Слънцето изгрява от изток, а аз днес представям „японско“ уиски. Защо отграничих произхода на течността с кавички? Защото колкото японско, толкова и световно е смесеното уиски от снимката. Знаете /ако не – вече да/, че светът поглъща жадно всяка малцова напитка, означена като произхождаща от далечния имперски изток. Без значение от цената. Понякога и от качеството. Тогоучи /благодаря на Христо Станков за корекцията – първоначално погрешно бях изписал името на български като „Тогучи“/ е марка, необвързана с конкретна дестилерия в Япония. С други думи – течността в бутилката е самурай без господар, т.е. произхожда от Шотландия и Канада, без обаче да знаем конкретния `и производител. Става объркано, нали? Кое я прави японска тогава?
В началото на 20-ти век, в района на злополучния град Хирошима, е основана компанията Chugoku Jozo. Не знам как би звучало името `и на български – може би Чугоку Йозо, навярно бъркам. Та, тази компания произвеждала /и все още го прави/ основно саке и напитка, базирана на сливите. По-късно решила да навлезе в бизнеса с предлагането на уиски. Тъй като обаче не притежава своя дестилерия, Йозо купува уиски от Шотландия /малцово/ и Канада /зърнено – основно царевично/, които пази в своя обект за отлежаване в гр. Акиота, след което го бутилира и предлага посредством търговското име „Тогоучи“. Тогоучи е линия от няколко ботлинга, включващи 12 и 18-годишни смесени уискита, както и бленда „Premium“. Споменатият по-горе обект е изоставен железопътен тунел, в който се поддържа висока влажност и ниска температура от около 15 градуса.
Марката е представена и на нашия пазар и от известно време `и се канех. Не исках да купувам обаче бутилка на сляпо, тъй като съществува риск уискито да не ми хареса. За щастие, новата година поднесе първия си подарък. Приятел от Шумен /Павка, наздраве/ бе получил в дар шише със смесеното уиски „Togouchi Premium“, солидна доза от което сподели с мен и Яна. И ние го опитахме. С научна цел /след толкова „опити“ до момента трябва да кандидатствам в БАН/. Резултатът: не останах възхитен от благинката. Защо?
Споделих, че течността е бленд, обединяващ неизвестен брой ечемични /малцови/ и зърнени /царевични/ уискита, произхождащи от Шотландия и Канада. Признавам си, бих предположил, че уискито е изцяло царевично, ако не знаех, че има и доза малц. Попаднах на информация, че то е отлежавало в бъчви от шери /нотки шери аз не открих/, но на етикета не е посочена конкретна възраст. Предполагам, че уискито е студено филтрирано. Знам, че градусът му на законовия минимум от 40%. Цветът ми се стори красиво блед, което ме кара да предположа, че може и да е естественият.
Аромат – пипер, спиртност и то не малка, подсказваща младост. Осезаема зърнена, тревиста нотка, спомен за цитрус /лимон и грейпфрут/, слаба сладост, парфюмност, дори асоциация с одеколон, нотка ванилия, скрита зад спиртността. За около час в чашата мирисът не претърпя значимо развитие и с това затвърди първоначалното ми впечатление, че течността не е от комплексните уискита. Добавих капки вода /една-две/ – мирисът като че ли изчезна. Вкус – мазен, обилно сладък, слабо пикантен, маслен, щрихи мед, зрял цитрус, зелен, свеж и тревист. Нотки джинджифил, нищожна горчивина под формата на цитрусова кора. С вода – мазен, сладък и леко пикантен. Финал – къс до среден, обилно сладък, маслен, сгряващ, същевременно носещ и спомен за мента. Асоциация с ядки /бадеми, но не горчиви/, зрял портокал, круша и ябълка. С вода слаба сладост и джинджифил.
Оценка: 79/100. Цена: над 80 лв.
В обобщение: уиски, което не ме впечатли. За цената му може да се закупят наистина добри малцови уискита, както и някои чудесни смесени благинки. Една такава ще ви представя в идните статии.