Dark Mode On / Off

Mortlach vintage 1998, single cask, single malt whisky

 Да ви издам ли една тайна? Ако го направя вече няма да е тайна, нали? Затова веднага отмятам плаща над поредното уиски, което намира място в блога и ви представям едномалцовия Мортлак, бутилиран от компанията Уимс /Wemyss/. Не, това уиски го няма в България. На практика гамата на Мортлак е силно свита /визирам нашия пазар/ – намират се ботлинги при независимия бутилировач Дъглас Ленг /Douglas Laing/, но официално бутилираните от компанията-собственик на дестилерията се свеждат до …. една разновидност, която вече се намира на виртуалните страници на блога. Казва се Rare Old, предлага се в 0,5 литрова бутилка за доста пари /може би около 90 лв/ и по мое мнение не си струва.

 Ще си позволя да дам още едно мнение, което няма да се хареса на хората от компанията-вносител. Не би се харесало и на собствениците на Мортлак /не че ги вълнува/. Според мен, дестилерията Мортлак /Mortlach/ „плаче“ за нов собственик и нов управленски метод. Понастоящем е част от огромното семейство на Диажио /Diageo/ и функцията `и, отредена от ръководните решения на господарите е да снабдява малцово уиски за смесените уискита, притежавани от същите тези собственици /Johnnie Walker, бейби/ или да се презентира като безумно надут ценово едномалцов дестилат. Няма да влизам в подробности – ще вметна, че официалният 18-годишен Мортлак гони близо 200 паунда. Затова си мисля, че дестилерията се неглижира и едновременно с това `и се придава изкуствено напомпен ореол на нещо лъскаво, луксозно и бляскаво. А истината е, че така ние, редовите малцофили биваме ограничавани във възможността си да се докосваме до продуктите `и, които биха могли да бъдат на много високо ниво. Но ние не сме важни – вечно търсещият скъпотии световен /в частност азиатски/ пазар може би приема непосилните ценово ботлинги по-добре. За щастие на света съществува едно явление, наречено „компания – независим бутилировач“ и именно при тях можем и е редно да търсим утеха.

 Възможно ли е дестилерия да струва 270 £? Да, ако говорим за тази на Mortlach, продадена през 1831г. от дотогавашните си собственици на Джон Робъртсън, който несъмнено е направил сделката на живота си. Самата дестилерия е основана от Джеймс Финдлетър, Александър Гордън и Доналд Макинтош през 1823г. /някъде се сочи и 1824г./ – т.е., към момента на приемане на Акцизния акт от 1823г., изкарал много от нелегалните производители на уиски на „белия свят“, което я прави и една от първите законни дестилерии в Дъфтаун /Спейсайд/ и в Шотландия като цяло. 

 Първите десетилетия от съществуването са белязани от чести смени в ръководството, при поредната от които Мортлах е закупена от Джон и Джеймс Грант, притежаващи Glen Grant, след което премахнали част от оборудването и го насочили към дестилерията Glen Grant. Във времето, когато дестилерията функционирала в част от помещенията `и се произвеждала и бира, а друга била използвана като храм от „Свободната шотландска църква“. През 1851г. собствеността се сменила за пореден път и този път начело застанали Джон Гордън /по-късно станал кмет на Дъфтаун/ и Джордж Коуи, който станал едноличен собственик на дестилерията след смъртта на Гордън. 

 В края на 19-ти век сред служителите `и бил и Уилям Грант, който след дългите години натрупан опит /повече от 20, през които преминал от позициите на чиновник и счетоводител, до мениджър/ основава познатите ни Grant`s /като марка смесено уиски/, Glenfiddich и Balvenie. След първите трудни години краят на 19-ти век донесъл стабилност и успехи. Уискито, каквато е била тогавашната мода или тенденция, се е предлагало като част от смесените, бленд уискита /малцовото уиски като такова започва да се цени като такова след средата на 60-те години на 20-ти век/. 

 По-късно, през 1923г., дестилерията, която до тогава била в ръцете на фамилията Коуи, била придобита от John Walker & Sons и станала част от бъдещата група на Diageo /това е актуалното име на алкохолния гигант – компанията обединява в себе си много други/ – John Walker & Sons станала част от DCL /Distillers Company Limited/, която била преименувана на United Distillers, за да се стигне и до Diageo. През 1968г. съоръженията за малцуване на ечемика /malting floor/, които дотогава функционирали в Мортлак били затворени /нужният ечемик се набавял вече изцяло от индустриалните комплекси, част от гамата на Диажио/, а през 1971г., компанията изоставила технологията на директното нагряване с огън на медните казани при дестилирането на алкохола, като въвела загряването им с пара /мнозина твърдят, че директното нагряване освобождава по-богат и комплексен характер на уискито и решението за изоставянето на тази технология предизвикало неодобрението им/.

 Сега можем да срещнем уиски от марката освен като едноименен малц, така и сред компонентите на Johnnie Walker. Поради основната насоченост на продукцията на Мортлак /Мортлах/, а именно като основен малцов компонент на Johnnie Walker, а и поради редица управленски решения официалните версии на уискито, които вече са на пазара /Mortlach Rare Old, Mortlach 18 и Mortlach 25 y.o. single malt whisky/ гонят абсурдно високи цени, имайки предвид и разфасовките на бутилките – по 0,500 мл., и това несъмнено отблъсква много от уиски ценителите. 

 А как открих моята бутилка? Поръчах я отвън. Цената с доставката не беше евтина, но това е една от последиците да бъдеш независим уиски блогър – да търсиш интересното и да си го набавяш, независимо от затрудненията. Ботлингът е част от продуктовата линия на компанията Уимс /Wemyss/. Уимс е шотландска фамилия, която от години се занимава със смесването на уиски, а отделно от това и с предлагането на едномалцови вариации, бъчви от които са закупили преди време. В дейността им се подпомагат и от уиски експерта Чарли Маклийн. Уимс дотолкова нагазиха в малцовите води, че преди няколко години основаха и своя дестилерия – Kingsbarns distillery, чийто едномалцов дестилат се очаква през 2018г., когато ще навърши 3 години /минималният законов срок на отлежаване в Шотландия/.

 Като независим бутилировач Уимс се стремят да осигурят най-пълна информация за предлаганите от тях благинки. На кутията на този Мортлак /не съм я снимал/ е отразено, че той не е студено филтриран и че е бутилиран в натуралния си цвят /темата с характера на цвета на уискито е чувствителна за нашенските дистрибутори – поне за тази част от тях, които са наясно с проблематиката и внасят „оцветени“ напитки/. Течността е дестилирана през 1998г. и е бутилирана през 2013г., което я определя за 14, може би 15-годишна. Алкохолният `и градус е 46% и е отлежавала в преработени бъчви /hogshead/, чиято вместимост е около и над 240 литра. Предполагам, че са съхранявали преди това бърбън. Уискито е пълнено само от една бъчва /не е индивидуализирана/, затова се води „single cask“. Общо от нея за произлезли 325 бутилки.

 Аромат – спомен за прах, цветя, восък, мед, жълт плод, лимон, лимонена кора, зряла круша, препарат за полиране на мебели на основата на восъка, тревистост, сладост, ванилия, нотка карамел и асоциация с презрял жълт плод. Долових още доза парфюмност, щрихи пикантност, нюанс зряло бяло грозде, свежест, накиснато зърно, може би стафиди, нотка шкаф и сладко от жълт плод, която асоциация се появи след минути. С вода – повече плодове, презрели при това. Мирисът стана някак по-свеж, а след време разгадах и спомен за прегоряла захар, дори препечено. Вкус – сладост, приятна свежест и пикантност, слаба цитрусова горчивина, отново спомен за восък, прах и нотки жълта круша. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, по-маслен, по-слабо пикантен, но веселото щипване по езика все още не е изчезнало напълно. Финал – среден, носещ първоначално слаби танини и спомен за грейпфрут, джинджифил или пипер, последваща сладост, малц, мед и тревистост, спомен за зелена билка, дори магданоз, масленост, нотки жълт плод и дървесност. С вода – танини, слаба сладост, зърнена нотка, свежест и восък като от някогашните „естествени дъвки“ /продаха се в пакетче восък и още нещо, които се смесваха в устата и се получаваше подобие на дъвка/.
 Оценка: 84-85/100. Цена: около 150 лв /по спомен/.

 В обобщение: свежо, пикантно и плодово уиски, при което тревистите и зърнени нотки му придават почти пролетен характер.

It’s #whiskywednesday , mates! So let me introduce you my new friend, called Mortlach vintage 1998, single cask /hogshead/ single malt whisky, bottled by @wemyssmalts . That’s a nice dram, which is joyful and delivering more of the spirit characteristics. Fresh fruits, predominantly pears, maybe raisins, honey, vanilla, caramel, green herbs, wax, wax polisher, dust, spiciness and citrus on the nose, which evolved into grapefruit or lemon peel on the palate. The finish offers more of the mentioned above, with nice balance between bitter and sweet notes. Enjoyable and spring-like dram. Cheers all! #mortlach #diageo #johnniewalker #pauljohn #springbank #glendronach #sherry #wine #scotch #spain🇪🇸 #scotland #yamazaki #suntorywhisky #irishwhiskey #singlemalt #whiskey #whisky #bourbon #whiskeyporn #whiskyporn #drink #instadrink #cocktail #balvenie #pictureoftheday #cheers #bulgaria
A photo posted by Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) on

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram