Dark Mode On / Off

Aberlour 18 y.o. single malt whisky

 Обичам вкусното уиски, обичам и красивите снимки, които се получават при вдъхновение и подходящи условия. Явно вчера открих своя втори рожден ден за годината, тъй като опитах едно много приятно уиски, бутилката на което бе запечатана в чудесен кадър от мой приятел, Никола Марин, от когото получих и мострата с течността. Никола и Филип са двама малцови другари от Ямбол, които са сформирали „задруга на малца“, наречена от тях „Харемаг“. Засега са малцина, но идеята им е да привлекат и други почитатели на вкусната течност от района, с които да се събират на по малц, за да могат да си поделят разходите от по-скъпите и редки бутилки, които искат да опитват. Намирам инициативата им за страхотна и ако бях наблизо бих се включил с две ръце и четири чаши. Ако и вие сте на подобен акъл, просто ми пишете и ще ви техни координати. Но нека се върнем към красотата от супер-мега-гига яката снимка. Днес искам да ви представя един пълнолетен представител на дестилерията Аберлауър /Aberlour/, който остави изключително приятни усещания в мен.

 Дестилерията е основана през 1826г. от Питър Уеър и Джеймс Гордън в района Спейсайд, в който са концентрирани повечето от шотландските дестилерии. Водоизточникът `и се спуска от върха Бен Ринес, на който шотландците казват планина, въпреки че е висок около 800 метра. Името `и идва от галски и означава „устата на бърборещия поток“. Всичко би било приказно, ако през 1879г. огън не изпепелява оригиналната сграда на дестилерията. Този път с изграждането `и се заема новия собственик – аз! Не, разбира се! Иска ми се да съм собственик на дестилерия, но не съм /поне засега/. Възродена е от банкера Джеймс Флеминг, притежаващ и дестилерията на Daluaine.

 Флеминг бил и социално отговорен човек, дарявайки средства за построяването на болница в едноименното градче Aberlour, което привлича уиски туристи от целогодишно и за мост над река Спей. Фамилното му мото било „Нека делата говорят“, възприето впоследствие и от новите собственици на марката. През 1898г. дестилерията отново е засегната от пожар. Този път не фатално и впоследствие капацитетът `и е разширен. По-късно дестилерията е закупена от Chivas Regal, част от „семейството“ на компанията Перно Рикар, която я управлява и до сега.


 Разбрахте, че уискито е на прага на солидната възраст. 18 години в дъбова бъчва не са шега работа. Уискито прекарва значим период в бъчви от бърбън, след което финишира съзряването си в бъчви от шери олоросо. След това се бутилира при 43%. За нещастие цветът му е подсилен с карамел, а течността е студено филтрирана /технология, отричана на етикета на друг представител на дестилерията – Aberlour 12 у.о. non choll-filtered/. Добавянето на карамел към благинката, за която се твърди, че отлежава в „най-добрите“ бъчви ми се струва неприемливо и някак оставя неприятно впечатление.



 Аромат – тъмни плодове, малини, боровинки, касис, ягоди, мента, почти като плодов коктейл. Долавя се нежна сладост и приятна пикантност, канела. Нотки шоколад с червени плодове, зряло тъмно грозде и асоциация с отлежало в бъчви от порто /файн руби/ уиски. Усетих и нотки препечено, сушени шери домати, плодова дъвка, сок от червени плодове, като впоследствие на преден план излизат характерните за шерито нотки. В съзнанието ми се зародиха и асоциации с лешников сладолед, дървесност и сочни червени ябълки. Това не е всичко – с всяка изминала минута успявах да отгранича още някоя друга приятна асоциация – коледен щолен с киснати в ром плодове, стафиди, карамел, пресни орехи, ванилия, а на финала и жълт екзотичен плод. С вода /няколко капки/ – уискито живва и мирисът му става за кратко по-остър, след което отново се връща към по-нежния си облик, като се засилват щрихите на шери олоросо. Вкус – нежен, досущ като плодов сок от червени плодове, малц, портокал, приятна пикантност, ненатрапчива сладост, червени ябълки и лека горчивина, която се долавя по-отчетливо при второто отпиване, съчетана със слаба сухота и нотки слабо пикантен джинджифил. С вода – сладост, лека пикантност и танини. Финал – среден, малц, нищожен спомен за горчивина, слаба сладост, която прогресира, сгряваща пикантност, сушени орехи, червени ябълки, зелени билки и слаба дървесност. С вода – малц, дървесност, мента и повече пикантност.
 Оценка: 88/100. Цена: около 100 лв.

 В обобщение: бих описал благинката като „уиски за отмора“. Има напитки, чиито чар е в агресивния, експресивния стил на презентиране на ароматите и вкуса. Аберлауър 18 за мен е тяхна противоположност и поднася палитрата си тихо и спокойно, без да атакува сетивата с прекомерна доза шери. Налейте си 20-тина грама, седнете удобно и се наследете на приятната музика от капещия дъжд след дългия работен ден. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram