Dark Mode On / Off

Tomatin 18 y.o. single mlat whisky, oloroso cask finish /bottled on 17.10.2013/

 Струва ми се понякога, че съвсем скоро написах първата статия тук, а се оказва, че вече изминаха 11 години от деня, в който поставих началото на Храма на уискито. Година и половина след това се озовах и в Люксембург, където имах служебен ангажимент. Но това, което всеки запален ентусиаст прави в такива ситуации е да проучи уиски местенцата в града/ държавата, която посещава. Така направих и аз и дни преди отпътуването ми в ранните юнски дни на 2015г., научих кой магазин в Херцогството следва да посетя. Написах си домашното като за отличен – Макси Винс се казваше търговският обект /продължава и днес да се нарича с това име/, чието работно време не съвпадаше докрай с моята кратка визита. Но сторих необходимото, за да му гостувам за няколко часа, в които разходих сносно не особено високия бюджет, който си бях определил за уиски покупки. Прибрах се с четири колбички от там, три от които вече съм представял тук – виждате ги на долния фотос. Тук може да прегледате впечатленията ми от 15-годишното Глен Гири с шери отлежаване, Teeling 2003 Single Carcavelos cask и от 19-годишния Глен Кийт. 

 Днес настъпи моментът да нанеса и отзивите си от 18-годишния Томатин, който някога ми коства около 60 евро. По-нова негова разновидност съм представял тук, но мисля, че не се очертава трето мое ревю на това уиски с оглед настоящата му цена, която е напълно резонно да предположим, че дори ще се повиши в бъдеще. Но върху това нямам контрол – мога да направлявам единствено поведението си и да насочвам вниманието си към останалите уискита на разумна стойност. А ако се изчерпят и те, и стойността им се повиши прекомерно, просто ще спра да купувам уиски – може и да го обичам и да съм му посветил никак не малка част от живота си, но съм поставил границата, която нямам намерение да прекрачвам. А отвъд нея вече останаха някои марки, компания на които ще правят и други. Но дотогава има все още достатъчно време, нека се върна към предмета на днешната история.

 С преноса на бутилката имах малко премеждия, тъй като се оказа, че леко подлизва и капки от уискито бяха протекли през леко хлабавия корк. Той пък се счупи при отварянето на шишето и се наложи да го заменя с нов. Досещате се обаче, че покрай тези „миротворчески“ операции си наливах по драм, за да видя как стои напитката. В началото не бях особено развълнуван от нея и ми се струваше, че тя се представя някак агресивно и непълноценно. Затова ѝ дадох достатъчно дълго време, през което в блога попаднаха далеч по-хрисими зърнени дестилати, включително някои други любопитни представители на дестилерията, намираща се в близост до шотландския град Инвърнес. Не съм я посещавал все още, но имам желанието да го направя, вече убедил се, че тя често предлага любопитни малцове и то на до скоро приветлива цена. Акцентирам на това, защото забелязвам, че и Томатин се присъедени към производителите с драстичен ръст в цените, независимо че тази спиртоварна е една от най-потентните в Шотландия откъм производствен обем и складове с отлежаващо уиски.

 Тази стара разновидност на Томатин е била бутилирана на 17.10.2013г. По-късно цялото портфолио на производителя бе ребрандирано и получи нов прочит, като гамата се разшири драстично, а някои съществуващи експресии бяха доразвити с по-висок градус и различен подбор на ползваните бъчви. При Томатин 18 алкохолното съдържание между разновидността, която стои пред мен и по-новите ѝ роднини е непроменено – 46%. И двете групи дестилати не са студено филтрирани, но докато при новите бутилки изрично на кутията е отразено, че цветът на уискито не е манипулиран с карамел е150а, то при при тези от 2013г. такъв информативен блок липсва. Тоест, допустимо е да предположим, че е ползван и оцветител. И тук, както и при по-скорошните пълнолетни отвари уискито е финиширано в олоросо бъчви – не става дума за цялостно шери отлежаване, явно защото хората от дестилерията искат да покажат част от самия профил на малцовата течност, без да я „задушават“ докрай с интензивно шери влияние, каквото биха дали пълните 18-години, изкарани в шери бурета. Особено, ако са първо пълнене – тук считам, че съотношението между първо и последащо пълнене е в полза на втората група. Имайте предвид това, ако сте на лов за пълнолетен шери звяр – това уиски не попада в тази категория.

 Аромат – спомен за мириса на запечени ябълки, зрели жълти круши, сладки лимони, лимонени бонбони, лимонена есенция, медена пита, восък, капучино, сладникаво усещане, малц, джинджифил. Стои пикантно с нотки канела, щрудел, смлени орехи и явна асоциация с фино и манзания шери /приликата с олоросо ми бе по-слаба/. Орехови сладки, нотки сушен тъмен плод /боровинки, тъмни стафиди/, крем с мирис на жълт плод, шоколад, плодова салата със зрял пъпеш, дъвка пъпеш, билка от типа на индрише. С вода – свежест, плодови тонове и още от същото. Вкус – лека сладост, отново мед и восък. Пикантност, като водещо за мен е усещането за канела с присъщата ѝ острота. Пипер, танини, лимонена кора, чувство на сухота, орехи и свеж жълт плод. С вода – сладост, плодове, восък и по-слабо шери влияние. Финал – среден, пикантност, пиперливост, дори лека агресия. Малцова сладост, мед, зряло жълто грозде, лека киселинност, цитрус, зрели жълти плодове и дървесност. С вода – водеща пикантност, танини, свеж жълт плод и асоциация с ананас.

 Оценка: 86-87/100.

 В обобщение: уиски с изявена дървесност и фино шери влияние. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии