Dark Mode On / Off

Aberlour 12 y.o. Double cask single malt whisky

 Вчера и днес бяха много шантави дни. Разбирайте приятно откачени, ако в подобно определение може да бъде вложен позитивен смисъл /по моите разбирания може/. Първо, вчера беше един от редките топли дни в последните два месеца и аз и Яна излязохме за лов на снимки. Искахме да качим Паметника над Шумен, но стълбите към него все още са почти цялостно покрити със сняг и лед и решихме, че рискът за нас, а и за стъкларията в раницата ми е прекалено висок. Не ми се искаше да се търколя като снежна топка по склона и затова пропуснахме екстравагантните локации за снимки. Но пък в подножието му си имам едно любимо местенце, което ползвам при правенето на фотоси. От горната снимка може да се убедите, че гледката, макар и не спираща дъха, си я бива. 

 В раницата си носех две неща, които запечатах на снимки, едното от които бе 12-годишният Аберлауър, за който ще си поговорим малко по-късно. Другото също бе уиски, което обаче вече съм описвал в блога. Преди около две години представих Macallan Select oak и нещо не ми хареса. Онзи ден тършувах и забелязах, че имам още 20-30 милитра от него, останали в литровата бутилка. Това ми даде повод да помоля Яна да ги довърши, нахвърляйки бележките си за него, които на свой ред ще споделя в следващата статия. Не исках да се преповтарям и мисля, че идеята ми не е лоша. А и да не забравяме, че който пресуши бутилка купува нова. Така де, за какво съм ходил на училище 6 класа, ако не мога да запомня поне един житейски малцов урок ?! :))

 Пак във вчерашния ден исках да ви запозная със споменатия Аберлауър. С риск да се повторя, но отношенията ми с продуктите на компанията са доста странни. Има уискита, които адски ми харесват, но има и такива, които са ми по-чужди. Този Аберлауър /някои му казват Аберлур или Аберлор/ е от втората категория. Бутилката му попадна при мен около коледните празници, когато търсих малц, с който да почерпя близките си. Не го бях опитвал и го грабнах, при все че не беше и адски скъп /купих го от склад и не помня конкретната му цена, но бе поносима/. И оттогава стои отворен. Разлях го около празниците и на нос ми се стори прекалено свеж. Надявах, че след няколко месеца самота в бутилката ще се доразвие и наличните шери бъчви ще надигнат глава. 

 „Истината е някъде там“ – казваха в „Досиетата Х“. Затова реших да я потърся. След като се наснимах, привличайки вниманието на младо и старо /повечето хора не са свикнали „младежта“ да си снима ракията уискито и надзъртаха плахо зад рамо/, се отправихме към едно доста приятно и спокойно местенце в града, където прелях отлятия малц обратно в чашата и вперих нос в него. Преди да кажа дали окрих истината, нека обобщя как изглежда уискито в текстови вариант: 12-годишно малцово уиски, произведено в шотландския район Спейсайд, бутилирано при 40% алкохолно съдържание, след добавен оцветител карамел Е150 и след студена филтрация на течността. Благинката представлява смес между много бъчви Аберлауър, част от които преди това са съхранявали бърбън, а други шери. „Та-дааам, рапорт даден!“ – написа Владимир с усмивка до уши, след което натисна „Enter“ и премина на следващия ред.

 Аромат – ядки, бадеми или кайсиеви, някак изкуствен мирис на ябълка като от „натурален сок“ или препарат за съдове, сладост, плодови бонбони, меденки с канела, далечни следи от шери, свежест, слаба пикантност и спиртност, сгряващо усещане, нотка киви и банани, но като от сладкиш, яйчен или ванилов крем с кафе, слаб спомен за тирамису и ликьор праскова. Вкус – стори ми се не много интензивен, слабо пикантен, носещ спомен за кайсии, кайсиеви ядки, нектарини и колкото и да е странно – далечна асоциация с Бушмилс. Долових и щрихи мента, сладост и ябълки. Финал – къс до среден, предлагащ слаба горчивина, нагарчащ цитрус, дървесност, сладост, ядки и нюанс ментов чай.
 Ако всичко бе приключило уискито щеше да получи 80/100. Но, нека отново ви пренеса един „enter“ по-надолу…..

 Ден втори. В бърлогата на Храма бе някак еуфорично. Владимир, блогър и уиски изследовател, току-що бе научил, че профилът му в Инстаграм /Instagram/ се сдоби с посведовател № 5000. Това бе постижение, което го развълнува. Владимир пусна поредната доза джаз, придърпвайки халбата с кафе, когато в офиса му влезе стройната Яна, носеща също благата вест за победата на малцовото им съдружие над числото 4999. Време бе двамата да се отправят на неделното пътешествие по калните улици на града …

 След абстрактното начало е редно да дам израз на конкретиката. Да, вярно, е че профилът ми в Инстаграм вече надмина 5000 последователи /ако имате профил там и искате да станете свидетел на англоезичните ми терзания, споделяйки снимки – моля, последвайте ме, кликайки на червения линк/, което няма как да не ме радва, тъй като споделям мои снимки, върху които няма житейски мъдрости от индийски патриотични сериали или женски дупета върху разхвърляни кухненски плотове. Да уточня за тези от вас, които не са си имали вземане-наливане с Инстаграм – това е социална мрежа, в която се споделят снимки. Линковете към статиите са неактивни връзки и излизат единствено като текст. С други думи – това е идеалното място за уиски воайорите, какъвто съм и аз. Именно в това виртуално световно общество се подвизавам вече почти година и за краткото време успях да обогатя профила си с нови контакти и споделени снимки. 

 По този повод реших да си налея още кратка доза малцова проза, бодлива като роза – разбирайте 15-тина милилитра от опитания вчера Аберлауър 12 и да го опитам повторно. Нещо вчера не ми се понрави, а не исках да го отписвам от личната си класация с лека ръка. Все пак, хората са се трудили и 12 лазарника престой в дъбови окови не е кратък период. По тази причина вярвах, че в чашата вчера не му отдадох заслуженото /никога няма да кажа, че дадено уиски е лошо – изразявам личното си мнение и то не може да бъде коректив дали даден продукт е качествен или не/. Ето какво открих днес.

 Аромат – плодове, череши, може би малини и не толкова силно изразена свежест, колкото вчера. Нотка презрели праскови, следи от шери, плодова дъвка или плодови бонбони, мед, доза спиртност, а по-късно и банан. Вкус – зелени ябълки, сладост, мента, слаба пикнатност, желирани бонбони /Гумени мечета – горките/, слаба горчивина, зелена, тревиса нотка, форма на острота, скрита зад вълната от сладост, масленост, спомен за бърбън и плодове, киснати в алкохол /череши/. Финал – къс до среден, маслен, слабо нагарчащи ядки, пикантност, сладост и неопределен свеж и сладникав плод.
 Оценка: 82-83/100. Цена: между 50 и 60 лв по спомен.

 В обобщение: ненатрапчиво и плодово уиски, което при това е лесно за консумиране. След време ще се върна отново към него с надеждата за настъпила промяна и развитие от контакта с навлезлия в стъклото въздух.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram