Dark Mode On / Off

Aberlour-Glenlivet 1965, 8 y.o. single malt whisky, Rinaldi Import

 Аберлауър /Aberlour/ е уиски, което се намира в България и е възможно да сте го срещали в по-добре заредените барове или магазини. Внасят се няколко негови варианта – като започнете от 10-годишния малц, преминете през няколко различни 12-ки /Double Cask, Sherry Cask, Un-chill filtered/, последвани от по-зрелите 15-, 16- и 18-годишни представители /вече в обем от 0,5 л./. Да не забравя и Аберлауър Абуна /Aberlour A`bunadh/, който се пълни на тиражи и не се разрежда с вода при бутилирането му. Днес ще ви представя другото лице на Аберлауър. Бутилката, която виждате по-горе е като извадена от скрина на пра-дядо ми, което в някаква степен е вярно съждение, тъй като уискито е дестилирано далеч назад във времето – през 1965г. и е било бутилирано през 70-те, когато италианската компания „Риналди“ /Rinaldi Import/ го е внесла на местна почва.
 Шишето го намерих по време на „Old & Rare Whisky Show, Plovdiv 2018“ и за секунда не се поколебах дали да го опитам. То може да бъде описано единствено като „течна история“ и всеки уважаващ се почитател на уискито би изявил желание да я разучи. Или поне разсъждавам така от позицията на уиски изследовател. Би било престъпление да не опитам подобна благинка, носеща стил и дух, който е коренно различен от актуалния облик на продуктите на дестилерията. Казвам го от позицията на човек, който се е докоснал до не малко нейни ботлинзи от 20-ти и 21-ви век. Общото впечатление е позитивно, но ми се искаше да се потопя в напитка, която далеч не е „полирана“ от сегашна гледна точка. Следвоеният период предвещава бум в уиски потреблението, но търсенето на чистото малцово уиски все още е не до там наложила се тенденция. В онези години малцовото уиски се консумира в доста по-ранна възраст от днешната мода – затова и най-често срещаните младежки версии от 60-те и 70-те са на около 8 – 10 години. Но именно заради по-слабото търсене на едномалцово уиски е възможно качеството да бъде по-високо от някои далеч по-стари вариации от по-ново време. Знаете правилото, че качеството се повишава при занижено търсене и спада, при нарастваща популярност.
 Кое друго прикова вниманието ми? Вижте шишето, забележете външния му вид. Изглежда чудесно – като застарялото раздърпано куче от детските ти години, което ти харесва заради вида си. Бутилката – квадратна /сегашните са обли/, надписите, шрифтът, състоянието на етикета – ретро. Оставя готино усещане – все едно слушаш Van Halen в модерна дискотека. Още нещо – уискито е изписано като „Aberlour-Glenlivet“. Единственото място, където този надпис все още съществува в дестилерията е над посетителския `и център. Заради славата на дестилерията The Glenlivet от 19-ти век, куп други производители от този район са допълвали наименованието си с нейното /Glen – долина, Livet е името на реката/ в опит да се асоциират с нея. Понастоящем и The Glenlivet и Aberlour са собственост на френската алкохолна компания „Перно Рикар“, която е изоставила допълнението в името на Аберлауър, но бутилката е от последните дни на управлението на шотландската компания „Camplell`s Distillery Ltd.“. Тази фирма е притежавала Аберлауър с години, произвеждайки и смесеното уиски „White Heather“, в основата на което е стоял именно Aberlour, но през 70-те продава дестилерията на „Chivas Brothers“, които по-късно са придобити от „Перно“.
 Друг детайл. Обърнете внимание на количествения обем на уискито – 0,75 л. Европейският стандарт вече е 0,7 л. Алкохолното съдържание е изписано на италиански – gradi 50 /50%/. На италиански е отразен и вида на напитката – „acquavite di cereali“. Без да навлизам в подробности ще споделя, че италианският пазар е бил доста силен и верен партньор на шотландските производители в миналото, когато там са се оформили едни от най-известните уиски експерти и колекционери, по волята на които дестилериите са пълнили емблематични дестилати. Потърсете информация за Силвано Самароли, Валентино Загати, Джорджио Амброзио. Това бе още един стимул за убеждението ми, че уискито би било доста интересно. Дали е оцветено и студено филтрирано? Може би. В какви бъчви е отлежавало уискито – навярно от шери, но не съм сигурен.
 Аромат – фъдж, тофи, шоколад с фъдж, кожа, сушени плодове, кулинарни сушени подправки, зърнена свежест, следи като от шери, пикантност, слаба парфюмност, лакта, мед, сладко от праскови и винена нотка. С вода – описаните белези се доразвиват, като се появи спомен за ядки, още сушени плодове, сушени кайсии, още фъдж, карамел и плодови бонбони виолетки. Вкус – интензивен, дори мощен, пикантен. Нотки ацетон, фъдж, следи от шери, мед, чили, джинджифил, карамел. С вода – танини, билки, зърно, сладникав жълт плод. Финал – среден, сладост, нагарчащи ядки, танини, цитрус, пикантност, още мед, сладко от жълт плод /праскови/, лек тревист нюанс. С вода – ядки и нагарчащо усещане.
 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: на запад му търсят над 300 паунда.
 В обобщение: игриво младо уиски, в което се долавя винено влияние.    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram