Whiskeytemple_Vladimir 
Да ви издам ли една тайна? Ако го направя вече няма да е тайна, нали? Затова веднага отмятам плаща над поредното уиски, което намира място в блога и ви представям едномалцовия Мортлак, бутилиран от компанията Уимс /Wemyss/. Не, това уиски го няма в България. На практика гамата на Мортлак е силно свита /визирам нашия пазар/ – намират се ботлинги при независимия бутилировач Дъглас Ленг /Douglas Laing/, но официално бутилираните от компанията-собственик на дестилерията се свеждат до …. една разновидност, която вече се намира на виртуалните страници на блога. Казва се Rare Old, предлага се в 0,5 литрова бутилка за доста пари /може би около 90 лв/ и по мое мнение не си струва.
Ще си позволя да дам още едно мнение, което няма да се хареса на хората от компанията-вносител. Не би се харесало и на собствениците на Мортлак /не че ги вълнува/. Според мен, дестилерията Мортлак /Mortlach/ „плаче“ за нов собственик и нов управленски метод. Понастоящем е част от огромното семейство на Диажио /Diageo/ и функцията `и, отредена от ръководните решения на господарите е да снабдява малцово уиски за смесените уискита, притежавани от същите тези собственици /Johnnie Walker, бейби/ или да се презентира като безумно надут ценово едномалцов дестилат. Няма да влизам в подробности – ще вметна, че официалният 18-годишен Мортлак гони близо 200 паунда. Затова си мисля, че дестилерията се неглижира и едновременно с това `и се придава изкуствено напомпен ореол на нещо лъскаво, луксозно и бляскаво. А истината е, че така ние, редовите малцофили биваме ограничавани във възможността си да се докосваме до продуктите `и, които биха могли да бъдат на много високо ниво. Но ние не сме важни – вечно търсещият скъпотии световен /в частност азиатски/ пазар може би приема непосилните ценово ботлинги по-добре. За щастие на света съществува едно явление, наречено „компания – независим бутилировач“ и именно при тях можем и е редно да търсим утеха.
Възможно ли е дестилерия да струва 270 £? Да, ако говорим за тази на Mortlach, продадена през 1831г. от дотогавашните си собственици на Джон Робъртсън, който несъмнено е направил сделката на живота си. Самата дестилерия е основана от Джеймс Финдлетър, Александър Гордън и Доналд Макинтош през 1823г. /някъде се сочи и 1824г./ – т.е., към момента на приемане на Акцизния акт от 1823г., изкарал много от нелегалните производители на уиски на „белия свят“, което я прави и една от първите законни дестилерии в Дъфтаун /Спейсайд/ и в Шотландия като цяло.
Първите десетилетия от съществуването са белязани от чести смени в ръководството, при поредната от които Мортлах е закупена от Джон и Джеймс Грант, притежаващи Glen Grant, след което премахнали част от оборудването и го насочили към дестилерията Glen Grant. Във времето, когато дестилерията функционирала в част от помещенията `и се произвеждала и бира, а друга била използвана като храм от „Свободната шотландска църква“. През 1851г. собствеността се сменила за пореден път и този път начело застанали Джон Гордън /по-късно станал кмет на Дъфтаун/ и Джордж Коуи, който станал едноличен собственик на дестилерията след смъртта на Гордън.
В края на 19-ти век сред служителите `и бил и Уилям Грант, който след дългите години натрупан опит /повече от 20, през които преминал от позициите на чиновник и счетоводител, до мениджър/ основава познатите ни Grant`s /като марка смесено уиски/, Glenfiddich и Balvenie. След първите трудни години краят на 19-ти век донесъл стабилност и успехи. Уискито, каквато е била тогавашната мода или тенденция, се е предлагало като част от смесените, бленд уискита /малцовото уиски като такова започва да се цени като такова след средата на 60-те години на 20-ти век/.
По-късно, през 1923г., дестилерията, която до тогава била в ръцете на фамилията Коуи, била придобита от John Walker & Sons и станала част от бъдещата група на Diageo /това е актуалното име на алкохолния гигант – компанията обединява в себе си много други/ – John Walker & Sons станала част от DCL /Distillers Company Limited/, която била преименувана на United Distillers, за да се стигне и до Diageo. През 1968г. съоръженията за малцуване на ечемика /malting floor/, които дотогава функционирали в Мортлак били затворени /нужният ечемик се набавял вече изцяло от индустриалните комплекси, част от гамата на Диажио/, а през 1971г., компанията изоставила технологията на директното нагряване с огън на медните казани при дестилирането на алкохола, като въвела загряването им с пара /мнозина твърдят, че директното нагряване освобождава по-богат и комплексен характер на уискито и решението за изоставянето на тази технология предизвикало неодобрението им/.
Сега можем да срещнем уиски от марката освен като едноименен малц, така и сред компонентите на Johnnie Walker. Поради основната насоченост на продукцията на Мортлак /Мортлах/, а именно като основен малцов компонент на Johnnie Walker, а и поради редица управленски решения официалните версии на уискито, които вече са на пазара /Mortlach Rare Old, Mortlach 18 и Mortlach 25 y.o. single malt whisky/ гонят абсурдно високи цени, имайки предвид и разфасовките на бутилките – по 0,500 мл., и това несъмнено отблъсква много от уиски ценителите.
А как открих моята бутилка? Поръчах я отвън. Цената с доставката не беше евтина, но това е една от последиците да бъдеш независим уиски блогър – да търсиш интересното и да си го набавяш, независимо от затрудненията. Ботлингът е част от продуктовата линия на компанията Уимс /Wemyss/. Уимс е шотландска фамилия, която от години се занимава със смесването на уиски, а отделно от това и с предлагането на едномалцови вариации, бъчви от които са закупили преди време. В дейността им се подпомагат и от уиски експерта Чарли Маклийн. Уимс дотолкова нагазиха в малцовите води, че преди няколко години основаха и своя дестилерия – Kingsbarns distillery, чийто едномалцов дестилат се очаква през 2018г., когато ще навърши 3 години /минималният законов срок на отлежаване в Шотландия/.
Като независим бутилировач Уимс се стремят да осигурят най-пълна информация за предлаганите от тях благинки. На кутията на този Мортлак /не съм я снимал/ е отразено, че той не е студено филтриран и че е бутилиран в натуралния си цвят /темата с характера на цвета на уискито е чувствителна за нашенските дистрибутори – поне за тази част от тях, които са наясно с проблематиката и внасят „оцветени“ напитки/. Течността е дестилирана през 1998г. и е бутилирана през 2013г., което я определя за 14, може би 15-годишна. Алкохолният `и градус е 46% и е отлежавала в преработени бъчви /hogshead/, чиято вместимост е около и над 240 литра. Предполагам, че са съхранявали преди това бърбън. Уискито е пълнено само от една бъчва /не е индивидуализирана/, затова се води „single cask“. Общо от нея за произлезли 325 бутилки.
Аромат – спомен за прах, цветя, восък, мед, жълт плод, лимон, лимонена кора, зряла круша, препарат за полиране на мебели на основата на восъка, тревистост, сладост, ванилия, нотка карамел и асоциация с презрял жълт плод. Долових още доза парфюмност, щрихи пикантност, нюанс зряло бяло грозде, свежест, накиснато зърно, може би стафиди, нотка шкаф и сладко от жълт плод, която асоциация се появи след минути. С вода – повече плодове, презрели при това. Мирисът стана някак по-свеж, а след време разгадах и спомен за прегоряла захар, дори препечено. Вкус – сладост, приятна свежест и пикантност, слаба цитрусова горчивина, отново спомен за восък, прах и нотки жълта круша. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладост, по-маслен, по-слабо пикантен, но веселото щипване по езика все още не е изчезнало напълно. Финал – среден, носещ първоначално слаби танини и спомен за грейпфрут, джинджифил или пипер, последваща сладост, малц, мед и тревистост, спомен за зелена билка, дори магданоз, масленост, нотки жълт плод и дървесност. С вода – танини, слаба сладост, зърнена нотка, свежест и восък като от някогашните „естествени дъвки“ /продаха се в пакетче восък и още нещо, които се смесваха в устата и се получаваше подобие на дъвка/.
Оценка: 84-85/100. Цена: около 150 лв /по спомен/.
В обобщение: свежо, пикантно и плодово уиски, при което тревистите и зърнени нотки му придават почти пролетен характер.
