Dark Mode On / Off

Clynelish 12 y.o. single malt whisky

 Днес ще ви представя едно „тайно“ уиски, приятели. Уиски за избрани, подбрани или обрани. Течност за определен кръг посочени от щастливия пръст на съдбата, потупани с кралски меч по рамото и стоящи на мраморен трон със златисти орнаменти, прикривани от пурпурни тоги и плащове. Но нека не ви въвеждам в заблуждение, а само в изкушение, вдигайки пред вас завесата на мистификацията. Щастливците не са масони, симпсони или мормони. Не, късметлиите, за които е бил предназначен ботлинга от снимката са … хора, които са се регистрирали в платформата на компанията-собственик на дестилерията, Диажио, известни като „Приятелите на Класическите малцове“ /Friends of the Classic malts/. Нека оставим началните каламбури и да си поговорим за уискито, както е редно и както си можем.

 Дължа ви няколко пояснения. Първо, с цел засилване на рекламата на отделните марки някои компании създадоха възможности за набиране на членове или последователи, които безплатно или срещу някой друг цент /повечко от един/ получават привилегията да научават първи новости, свързани с конкретната марка и възможност да закупуват ексклузивни предложения /Ардбег/ или да придобиват бутилки с намаления. Подобни инициативи може да срещнете при Highland Park /Хайленд Парк/, Laphroaig /Лафройг/, Springbank /Спрингбенк/, Ardbeg /Ардбег/, а явно и при продуктите на алкохолния гигант Диажио /Diageo/, владеещ голяма част от шотландските дестилерии. Социалната групировка от почитатели при Диажио носи името „Приятелите на Класическите малцове“ /Friends of the Classic malts/. А кои са „класическите малцове“? 

 Това е изкуствено понятие, създадено от рекламните отдели на компанията през 80те и 90-те години на 20-ти век, обхващащо някои от по-изявените и познати дестилерии, управлявани от алкохолния титан. Има и такива, които не попадат сред „избраните“ и не се числят към тях, независимо че формират основата на смесените уискита на Диажио /Johnnie Walker, White Horse, Bell`s, J&B и т.н./. Сред „класиците“ са Cardhu, Talisker, Lagavulin, Caol Ila, Cragganmore, Mortlach, Glenkinchie, Oban, Dalwhinnie /със сигурност пропускам някои/. Към тях се числи и малцовото уиски на дестилерията Клайнлиш, което сте консумирали в Джони Уокър, особено в Златния му етикет. Днес искам да ви представя именно малц от Клайнлиш /Clynelish/, бутилиран през 2009г. за членовете на „Лигата на малцофилите“.

 Бутилката се води рядкост, тъй като вече не се предлага. Под „рядкост“ не разбирайте „щастлива вратичка към богатството“. Бутилирлана е през 2009г. и се отличава от стандартния 14-годишен Клайнлиш по това, че уискито за благинката от снимката отлежава изцяло /12 години/ в европейски дъбови бъчви, съхранявали преди това шери. Нищо обаче не се казва по въпроса дали и колко от тях са първо пълнене и колко пъти са ползвани. Течността е 46-градусова, каквото е и алкохолното съдържание при Clynelish 14 и не е студено филтрирана. Това ще рече, че дестилираният спирт за него не е филтриран, с цел премахване на ароматните зърнени съединения /естери и алдехиди/, които се появяват иначе в бутилката, ако тя се съхранява на хладно, и които плашат „естетите“ /на последната снимка може да видите как изглеждаше уискито, след като му добавих вода и как приятно се замъти/. За нещастие цветът на уискито е подсилен с оцветител карамел Е150. Цената му пък вече се формира от вторичния пазар /аукциони/, където се търгува за около 40-50 паунда. Аз намерих своята мостра в бар Калдо в София преди Уиски фест 2016г. 

Клайнлиш без вода

Клайнлиш с няколко капки вода

 Аромат – доза парфюмност, свежест, съчетана със спомен за мента, ментов чай, сладко от ягоди и щрихи мокра дървесина. Оставих течността да престои в чашата за около половин час, след който разгадах по-силни шери заемки, гравитиращи около тъмните плодове – боровинки, боровинково сладко, червени ябълки, сладко от малини, намек за сини сливи и череши киснати в алкохол, както и стафиди, къпани в тъмен спирт /ром или коняк и родните му/. Долових още нотки препечено, спомен за прах, доза пикантност, нюанс тютюн. Обликът на уискито обаче продължава да се доминира от свежестта и намека за плодове от червената гама. Мирисът оставя и охлаждащо усещане в носа, съчетано със спомен за мед, восъчна пита, доза минералност, сол дори, асоциация със зелен домат и слаба кисела нотка. И тук отново се разгърнаха описаните червени плодове. Уискито има зърнен профил, ухае свежо, тревисто, но в съчетание с леката опушеност. Долових и намек за карамел. С вода – сладки шери нотки, напомнящи ми на сладкото шери педро хименез, съчетани с асоциация за солени подправки, прах, какао и шоколад. Вкус – силна сладост. Вкусът е пикантен и мазен, медено-восъчен, опушен, но отново става дума за прах. Носи малцово усещане, щрихи какаови и кафени зърна, отприщва слюноотделянето. Напомни ми и на печени ябълки с мед и канела, както и на ананас. С вода – силна сладост, по-слаба пикантност, лакта, кисела нотка /цитрус/, восък и крем карамел. Финал – среден, суховат, слабо сладникав, свежо ментов, пикантен, носещ нотки зелени ябълки, слаба дървесност, слаби танини, спомен за мед и плодове, киснати в алкохол, зърно, зряло киви и намек за опушеност. С вода – някак по-остър в началото, донесе повече горчивина и подсили впечатлението за свежест, наподобяваща почти зърнено уиски.

 Оценка: 86/100. Цена: неизвестна.

 В обобщение: вкусно младо уиски, при което спирт и дърво бяха в непрестанна борба за надмощие.
Yes, please! 🙂 I’m just starting to discover the beauty of the Clynelish single malt and after I added two bottlings to the shooting range, tonight I decided to explore another official variation, bottled several years ago for the „secret“ community called „Friends of the classic malt“. So tonight’s Wild cat is relatively young , 12 years old, bottled without chill filtration at 46% ABV, with colorant being added. The liquid matured in sherry oak /the label calls them European casks/. And even though it went through sherry oak maturation, the juice is far from being sherry giant or sherry monster. At first, it felt very fresh and spirit-driven. Cooling effect on the nose, mint, mint tea, waxy smoke, cereal, sweetness. It took more than 10-15 minutes for the sherry notes to shine through. Toasted oak and at the same time wet wood, blueberries, maybe strawberry jam, red apples, traces of raspberries, hints of tobacco, raisins soaked in alcohol, and lots of cherries, soaked again in rum or other brown spirit. Caramel and salty spices. Chocolate and cocoa beans after I added some water. Oily mouthfeel. Mouthwatering. Sweetness, spiciness, traces of smoke /like dust in the wind/, malt, honeycomb, slightly bitter /coffee and cocoa beans/. Baked apples, cinnamon, hints of pineapple. With water additional sweetness, less spiciness and notes of cream caramel. Medium finish. Dryness. Distant smoke. Sweetness, mint, spicy, offering remembrance of green apples or ripe kiwi, slightly tannic and malty. I think it lost its charm after I added some water. It became a bit sharp and green, fresh. I’m more than satisfied with this little fellow. Cheers all! P.S. As you could guess, I poured my sample in the container several months ago and I tried it today. The picture was taken in a bar last October. #cheers #bar #kanpai #heaven #drink #culture #education #tasting #sherry #spain🇪🇸 #wine #singlemalt #sofia #whisky #whiskey #whiskyporn #whiskeyporn #drinking #enjoyed #lovelife #bourbon #clynelish #johnniewalker #blended #scotch #scotland #whiskygram #whiskylover #fashion #adventure
A post shared by Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) on

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram