Whiskeytemple_Vladimir 
Когато на хоризонта се зададе ново уиски, което е по финансовите ми възможности, не пропускам шанса да го представя в блога Храм на уискито. Такова непознато за нашия пазар е ирландското уиски Хайд /Hyde/, в частност зърнената му вариация „The Aras cask № 5“, която в събота представих под формата на видео ревю. Самото видео вече е качено в пресния ми профил в You Tube и може да го прегледате в края на статията. Аз съм блогър, който предимно снима и пише, а участването в клипове все още ми е някак странно. Затова реших, че само едно кратко теле-представяне не би могло да обхване проблематиката, която тази и подобните на нея бутилки поставят, поради което реших да напиша и по-подробна статия.
Споделих, че уискито е прохождащо у нас. За първи път забелязах вноса му преди няколко месеца и тъй като бях чувал за марката, реших да рискувам с покупката на тази иначе не много евтина бутилка. Костваше ми около 60 лв /в някои сайтове е между 65 и 70 лв/, докато на запад е около 45 евро. Бях останал с впечатлението, че уискито носи означение на възрастта си, но това не е така, както ще се убедите от снимките към тази статия /не вярвайте на това, което някои търговци пишат за годините му – те трябва да бъдат изрично посочени на етикета, за да приемем, че даден дестилат е на определена възраст/. Годините, изписани с големи букви на етикета касаят рекламната стратегия на компанията и нямат никакво отношение спрямо зрялостта му. Намирам ги дори за леко подвеждащи, тъй като са отразени по начин, който може да подведе някого.
По закон ирландското уиски е минимум на три години и един ден. По мое мнение това уиски е на не повече от 3-4 години, която му особеност го дефинира като „млада“ благинка. Млада е и самата марка, под която то се предлага. Произвеждат го хората от копманията „Hibernian distillers“, основана от братята Хайд през 2014г. Техен предшественик е бил и първият ирландски президент с фамилията Хайд /Hyde/, което веднага ни подсказва защо е избрано това име за означаване на напитките им. Напитки, които не са дестилирани от тях самите, а са закупени от друг производител в Ирландия, тъй като Хайд не разполага все още със собствена дестилерия.
За да разберем тази специфика на ирландската уиски индустрия, следва да се върнем назад в годините. През 19-ти век Ирландия произвежда огромно количество уиски, дестилирано през медни казани, което често е носело по-високо качество от шотландските смесени благинки. Било е добре прието по света, особено в САЩ. В началото на 20-ти век обаче ирландците се отцепват от Великобритания, която налага и търговско ембарго върху продуктите им. Това се случва в началото на 20-те години на 20-ти век. Ирландците губят позициите си в САЩ, а въвеждането на „Сухия режим“ там допълнително утежнява положението на консервативните уиски производители от острова на св. Патрик, които отказват да ползват и иновативния метод на колонната дестилация, позволяваща добиването на спирт в огромни количества. През 20-те години в Ирландия избухва и Гражданска война, мнозина напускат страната, а други са подложени на лишения заради настъпилия глад в държавата. Всичко това води до едно – до затваряне на около 80 дестилерии. През 60-те години функциониращите са само четири. В следващите близо 30 години производството е изправено пред още по-трудни години на засилена конкуренция с напористите шотландци.
През 80-те години обаче на сцената се появява Джон Тийлинг, който основава дестилерията на Куули /Cooley/ в Корк, виждайки възможност за възраждане на уиски индустрията в Ирландия. Тази дестилерия аз наричам „дестилерията майка“. Давам `и това наименование, тъй като за идните 20 години Куули се налага на вътрешния и международния пазар, добивайки наистина добро уиски, което не само ползва, но и продава на други, нововъзникнали компании, които още нямат собствен продукт. През 21-ви век тези нови субекти стават популярни с името „craft дестилерии“ – на български ще рече „занаятчийски дестилерии“. Акцентът би трябвало да падне именно върху занаятчийския подход при дестилирането на алкохола в контраст с индустриалната манифактура. За мен обаче не става ясно как една компания, която все още няма собствено уиски, би могла да бъде определяна за „занаятчийска“. Обикновено подобно определение са поставя от рекламните `и отдели с идеята да ни покаже колко специална е новата генерация. Това обаче се решава от историята и от делата, не от търговските похвати.
По подобен начин процедират и хората от „Хибърниън дистилърс“, предлагащи от свое име произведеното някъде другаде уиски. В случая визирам зърнено уиски, което на етикета е отразено като тройно дестилирано. Странното в случая е, че Куули дестилира два пъти, т.е. ползва два медни казана. това поставя въпроса дали зърненият /царевичен/ дестилат е добит там. Другото, което ме човърка е въпросът през какъв дестилатор е добито уискито. Обикновено зърненото се произвежда пред колонен дестилатор /състои се от две свързани колони/, докато на етикета изрично е отразено, че уискито е тройно дестилирано, т.е. ползвани са три медни казана. Поне аз така разбирам естеството на тройната дестилация. Опитах се да се свържа с Хайд чрез социалните мрежи, търсейки отговор на поставените въпроси за възраст и произход на уискито, но отговор не получих.
Но нека се насоча към особеностите на самата течност. Разбрахте, че не носи означение на конкретна възраст. Първоначално отлежава в бъчви от бърбън /може би и от тенеси уискито Джак Даниелс/, след което уискито прехвърлено в бъчви от бургундско вино, закупени от шато във Франция. Течността не е студено филтрирана, но е с добавен карамел Е150, за което подсказва и леко оранжевият `и нюанс. Алкохолният градус е 46%. Уискито се пуска на пазара на партиди и тази е включвала 5000 бутилки. Моето шише е с номер 1100 и е пълнено през юли 2016г.
Благинката се предлага в сравнително късо шише, затварянето на което става чрез естествен корк. Кутия липсва. По мое мнение, по-удачно би било вместо корк да бъде позлзвана пластмасова капачка по подобие на тези при Ямазаки и Хакуши. Според мен уискито би следвало да има елементарен тубус или картонена кутия, особено ако отчетем претенциите на създалите го, че предлагат нещо специално /което по мое мнение не е така/. Стига със страничните писания. Представям ви Hyde Single grain Irish whiskey Burgundy cask finish, The Aras cask № 5.
Аромат – накиселяващ жълт плод, кисели ябълки, портокал, жълти сливи, кайсии, интензивен мирис, издаващ и младост. Нотки сладост, намек за коктейлни череши, слаб спомен за червен плод, тоник, лимонена кора, свежест, тревистост, пикантност, сгряващо усещане, разредител, зърно, спиртност. По-късно зелени ябълки, далечна асоциация с киви и екзотичен плод, лек винен нюанс. Канела, а след време усещане за по-тъмен плод, което обаче не е прекомерно явно, а по-скоро е леко загатнато. С вода – свежест, спиртност, без особена промяна. Вкус – пикантност, интензивен, маслен, сладникав. Джинджифил, свеж жълт плод, игрив, младолик, зърнен. Нотки жълти сливи, праскови, странно усещане като от пластмаса и ябълки. С вода – сладост, пикантност, жълти плодове, ябълки и круши, намек за локум с ядки. Финал – къс, сладникав, леко суховат, сгряващ, бадеми, слаба масленост, тревистост, намек за нагарчащ цитрус, пикантност, кайсиеви ядки, череши киснати в алкохол. С вода – сладост, свежест, след което отново се появява спомена за ядки, череши и сливи /дори зелени сливи/.
Оценка: 81/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: между 60 и 70 лв.
В обобщение: не лошо младо уиски, доминирано от свежестта на младия спирт. Не го намирам за нещо специално и засега поне ще се въздържа от покупката на другите зърнени разновидности, предлагани у нас.
Ето го и обещаното видео представяне.
