Не съм сигурен колко често съм ви споделял, но ценя наистина високо уискито, което съзрява в бъчви от подсиленото португалско вино порто /ruby или tawny/, може би защото харесвам и самото вино. И ако до момента не съм попадал на такова с цялостна матурация в такива бъчви /възможните причини са няколко: първо, тези бъчви са по-скъпи от бърбън бъчвите и не са по вкуса на всяка дестилерия и второ, цялостно съзряване в такива екс-винени бъчви е възможно да придаде прекомерна доза танини и пикантност на уискито, особено ако то трябва да отлежи в тях в продължителен период/, то в блога Храм на уискито са налични няколко статии, вдъхновени от капките малц, прекарали месеци или година-две в бъчви от Португалия. Всяко едно от тези уискита /Glenmorangie Quinta Ruban 12, Kavalan Concertmaster, Glencadam 12/ са оправдали очакванията ми за различна по профил течна вкусотия. Със сигурност обаче съм отбелязвал колко радост ми носи означението, че уискито е бутилирано при по-висок от минимално допустимия градус /40%/, без добавен оцветител карамел Е150а и без студена филтрация на течността. В уискито от снимката тези две отправни точки се пресичат, за да получим продукт на завидна възраст, отлежавал в бъчви от бърбън и финиширал стареенето си в бъчви от порто /tawny/, съхранявали вино за приблизително 50 години, без течността да е изкуствено затъмнена с карамел и без да е студено филтрирана. Тези `и специфики бяха изрично отразени на кутията от производителя, която обаче не съм снимал за целите на ревюто. Това бе може би основната причина да се спра на тази красота и да я представя на дегустацията от 02.06.2016г. като уиски номер 4 в нашия скромен дневен ред.
Разположена е в шотландските Висини /Highlands/, в градчето Томатин. В превод от галски означава „Хълма на хвойната“. Дестилерията е основана в края на 19-ти век, период, известен като „Уиски бум“, през който много дестилерии се родили в земята на скотите, за да може по-късно все така бързо да изчезнат заради последиците от дейността на братята Патисън, известни като умели търговци и измамници. Годината на основаване е 1897, a зад дестилерията застанали Алексанъдр Алън, Джон Макдугъл и Джон Маклиш. През 1906г. тяхното обединение фалирало, но през 1909г. новите собственици рестартирали производството. През следващия половин век производственият капацитет бил разширен неколкократно, като въпреки това почти целия произвеждан спирт бил насочван към смесените уискита Talisman и Antiquary. Британската икономическа криза от началото на 80-те години на 20-ти век довела до банкрута на собствениците на компанията през 1985г., но през 1986г. тя била придобита от японското дружество Takara Shuzo. През новото хилядолетие новите господари решили да удовлетворят световния глад за малцово уиски и освен за блендове започнали все по-често да изплозват уиски, пускайки го на пазара под формата на едномалцов дестилат с името Томатин. Томатин разполага с 14 склада /част от които са т.нар. „традиционни складове“ с прашни подове/, в които се съхраняват около 140 хиляди бъчви с уиски /бъчвите са такива от шери, бърбън, порто и т.нар. „hogshead“, който представлява бъчва, с по-голям обем от обикновените бърбън бъчви/. Освен уискита с означение на възраст, може да се срещнат и дестилати на Tomatin без посочени години /Decades, Legacy, Contrast/.
Аромат – чудесна нотка червени плодове: малини, малинов крем или глазура, малинов чийзкейк, ягоди, касис, череши, нар, дървесност, мокра дървесина, сладост, мента, приятна пикантност, спомен за канела, смлян пипер и индийско орехче, сладко от малини, мед, печени ябълки, карамел, крем, сок от нар, череши киснати в алкохол, шоколадови бонбони с мена /After 8/, „вишновка“, ликьор от червени плодове /Шамбор/. С времето асоциацията с червените плодове се засили, като долових и щрихи зрели сочни сладки портокали, тютюн, кожа и свежест. С вода – още сладки плодови нотки, локум, розов цвят, вино розе и повече карамел. Вкус – плътен, маслен, пикантен с доминиращо джинджифилено усещане, обилно сладък, отприщва слюноотделянето. Усеща се и силата на алкохола, но сладостта и нотките червени плодове доминира. Постепенно открих още шоколад, восък, мед, минералност, като влиянието на портото е силно. След второто отпиване към осезаемата сладост бих добавил и отчетливата пикантност. С вода – още сладост, галеща пикантност и плодове, киснати в алкохол. Финал – траен, дървесност, малц, сгряваща пикантност, плодова сладост, печени ябълки, доза свежест, като се долавя и много слаба горчивина. С вода – дървесност, сладост и още плодови нюанси.
Оценка: 90/100. Цена: около 80 лв.
В обобщение: уиски за любителите на сладкия вкус и червените плодове.
Whiskeytemple_Vladimir 
