Dark Mode On / Off

Macallan Select oak single malt whisky



 Не знам коя поред е тази снимка, направена на зимния фон в подножието на Паметника в Шумен. Купчините със сняг не мръдват вече петдесети ден и предполагам ще останат поне още няколко седмици. Точно спрямо тези грамади обаче нямам нищо против, тъй като чудесно се комбинират с желанието ми за по-разчупени външни снимки на бутилки и чаши. Не мога да отрека, че стъклата контрастират идеално на задната почти планинска приказка, особено когато слънчевите лъчи гальовно преминават през шишето и чашата с уиски. В такъв красив момент бе направена и снимката по-горе, на която виждате едномалцовото уиски Macallan Select oak, произлизащо от едноименната шотландска дестилерия. 

 Бутилката със Селект оук дойде при мен преди две години, благодарение на приятели, които я бяха поръчали и които ми предоставиха последните 50-60 милилитри в нея за написването на статия. Не ги разочаровах и с жадни ръци отлях нужните ми 20-тина грама, които описах в нарочна статия. Помня, че имах високи очаквания спрямо Селект оук, но не успя да ме трогне, колкото новината, че спират „Малката булка“. Уискито не беше лошо, но не ми достави търсенето удовлетворение. Затова прибрах бутилката в кутията и я запратих в шкаф, където остана до съботната сутрин. Честно, бях забравил, за нея. А с това съм пропуснал и наличието на последната доза уиски. И тъй като в събота с Яна бяхме решили да катерим склонове и чукари с идеята да снимаме бутилки и чаши, реших да я взема за кратка разходка. В раницата носих още и Aberlour 12 Double cask, който вече ви представих и за да не наруша баланса във Вселената предложих на Яна да се заеме с описването на Макалъна. Така и направихме и дегустационните бележки в края на статията са нейно дело.

 Уискито е 40-градусово, студено филтрирано и навярно с натурален цвят /от Макалън казват, че не ползват оцветител карамел Е150/. В какви бъчви отлежава не мога да кажа, тъй като не са посочени на етикета, но освен задължителните за бранда шери „дървеса“ /бъчви, съхранявали преди това подсиленото вино шери от Испания/ е възможно да има и такива от бърбън /предположение/. А може би комбинация от шери бъчви от испански и американски дъб. Благинката не носи означение на възраст, което ме кара да си мисля, че е младичка. Бутилката е еднолитрова и е мислена като ботлинг за летищата. Предлага се и извън тях.

    
 Аромат – плодов, пикантен и сгряващ носа. Нотки кайсии – сушени, печени, дори ферментиращи. Плодова сладост съчетана с щрихи мед, светли стафиди, сушени жълти плодове, обвити в масло. Леко ментово усекане и тревиста нотка. Дървесност и карамелизиран плод, плодова пита с кайсии и мед. Подправки за готвене, дори асоциация с готвено ястие с джинджифилен сос и плодове. Спомен за захарно петле. С времето ментовото усещане не изчезва, а карамелено-кайсиевите мотиви вземат връх. Вкус – сладък, плахо пикантен, плодов, медено-маслен, дървесен, носещ усещане за слаби танини. Плодови нотки като от жълти плодове и кайсиево сладко. Може би и карамелизирани печени плодове, пикантни подправки /джинджифил, лют пипер/ и листенца мента, с прилежащата им свежест и хладно усещане. Финал – къс до среден, сладникав, оставящ сгряващо усещане и лека горчивина. Спомен за дървесност, примесено с маслено усещане и препечен плод, препечен плодов сладкиш с масло. Ферментиращи плодове.

 Оценка: 84/100. Цена: около и над 100 лв.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram