Whiskeytemple_Vladimir 
Неделният ден преминава в тъмната си част, което от своя страна ми позволява да се концентрирам върху поредната статия, в която отново ще побъбрим за любимата напитка – уискито. Малко по-рано днес с Яна успяхме да опитаме още една течност на семейството на Аберлауър, която освен с посочване на възрастта си успя да ни изненада приятно и с качествата си. Преди да започнем, нека споделя, че аз обичам сладкия вкус и последващите позитивни впечатления, за които споменах се дължат и отчетливата сладост на младия спейсайдър /спейсайдър – уиски, произведено в дестилерия от шотландския район Спейсайд/.
В предходната статия, посветена на уиски от дестилерията Аберлауър вметнах, че харесвам някои от представителите `и, а други намирам за неподходящи за моя вкус. Тогава /преди малко повече от седмица/ ви представих 16-годишния Aberlour, който ми допадна, без обаче да остави траен спомен в съзнанието ми. Не беше лошо уиски, но няма да заеме място на масата пред, зад или до мен. Поне не и засега. Имайки предвид това, може бих предположил, че далеч по-младият 10-годишен дестилат също не би ми се понравил. Всъщност, нямах конкретни очаквания спрямо него. Надявах се младокът да успее да привлече вниманието ми и така се случи.
Преди приятните впечатления от уискито не мога да подмина особеностите му, които не харесвам. Първо, уискито е с подсилен цвят, наситеността на който не се дължи само на ползваните шери бъчви, а и на употребения карамел Е150. 40-те процента алкохолно съдържание също не са ми любими, но тук е редно да спомена нещичко – уискито е насочено отчасти към все още прохождащите в малцовата сфера, за които високият градус не винаги би бил толкова изкушаващ. От тази гледна точка и с идея цената му да се поддържа в по-ниски граници, по-ниските алкохолни стойности са оправдани. Аз бих желал уискито да носи поне 43%, но и в сегашния си вид ми хареса. За нещастие е студено филтрирано, което е отнело част от ароматните химически съединения на спирта. И за финал, уискито отлежава в два вида бъчви – от шери и от бърбън. Без да съм сигурен, бих предположил, че първоначално то е отлежавало в бърбън бъчвите, а впоследствие е прехвърлено към тези от подсиленото вино.
Аромат – сушени сливи, сушени кайсии, стафиди, очевидна сладост, намек за круши, който след минути придоби облика на спомена за мириса на свежи зелени и жълти ябълки, пикантност, канела и сгряващо усещане в носа, дължащо се навярно на младостта и на факта, че опитвахме уиски, което бе току-що налято от бутилката. Долових нотки мед, кафе, свежа зелена, тревиста нотка, асоциация с коледен сладкиш с орехи и портокали, какао и тъмен шоколад. След минути спиртността спада и се разви по-силен спомен за шери, съчетан с малц и спомен за сушени фурми. Вода не съм добавял. Вкус – масленост, обилна сладост, почти нулева пикантност и горчивина, малц, спомен а свежи ябълки, ядки, восък, следи от шери, накисната във вода зърнена закуска, нюанс банани. При второто отпиване ми се стори, че горчивината е с една идея по-силна, но и така бе едва забележима. По-късно долових и спомен за череши и сини сливи. Финал – среден, сгряващо усещане и приятна пикантност, силна сладост, микс от сушени и свежи жълти плодове, зрял ананас, мед, ядки, но не горчиви, сладко от кайсии и последваща лека сухота, съчетана със сладостта.
Оценка: 86-87/100. Цена: около 50 лв
В обобщение: сладко и пивко уиски, повлияно от ползваните шери бъчви, което ми хареса повече от някои от 12-годишните уискита на пазара.
