Да посрещнем петък с нещо сладко и малцово, съгласни ли сте? В изпълнение на даденото обещание от предходната статия, в която се срещнахме със силно повлияната от испанското шери педро хименез Гленгласа /Glenglassaugh/, днес ще ви запозная с 15-годишен дестилат на друга шотландска дестилерия – тази на Томатин /Tomatin/, при който виното оказва съществено въздействие върху ечемичния спирт. Ако сте разровите в архива на блога и прегледате датата 18.02.2019г., ще установите, че вече описах нейно уиски на същата възраст. Разликата между двете версии обаче се корени не само в различния цветови поглед над етикетите, а най-вече в ползваните бурета, в които двете уискита отлежават. При уискито от горната снимка са комбинирани екс-бърбън бурета с такива, в които преди това е съхранявано португалското подсилено вино москател.
Москателът е доста интересна територия, що се отнася да комбиниране на бъчвите му с шотландски скоч. Това португалско вино като че ли до скоро оставаше встрани от вниманието на шотландските производители, но някои дестилерии /сред които е и тази на BenRiach, за която се сещам в момента/ все по-често поглеждат към него. И според мен има защо, тъй като то би могло да дари ечемичния дестилат с багри, неприсъщи на други винени разновидности. Говорейки за разновидностите, нека спомена, че москател в Португалия се произвежда оновно в две области – полуостров Сетубал и поречието на река Доуро. Сортът грозде, ползван за направата му е мускат в два основни вида Moscat de Setubal и Moscatel Galego Branco. И към двата винени района португалското, а и европейското законодателство е въвело изискване за процентно съдържание на сорта москат и за алкохолното съдържание, което е сравнително високо и се дължи на добавянето на бренди в процеса на производството. Повече по темата може да научите на този сайт, информация от който ползвах и аз.
Да се върнем към Tomatin 15 y.o. Moscatel cask finish. Кутията му, която не снимах, а и сайтът на дестилерията не сочи от кой район са някогашните бурета от португалското вино. Подобна информация навярно би била интересна за тези като мен, които желаят да опитат и самото вино. Сайтът на Томатин обаче представя далеч по-интересни факти за дестилата – от него бяха пуснати 6 000 бутилки, което го определя като сравнително къса серия /за сведение, Macallan Classic Cut 2019 също се води за такава, независимо, че попаднах на информация, че партидата му включва 90 000 шишета – въпрос на гледна точка и реклама/.
Очаквано от актуалната политика на Томатин, уискито не е студено филтрирано и не е оцветено с карамел е150 – обстоятелство, отразено на кутията и в самия сайт. Виртуалният дом на уискито сочи още, че ечемичният спирт е бил произведен през 2003г. и след десет години отлежаване /навярно в екс-бърбън бъчни/, е прехвърлен за заключителна матурация за 5 години в бъчвите от москател. Не знам дали си давате сметка, но това доста дълъг период – някои дестилати финишират съзряването си за месеци, докато при този вариант на намиращата се във Висините дестилерия говорим за 5 години. От това следва, че можем да очакваме сериозно винено влияние – и ако мислите в тази посока, то ще сте прави, тъй като виненото въздействие е наистина интензивно. Алкохолното съдържание е 46%.
Аромат – силно усещане за озахарен мед, спомен за сладки екзотични плодове, винена нотка, сладко от круши, тютюн, крем нишесте с мирис на жълт плод, жълти стафиди киснати в алкохол, ликьор от череши, джинджифил, канела, портокал поръсен с канела, портокалов ликьор, ванилия, восъчна пита и щедра сладост. Сушени кайсии, пъпеш, но силно зрял и сочен, карамел, захарен памук, доза свежест, далечна прилика с малини, дори роза, тъмен плод от типа на фурмите, асоциация с мляко с ориз и канела, тревист нюанс, билки и сладко от бели череши. С вода – мирис като от тютюн за наргиле с аромат на череши, отново усещане като от портокали, доза свежест и вълна от винени заемки. С още вода – плодове от жълтата гама /свежи и сушени/, сладки винени асоциации като от бяло порто и мощна медена сладост. Вкус – интензивен, солидна пикантност, мента, обилна сладост, пикантността прераства в спомен за чили, сладки жълти екзотични плодове, винен мотив като от сладко десертно бяло вино, мед, портокали, но зрели и сладки, намек за кокос, зърно. Отприщва слюноотделянето. С вода – по-спокоен, пиперливостта все още се усеща. Сладост, свежи плодове,танини и портокалова кора. С още вода – сладост, сладки плодове и лека киселинност. Финал – среден, сладост, свежи жълти плодове, сгряваща пикантност, отново се долавя влиянието на виното, сухота, слаби танини, мента, мед и зелени лешници. С вода – сухота, танини, интензивен и сгряващ. С още вода – портокалова кора, свежест и зърно.
Оценка: 88-89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: платих около 150 лв. за него.
В обобщение: медено-плодов гигант с добре изразена пикантност и винено влияние.