Whiskeytemple_Vladimir 
Ще ми повярвате ли ако ви кажа, че това е най-доброто уиски на света? Най-прекрасното, най-превъзходното, най-ценното, с един куп награди, отличия, тагвания, шервания и други тра-ла-ла. Моля ви, не ми вярвайте, защото ако твърдя нещо подобно аз ви лъжа. Такова същество като „най-добро уиски“ не съществува, защото това му определение би дошло от един или няколко човека, които са си присвоили правото да дирижират /или поне да се опитват да го правят/ световния пазар и да търсят популярност, а може би и финанснови облаги. Кой ще е този демигод /полубог в превод/, който ще може да решава кое уиски ще се възкачи на трона? Един автор, двама писатели, блогър, жури от конкурс за качествата на напитки, търговец, който се опитва да ви пробута поредната бутилка? Всеки един от изброените може да се опита да бъде този приказен герой, но нито един от тях на практика не е в състояние да въздига или сваля конкретно уиски. Поне що се отнася до моето разбиране за уискито. В този ред на мисли, нека ви представя едномалцовия Глендронак, пълнен с алкохолния градус на бъчвата /говорим за близо 18 000 бутилки на пазара, така че бъчвата не е само една – това е градусът на цялата партида/ – 54,7%, отлежавал в комбинация от бъчви от шери олоросо и шери педро хименез – уиски, което ми хареса, но не ми достави висша наслада и не ме накара да бленувам за дузина бутилки, с които да накича входната си врата против зли съседи.
Дестилерията GlenDronach /Глендронах, Глендронак/ е основана през 1826г. от Джеймс Алърдайс в частта от Шотландия, известна при производството на уиски като Highland /Висини/ и станала популярна с това, че била втората дестилерия със законен лиценз за производството на уиски /първата дестилерия, ако не бъркам е тази на The Glenlivet/. Десет години след началото дестилерията била опожарена, но Алърдайс я изградил наново. Същият този Алърдайс, който посетил Единбург, за да промотира уискито и след като говорил с не един или двама търговци разбрал, че усилията му ще останат напразни, тъй като навсякъде офертата му била отклонявана. И така г-н Алърдайс се запътил към хотела си. По пътя си бил срещнат от няколко „дами на нощта“, които поискали почерпка в някой бар. Алърдайс предложил собственото си уиски и след много глътки спътничките му разнесли мълвата за качествената напитка, която предлага. И така марката добила първите си фенове. След смъртта на Алърдайс дестилерията преминала в ръцете на Уолтър Скот. В началото на 20-ти век била закупена за 9000 паунда от Чарлз Грант, чийто баща основал Гленфидих. Собствеността отново се сменила през 60-те години, при което контрол върху нея установили хората от Teacher’s, които удвоили капацитета ‘и. По-късно и Teacher’s се сдобили с нов собственик, а с това се сменила и властта над GlenDronach, която през 2005г. била закупена от Перно Рикар. Перно затворили дестилерията, за да подменят въглищната технология на подгряване на казаните с такава с парно нагряване. През 2008г. Перно Рикар продали правата върху GlenDronach на консорциума, оглавяван от Били Уолкър, с което BenRiach Distillery Company станали новия собственик. И така до днес. Корекция от края на 2016г: беше закупена от компанията Brown-Forman.
Светът буквално лудна по политиката на вече старите собственици от Benriach Co. След като закупиха дестилерията, положиха сериозни усилия да покажат на света наистина добрата страна на малцовото уиски на Глендронак и то на добра цена. Продуктите, които пускаха бяха презентирани при висок градус, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация /тези характеристики са относими и към уискито, което днес ви представям/, с означение на конкретната възраст /ако се разровите в интернет може да попаднете на любопитни материали за реалната възраст на гамата на компанията/ и всичко това облечено в сравнително ниска стойност.
Аз също прихванах от този „любовен вирус“ и се стремя да опитвам уиски на дестилерията при всеки удобен повод. Затова и реших да представя високоалкохолния дестилат, партида 4, по време на организираните от мен и Яна уиски презентации в Шумен. Каквото и да си говорим, цената на уискито, която гравитира около 140 лв, си е летва, недостъпна за мнозина в България и реших по време на декемврийската ни сбирка да зарадвам присъстващите с нещо интересно /не казвам, че другите благинки не са такива/. И доколкото си спомням, Glendronach CS /cask strength/ B4 /batch 4/ се прие доста добре. От бутилката ми останаха някакви милилитри, които прехвърлих в по-малко шишенце и реших да го представя след известно време, в което се надявах течността да дръпне нагоре в личната ми класация. Последното изречение навярно ви подсказва, че аз не бях от мнозинството, силно впечатлени от уискито по време на класа. И ето че вчера, два месеца след отварянето му, се потопих като Леонардо ди Каприо в „Титаник“ в стъклото със зърнетата отвара.
 |
| Тази снимка е правена с телефона ми и забелязвам, че балансът на бялото не е ок. |
Аромат – форма на плодова сладост като от червен плод, навярно череши и боровинки, доза спиртност /уискито не носи години и не вярвам да е на повече от десетина лазарника/, далечен спомен за сушен тъмен плод /сини сливи/, мента, билков мед, цитрусова кора, цитрусово масло, канела, борови клонки, смола, дървесност, ванилов крем с тъмни плодове, далечен спомен за пияни вишни и мирис на шкаф /възможно ли е част от ползваните бъчви да са били от американски дъб?/. С вода /добавях я на четири пъти/ – шоколад, спомен за течен шоколад, стафиди и ягоди, обляти със шоколад /потопени в шоколад, ако сте от другата фабрика на „Туикс“/, доза свежест. При второто добавяне на капките минерална вода в съзнанието ми се зароди пъклен план за световно господство се появи асоцияция с печен сладкиш или курабии, брауни или арменски сладки с локум, нотка кайсии и подправки. Накрая долових и щрихи карамфил /подправката, не осмомартенския символ/. Вкус – мазен, интензивен, сладък и изсмукващ влагата от езика. Носи спомен за сушен плод, малц и кайсии. С вода /важи същото – добавях я на четири пъти/ – още сладост, джинджифил, дори чили, шоколад, какаови пасти, лека сухота, тъмен нюанс в плодовете. При следващото добавяне се появи спомен за карамел, сладост и още сухота, както и намек за танини. При финалното добавя отключих по-силна дървесност и странно усещане като от трохи в устата. Финал – среден, плодов с преобладаваща черешова асоциация, череши напоени в алкохол, стафиди киснати в ром, мента, осезаемо алкохолно хапане, масленост, цитрусова кора и зараждаща се горчивина. С вода – дървесност, сгряващо усещане, слаби танини, запечена круша. След още вода – повече танини, кайсии и череши. При финалното „разреждане“ дървесността се засили и се появи усещане за горчивина и силна пикантност.
Оценка: 84-85/100. Цена: около 140 лв.
В обобщение: приятно уиски с шери профил, пред което обаче бих предпочел 18-годишния Глендронак.
