Whiskeytemple_Vladimir 
Днес ще ви представя едно „тайно“ уиски, приятели. Уиски за избрани, подбрани или обрани. Течност за определен кръг посочени от щастливия пръст на съдбата, потупани с кралски меч по рамото и стоящи на мраморен трон със златисти орнаменти, прикривани от пурпурни тоги и плащове. Но нека не ви въвеждам в заблуждение, а само в изкушение, вдигайки пред вас завесата на мистификацията. Щастливците не са масони, симпсони или мормони. Не, късметлиите, за които е бил предназначен ботлинга от снимката са … хора, които са се регистрирали в платформата на компанията-собственик на дестилерията, Диажио, известни като „Приятелите на Класическите малцове“ /Friends of the Classic malts/. Нека оставим началните каламбури и да си поговорим за уискито, както е редно и както си можем.
Дължа ви няколко пояснения. Първо, с цел засилване на рекламата на отделните марки някои компании създадоха възможности за набиране на членове или последователи, които безплатно или срещу някой друг цент /повечко от един/ получават привилегията да научават първи новости, свързани с конкретната марка и възможност да закупуват ексклузивни предложения /Ардбег/ или да придобиват бутилки с намаления. Подобни инициативи може да срещнете при Highland Park /Хайленд Парк/, Laphroaig /Лафройг/, Springbank /Спрингбенк/, Ardbeg /Ардбег/, а явно и при продуктите на алкохолния гигант Диажио /Diageo/, владеещ голяма част от шотландските дестилерии. Социалната групировка от почитатели при Диажио носи името „Приятелите на Класическите малцове“ /Friends of the Classic malts/. А кои са „класическите малцове“?
Това е изкуствено понятие, създадено от рекламните отдели на компанията през 80те и 90-те години на 20-ти век, обхващащо някои от по-изявените и познати дестилерии, управлявани от алкохолния титан. Има и такива, които не попадат сред „избраните“ и не се числят към тях, независимо че формират основата на смесените уискита на Диажио /Johnnie Walker, White Horse, Bell`s, J&B и т.н./. Сред „класиците“ са Cardhu, Talisker, Lagavulin, Caol Ila, Cragganmore, Mortlach, Glenkinchie, Oban, Dalwhinnie /със сигурност пропускам някои/. Към тях се числи и малцовото уиски на дестилерията Клайнлиш, което сте консумирали в Джони Уокър, особено в Златния му етикет. Днес искам да ви представя именно малц от Клайнлиш /Clynelish/, бутилиран през 2009г. за членовете на „Лигата на малцофилите“.
Бутилката се води рядкост, тъй като вече не се предлага. Под „рядкост“ не разбирайте „щастлива вратичка към богатството“. Бутилирлана е през 2009г. и се отличава от стандартния 14-годишен Клайнлиш по това, че уискито за благинката от снимката отлежава изцяло /12 години/ в европейски дъбови бъчви, съхранявали преди това шери. Нищо обаче не се казва по въпроса дали и колко от тях са първо пълнене и колко пъти са ползвани. Течността е 46-градусова, каквото е и алкохолното съдържание при Clynelish 14 и не е студено филтрирана. Това ще рече, че дестилираният спирт за него не е филтриран, с цел премахване на ароматните зърнени съединения /естери и алдехиди/, които се появяват иначе в бутилката, ако тя се съхранява на хладно, и които плашат „естетите“ /на последната снимка може да видите как изглеждаше уискито, след като му добавих вода и как приятно се замъти/. За нещастие цветът на уискито е подсилен с оцветител карамел Е150. Цената му пък вече се формира от вторичния пазар /аукциони/, където се търгува за около 40-50 паунда. Аз намерих своята мостра в бар Калдо в София преди Уиски фест 2016г.
 |
| Клайнлиш без вода |
 |
| Клайнлиш с няколко капки вода |
Аромат – доза парфюмност, свежест, съчетана със спомен за мента, ментов чай, сладко от ягоди и щрихи мокра дървесина. Оставих течността да престои в чашата за около половин час, след който разгадах по-силни шери заемки, гравитиращи около тъмните плодове – боровинки, боровинково сладко, червени ябълки, сладко от малини, намек за сини сливи и череши киснати в алкохол, както и стафиди, къпани в тъмен спирт /ром или коняк и родните му/. Долових още нотки препечено, спомен за прах, доза пикантност, нюанс тютюн. Обликът на уискито обаче продължава да се доминира от свежестта и намека за плодове от червената гама. Мирисът оставя и охлаждащо усещане в носа, съчетано със спомен за мед, восъчна пита, доза минералност, сол дори, асоциация със зелен домат и слаба кисела нотка. И тук отново се разгърнаха описаните червени плодове. Уискито има зърнен профил, ухае свежо, тревисто, но в съчетание с леката опушеност. Долових и намек за карамел. С вода – сладки шери нотки, напомнящи ми на сладкото шери педро хименез, съчетани с асоциация за солени подправки, прах, какао и шоколад. Вкус – силна сладост. Вкусът е пикантен и мазен, медено-восъчен, опушен, но отново става дума за прах. Носи малцово усещане, щрихи какаови и кафени зърна, отприщва слюноотделянето. Напомни ми и на печени ябълки с мед и канела, както и на ананас. С вода – силна сладост, по-слаба пикантност, лакта, кисела нотка /цитрус/, восък и крем карамел. Финал – среден, суховат, слабо сладникав, свежо ментов, пикантен, носещ нотки зелени ябълки, слаба дървесност, слаби танини, спомен за мед и плодове, киснати в алкохол, зърно, зряло киви и намек за опушеност. С вода – някак по-остър в началото, донесе повече горчивина и подсили впечатлението за свежест, наподобяваща почти зърнено уиски.
Оценка: 86/100. Цена: неизвестна.
В обобщение: вкусно младо уиски, при което спирт и дърво бяха в непрестанна борба за надмощие.
