Да поговорим за нещо смислено – за уиски. Може би има и други теми, които бихме могли да отнесем към категорията, но аз пиша за уиски и това е темата, която ме вълнува. Днес искам да ви занимая с поредното, не знам кое поред, уиски от дестилерията Аберлауър, което намира място в „Храма“. Много, много отдавна, преди две години, опитах един наистина чудесен продукт от разположената в шотландския район Спейсайд дестилерия, пълнен от Георги и Ели от бар Мастърпийс. Онази бутилка носеше означение на възраст, по спомен 16 години, а течността бе едно от най-вкусните шери отлежали уискита, които някога съм опитвал. Още към онзи момент забелязах в бара, че бутилката има и по-светъл аналог, който също бе пълнен от двамата другари при посещението им в Aberlour по някое време през 2013г. /не ги следя, не съм психопат – просто изчислих годината на посещението им по етикета на бутилката/. Обещах си да я опитам и в края на миналата година отлях драмче и от нея /драм – количество между 20 и 30 мл/, което само няколко дни назад дегустирах, а днес представям.
С какво това уиски е по-различно от предлаганото на пазара? Имайте предвид, че повечето шотландски дестилерии дават възможност на гостите си да закупят специални ботлинзи при посещение в самата дестилерия. Някои са предварително разляти в бутилки и очакват реда си, докато други се пълнят директно от бъчвата от посетителите, доставяйки си висша форма на удоволствие /поне за мен това би било така и се надявам скоро да го направя/. Такава е бутилката от снимката. Обикновено официалните дестилати с означение на възраст на Аберлауър /Аберлор/ носят нисък градус – 40 или 43% /изключение: Aberlour 12 non-chill filtered, съдържащ 48% алкохол/, докато гигантите от серията „A`bunadh“ се пълнят с градуса на ползваните бъчви, но пък крият възрастта си.
Уискито от снимката носи наистина специален заряд, тъй като не крие годините си – те са цели 16 и същевременно показва висок алкохолен характер, изчисляващ се на 51,2 %. Не само това го прави различен. Течността е отлежавала изцяло в бърбън бъчва. Тук тя е една с номер 3973, като уискито в нея е пълнено на 14.05.1997г. Бутилката е под номер 415. И ако трябва да обобщя що за чудо е този Аберлауър, то ще изпиша поне два реда /с мен ли сте?/: 16-годишен Аберлауър, отлежавал само в една бърбън бъчва и то първо зареждане след бърбъна, пълнен с алкохолния `и градус. На английски това обяснение придобива следния вид: Aberlour 16 y.o., single bourbon cask matured, cask strength, hand filled single malt whisky. Последният да затвори вратата. Уискито не е студено филтрирано и навярно е с натурален цвят. Хайде вече да отскочим до чашата за бърз прочит.
Аромат – силен меден мотив, зелени билки, грозде, зрели праскови, круши, сладко от круши и праскови, ванилия, силна сладост, асоциация с бяло сладко вино /сотерн/, дървесност, пикантност, череши, киснати в алкохол, зърнена нотка, мента и още презрели плодове от жълтата природна гама. Мирисът остави в мен и вкусното усещане за гъст плодово-ментов сок, цитрус, ментов чай с лимон, жълти бонбони, бадеми, марципан, кайсии, карамел и карамелизиран жълт плод, като последните две асоциации се проявиха особено силно след 15-20 минути. С вода /препоръчвам ви да добавите вода – аз го направих на два пъти/ – красив букет от сладки ванилово-плодови нотки, примесени с карамел, зелена тревиста нотка, бял шоколод /с повечко въображение/, бяла халва, отново бадеми, амарето, марципан и последващ спомен за мириса на презряло, леко кисело грозде. Вкус – сладост, кайсии, силна пикантност, чили, изсмуква влагата от езика. Винен спомен, бяло грозде, цитрусова кора, кокос и слаба дървесност. С вода /най-добрият приятел на уискито/ – сладост, по-слаба пикантност, зрели ябълки и круши, и повече дървесност, съчетана с нищожна горчивина. Финал – среден до траен, слаба нагарчащ, но същевременно и сладък, дървесност, сгряващ, пикантен, щрихи кайсии, кайсиеви ядки, суховат /може би заради високия градус/, маслен, носещ спомен за мента, зелени треви и малц. С вода – кайсии, жълти зрели плодове, сладост, но не прекомерна, пикантност, дървесност, спомен за пресни лешници и слаба горчивина.
Оценка: 88/100. Цена: неизвестна.
В обобщение: нетрадиционният за Аберлауър подход при избора на бъчва /той не е нетрадиционен, по-скоро не сме свикнали да срещаме изцяло бърбън отлежал Аберлауър/ за мен сработи и уискито ми хареса. Свежо и плодово уиски, съчетано с интензивен пикантен профил.