Във всякакви ситуации съм писал в блога, но не съм и подозирал, че ще ви разказвам за уиски в момент на световна вирусна епидемия, която само за няколко месеца успя да стопира социалния живот в Европа, а и в други части на света. Знам, че новините в последните седмици се движат основно около здравната обстановка, но за моя радост земите на блога имат едно единствено предназначение – те са територия за уиски разкази и емоции. Изчерпвам темата за коронавируса, отправяйки пожелание за здраве към вас и преминавам към днешното уиски ревю. В него ще стане дума за 26-годишен Аберлауър /Aberlour/, бутилиран от компанията „Уиски Брокър“ /Whisky Broker/. Снимката на бутилката и мострата от нея достигнаха до мен благодарение на приятел /Благо, наздраве!/.
Само преди около месец, може би малко повече, ви разказах за сходна по възраст версия на Аберлауър, отново пълнена от споменатия по-горе уиски търговец-бутилировач. Тя бе на 25 години и остави доста приятни спомени в мен. Междувременно бях успял да си осигуря и благоразположението на малцовите божества и до мен пристигна красивата мостра, съдържаща уиски на намиращия се в Спейсайд производител, но при навършени вече 26 лета и зими. Двете уискита са почти връсници и ги дели една година. Разлика обаче се открива при вида на отлежаването им. 25-годишният ботлинг бе отлежавал в голяма по обем екс-шери бъчва от типа „бът“ /butt – около 600 литра/. При по-старата му разновидност, вече поместена като част от нова татърговска линия „Galloway Series„, периодът на отлежаване преминава през поредица от различни по вид бурета. В началото уискито старее в бът, после е прехвърлено в около 100-литрови бъчви, после отново е насочено към бът, а финалната матурация преминава в шери хогсхед /hogshead – бъчва с обем от около 240 литра/. Какво е наложило това дървесно пътешествие не знам, но то ми напомня на едно непрестанно уиски люшкане, което несъмнено стои вън от представата ми от спокойно съхранение в склад. Навярно този пренос между отделните видове бъчви е наложено от обединение на различни количества от дестилиран пред 1992г. Аберлауър. Мога само да предполагам. Факт е обаче, че и 25-годишното уиски и това, което описвам днес, лежат в бурета с еднакъв номер – 3921. Дали е възможно т.нар. „шери бът“, в който старее Aberlour 25 да е бил разчленен на по-малки бъчви /в случая с 26-годишния спейсайдър в хогсхед със същия номер/, които да поберат останало небутилирано веме уиски, произхождащо от дестилерията? Звучи логично, защото бутилировачите често делят на партиди съдържанието на големите бъчви, а останалото количество от уискито местят в по-малки съдове. Не знам дали това се е случило тук.
Поставям въпроси, на които не мога да ви дам категоричен отговор, но нищо не ми пречи да изложа моите предположения. Какво друго знаем за уискито? Било е дестилирано на 16.09.1992г. и е бутилирано на 21.02.2019г. в натурален цвят, при 51.9% алкохолно съдържание. Благинката не е студено филтрирана. Общият брой на бутилките от хогсхед-а са 302.
Аромат – спомен за мед, зърно, мандарини, кора от цитрус. Усеща се интензивно и някак свежо. Долових нотки подправки, следи от шери, жълт сушен плод, сладко от праскови, спомен за мириса на станиолчето от кутията цигари, фъдж, зряло манго, сушени кайсии, кафе, капучино, шоколадова вафла с кафе, горена захар, сушени фурми, сладко от круши и усещане за шери педро хименез. С вода – капучино, следи от шери. С още вода – шоколад, локум и още шери заемки. Вкус – сладост, чувство на трохи, дървесност, малц, крем карамел, прегорял крем брюле, джинджифил, танини, нагарчащ бадем. Отприщва слюноотделянето. С вода – сладникаво и пикантно усещане, „трохи“. С още вода – нагарчащи орехи. Финал – среден, сладост, но компенсирана от нотките горчивина като от прегорял карамел, сладникав цитрус, восъчна пита, канела. С вода – цитрусова кора, нагарчащи ядки. С още вода – танини.
Оценка: 85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: беше около 70 паунда.
В обобщение: уиски, което ми се стори не така богато и интересно, както по-младата 25-годишна версия.