сочеше, че не е студено филтрирано и че е отлежавало в бъчви от бърбън, първо пълнене. След като добавих вода в процеса на дегустацията не се замъти. Нищо не се казва за цвета му. Нищо в този смисъл и на самата бутилка /не се предлага с кутия/. Всичко това ме кара да се съмнявам, че цветът е естественият. Ако производителят твърди обратното, нека го посочи на бутилката и на сайта си /не е важно какво се твърди на частните дегустации/ – дължи ни се като на клиенти.
Аромат – интензивен за 40-градусово уиски. Оставя сгряващо усещане в носа. Долових нотки банани, свежа тревистост, препечено, сушени жълти плодове /кайсии/, праскови, дори сок мултивитамин, пъпеш и ябълки. Мирисът е изцяло доминиран от свежите плодове и от зърнената, свежата нотка. Разгадах още пикантност под формата на подправки, канела, дори печена тиква с канела, щрихи желирани бонбони, винен нюанс и асоциация с лимонена кора. С вода – усеща се по-свеж. Споменът за банани отново изпъква сред плодовите нюанси. Дори ми напомни на бебешките курабийки с бананов вкус/ мирис, които се предлагат на щандовете за бебешки храни – понякога си купувам от тях. Бих добавил и спомен за ванилов крем, подобен на онзи от кроасаните. Вкус – мазен, пикантен, носещ свеж дух, малц, сладост, жълти плодове – ябълки банани, лимони. Отприщва слюноотделянето. Асоциация с подправки и отчетлива зърнена и тревиста нотка, която ми напомни на смесено уиски. С вода – сладост, по-слаба пикантност, свежест и джинджифил. Финал – къс до среден, нотки препечено, спомен за горчиви ядки /кайсиеви/, мента, винено усещане, тревистост, слаб мед, масленост и сравнително слаба сладост /поне по-слаба отколкото очаквах/. С вода – тук сладостта се засили, спадна горчивината, появи се спомен за зелена билка, бяло грозде и лека сухота.
Оценка: 82-83/100. Цена: около 50 лв.
В обобщение: приятно уиски с интересен свеж, плодово-пикантен облик.
