Да продължим с представянията на ирландски уискита. В миналата статия ви споделих какво мисля за Tyrconnell 10 y.o. single malt whiskey, madeira cask finish – първоначално не ме впечатли особено, но след време, абстрахирайки се от мириса на шкаф/ корк, който отдавам на лоша тапа, уискито ми остави позитивни впечатления и си мисля, че съотношението цена/качество при него е на завидно ниво. В тази статия ще ви представя за първи път напитка с името „Teeling“ /Тийлинг/. Това е и наименованието на една от новите ирландски дестилерии, която се явява и първата построена в Дъблин за последните сто години /125 години/. Течността в бутилката обаче не е дестилирана в нея, тъй като производството стартира пред не повече от две години, а по закон ирландското уиски е минимум 3-годишно. И знаейки вече за някогашните връзки на фамилията Тийлинг с дестилерията Куули /Cooley/, можем основателно да предположим, че благинката е дестилирана там в периода преди продажбата на ситуирания в Дъндалк производител на алкохолния гигант Beam Inc. /сега Beam Suntory/. С това уискито от снимката се родее със споменатия по-горе 10-годишен дестилат с името Тирконел, който също е произведен от фамилията Тийлинг в Куули.
Teeling Whiskey Company е основана през 2012г. от фамилията Тийлинг, а през 2015г. в Дъблин официално отвори посетителския център на дестилерията Teeling. Тъй като дестилерията е още млада предлаганото от нея уиски е дестилирано другаде /в дестилерията Куули/ и сега се презентира като продукт на новата компания. Основната гама на компанията включва три уискита без посочени години /Small Batch, Single Grain и Single Malt/, както и 15-, 21-, 26- и 30-годишни едномалцови дестилати.
Първият ми контакт с това ново за нашия пазар уиски бе по време на водената от мен уиски дегустация в Шумен, вдъхновена от деня на Св. Патрик, по време на която опитахме и останалите базови дестилати на компанията. Тогава напитката не ме впечатли особено, имайки предвид и високата `и цена – струва около 50 лв., срещу която се надявах да получа по-интересен продукт. Затова оставих бутилката в мрачния шкаф с идеята течността да се развие под влияние на въздуха. И ако този номер сработи при 10-годишния Тирконел, тук надеждите ми не се оправдаха.
На етикета на бутилката, съхраняваща това смесено уиски /малциран ечемик + царевичен дестилат/ се чете мотото: „Осмели се да бъдеш различен.“ Кое е различното при този ботлинг? Първо, няма посочени години – до тук нищо различно. На всички е ясно, че това е много млада напитка и е ненужно възрастта `и да се прикрива. Все пак не говорим за летата на срамежлива дама. Най-честото оправдание за отсъствието на означена възраст при толкова млади напитки е, че производителят се страхува да не откаже потребителят от евентуална покупка. Второ, позволявам си да предположа, че цветът е подсилен. Уискито старее предимно в бъчви от бърбън, предполагам предимно второ и последващи пълнения и прекарва 6 месеца в такива от ром /прочетох, че бъчвите са от ром Flor de Cana от Никарагуа/. За няколко години /3-4 по мои сметки/ е трудно да се постигне толкова наситен цвят със споменатите бъчви. Освен това, на етикета няма означение, че не е добавян оцветител карамел Е150а. За сметка на това, при едномалцовото уиски такъв не е използван и това изрично е посочено /производителите са горди с подобни постижения и ги манифестират явно, за сметка на добавянето на „боя“/. Тази неяснота относно същината на цвета ми позволява да предположа, че цветът не е напълно естественият, което отново не е нищо ново или различно за повечето уиски производители от 21-ви век. По-особеното е, че течността е бутилирана при 46 градуса без студена филтрация. Това е добро начало /сещам се за вица: „Знаете ли какво са 100 адвоката на дъното на морето? – Добро начало.“ :)))/, но не е достатъчно в случая. Защо?
Аромат – спиртна нотка като от много младо уиски, сладост, спомен за бонбони маршмелоу или захарен памук, осезаема свежест, флоралност, зелени билки, билков чай, пуканки, слаба дървесност, жълти сливи, лимон, зелени ябълки и сметанов крем. С вода – слаба нотка жълти плодове, чай липа. Мирисът почти не се разви и остана все така плах и затворен. Добавих още вода – след нея спиртността спадна, като се появиха нотки карамелови бонбони, повече сладост и жълти плодове като ананас или жълта ябълка. Вкус – маслен, свеж, слабо пикантен, сладникав, зелени ябълки, билки, тревист и като цяло не много богат и комплексен. С вода – още свежест, сладост и лека горчивина. С още вода – става малко по-приятен, като се развива повече сладост, спиртността спада, като отстъпва пред свежестта. Горчивината също намаля. Финал – къс, сладък, зелен, свеж, младежки, леко горчив, пикантен, ментов, носещ спомен за праскови или кайсии, както и масленост. С вода – някак по-спиртен, прекомерно пиперлив. С още вода – повече сладост, по-умерена пикантност и бегли плодови асоциации.
Оценка: 79,5/100. Цена: около 50 лв.
В обобщение: не съм впечатлен от първото уиски Тийлинг. Истината е, че за краткия период на стареене бъчвата не е успяла да „кротне“ духа на алкохола, в който доминират свежите нотки.