Аромат – бонбонено-сладникав мирис, носещ спомен за кленов сироп, канела, стафиди, сушени орехи, сушени фурми и смокини. Ароматът е интензивен, като се долавя и спиртност, носеща усещане на хлад в носа. Профилът на уискито е изцяло доминиран от виното. Долових още нюанс какао, какаов шоколад, индийско орехче, печени ябълки със стрък мента, сладко от круши, слаби нотки касис, нар и най-вече боровинки. Високият градус създава усещане за свежест, което подчертава и младостта на напитката. С вода – споменатото до момента се възпроизвежда и тук. Спиртността спада, като изпъква спомен за свежи ябълк и солен шоколад. Може би и солени подправки от типа на шарената сол, които по-късно прихванах и при послевкуса. Вкус – интензивен, но липсва неприятно усещане от високия градус. Долавя се пикантност, сладост, с нотки крем карамел/ брюле, джинджифил, препечено, малц, мед, масленост, стафиди, портокали, но не горчиви и ванилия, съчетана със спомена от описания крем. С вода – сладост, мазно усещане и още заемки от сладкия крем. Финал – среден, в началото суховат /може би заради високия градус, изчерпващ влагата от езика/, малцов, нотки ядки /лешници и орехи/, сладост, пикантност, масленост и асоциация с подправки като шарена сол. Появи се и спомен за вкуса на чипс „гъби и сметана“. Долових слаба солена нотка, както и форма на свежест, съчетата с леки танини, спомен за кайсии и сгряващо усещане, изпъкващо след второто отпиване. С вода – повече танини, бадеми, силно сгряващ, чили, малц и последваща сладост.
Оценка: 87-88/100. Цена: около 80 евро.
В обобщение: уиски, умело обвито в доминиращата винена бъчва, което пасна на предпочитанията ми, както и на все още владеещата ме следпразнична кулинарна емоция.
Честита нова година, приятели! Само до преди броени часове ползвахме календари за 2016г., но неспирният ход на времето и желанието ни да го отброяваме посредством изминалите години ни отведе в актуалната вече 2017г. Надявам се тя да ви донесе желаното и да бъде по-добра във всяко отношение от предходната. Подразбира се, че най-важното е да бъдем здрави. И тъй като това е първата статия за годината, искам да споделя за преживяното през 2016-а, преди да ви запозная с вкусотията от снимката.
За мен отминалите 365 дни поднесоха безброй приятни емоции. С Яна домакинствахме на няколко уиски срещи, които превърнахме в обичай за града, а и за цяла България. Уиски дегустации се провеждат и в по-големите градове, но обикновено те се инициират от компании-вносители и целят популяризиране на продуктите им /и никога не включват ботлинги на конкуренти/. Нашите събития са от друг порядък и целят единствено повишаване на уиски културата и съзнанието, че уискито е вкусна напитка с наследство и история, която колкото и да е вкусна е алкохол и е добре да не предозираме употребата `и – не сме търговци и не работим с или за някого. Всичко се прави съобразно разбирането и предпочитанията ни, без да държим сметка за търговската обвързаност на съответното уиски с определена фирма. В тази връзка, трудно ми е да кажа колко точно приятели-малцофили преминаха през събитията ни, но се надявам да сме оставили приятни чувства във всеки от тях, за да се видим и през следващите месеци и години.
Годината поднесе и чудесната възможност да посетим Шоландия и в кратките няколко дни да обходим дестилериите на Гленгойн /Glengoyne/ и Охинтошън /Auchentoshan/. Преживяното там бе наистина красиво и вкусно и ако имате желание, може да прочетете повече за тях чрез етикетите „На гости на дестилерията Glengoyne и Auchentoshan“ /статиите са достъпни и през началната страница – в горната част със сменящите се изображения/. Да посетя дестилерия бе отдавнашна моя мечта и през 2016г. успях да я осъществя в компанията на Яна. По време на визитата в земите на Уилям Уолис открихме и няколко чудесни уиски бара, кътащи красиви и редки ботлинги, недостъпни по нашите ширини.
Провежданите уиски срещи и писането на блога, навлизащ скоро в четвъртата си година, ми позволи да се запозная с много хора, комуникацията с които ми носи радост. Ще се радвам ако удоволствието е взаимно. Излишно е да споделям, че голяма част от общуването ни протича през социалните мрежи – Фейсбук и Инстаграм. Малката ни приятелска, малцофилска общност във Фейсбук вече надхвърля 5500 човека, а в Инстаграм гоним 5000. Ако имате желание да последвате начинанието ми, ще се радвам ако го направите – вдясно са налични съоветните връзки към профилите на Храма.
Годината позволи и написването на статии № 400 и 500, в които съм описвал опитваните от мен благинки, както и по-интересните основни моменти при производството на уиски. Не мога да пропусна и отпечатаните от нас малцови календари, които все още нямат аналог. Може би не само в България. Има още много за какво да съм благодарен на 2016-а година, но ми се струва, че ще раводня изложението и ще забравя впечатленията си от току-що отпитото уиски. Затова нека се насочим към наистина добрия Томатин от шотландските Висини.
Вече няколко години подред следя изкъсо какво количство алкохол консумирам в новогодишната нощ. Не виждам смисъл в наливането до безкрай – ясно ви е защо. Организмът ни, колкото и да изглежда непобедим, може да бъде повлиян негативно в дългосрочен план от повечкото изпити алкохолни течности. Заради това се опитвам да спазвам поведение на умерена консумация, което позволява в деня след 31.12. да дегустирам уиски, без да се притеснявам от количеството спирт, преминал за ден през тялото ми. И ето че в първия ден на 2017-а година се срещнах отбилзо с 12-годишния Томатин, дестилиран през 2003г., пълнен само от една бъчва, без разреждане с вода, бутилиран специално за холандския вносител „Bresser & Timmer“, мостра от който закупих през лятото от хорандския сайт Драмтайм /dramtime/ – Tomatin vintage 2003, 12 y.o., single cask № 35327, PX cask finish, cask strength whisky .
Едноименната дестилерия е разположена в шотландските Висини /Highlands/, в градчето Томатин. В превод от галски означава „Хълма на хвойната“. Основана е в края на 19-ти век, период, известен като „Уиски бум“, през който много дестилерии се родили в земята на скотите, за да може по-късно все така бързо да изчезнат заради последиците от дейността на братята Патисън, известни като умели търговци и измамници. Годината на основаване е 1897, a зад дестилерията застанали Александър Алън, Джон Макдугъл и Джон Маклиш.
През 1906г. тяхното обединение фалирало, но през 1909г. новите собственици рестартирали производството. През следващия половин век производственият капацитет бил разширен неколкократно, като въпреки това почти целия произвеждан спирт бил насочван към смесените уискита Talisman и Antiquary.
Британската икономическа криза от началото на 80-те години на 20-ти век довела до банкрута на собствениците на компанията през 1985г., но през 1986г. тя била придобита от японското дружество Takara Shuzo. През новото хилядолетие новите господари решили да удовлетворят световния глад за малцово уиски и освен за блендове започнали все по-често да изплозват уиски, пускайки го на пазара под формата на едномалцов дестилат с името Томатин.
Томатин разполага с 14 склада /част от които са т.нар. „традиционни складове“ с прашни подове/, в които се съхраняват около 140 хиляди бъчви с уиски /бъчвите са такива от шери, бърбън, порто и т.нар. „hogshead“, който представлява бъчва, с по-голям обем от обикновените бърбън бъчви/. Освен уискита с означение на възраст, може да се срещнат и дестилати на Tomatin без посочени години /Decades, Legacy, Contrast/.
Уискито е сравнително младо и след първоначалния период на стареене в бъчви от бърбън, е прехвърлено за месеци в бъчви от испанското вино педро хименез, преди да бъде бутилирано на 22.09.2015г. с алкохолния градус на бъчвата – 58,5%. Течността не е студено филтрирана, т.е. не е пречиствана, което позволява запазване на повече ароматни съединения в дестилирания алкохол, чийто цвят при този ботлинг на Томатин е естественият. Бъчвата е позволила пълненето на 642 бутилки, а моята мостра идва от № 478.