Преди няколко дни отделих време и на едно по-специално уиски, мостра от което отлях преди Уиски феста в София. За мен във всяко уиски има искрица уникалност и всяко едно за мен е специално. Това Брухлади е по-особено по няколко причини. Едната е, че актуалните ботлинги на дестилерията, разположена на шотландския о-в Айла вече не носят такова разнообразие от години и едва преди няколко седмици хората от компанията обявиха, че връщат на пазара 10-годишното Лади /галено от Брухлади – лади на жаргон се ползва и вместо „приятел“/, към което спорадично се появяват някои по-стари дестилат, но вече с по-сериозна цена. Другата причина, отличаваща уискито е технологията му на отлежаване – в частност на избора на бъчви за финалните месеци на стареене, за които ще поговоря в следващите редове.
Дестилерията Брухлади /не се произнася Брухладич/ съм я представял вече неколкократно в блога и бележките ми за нея са налични през раздела с дестилериите или чрез етикетите вдясно. Затова тук си спестявам преразказването на историята и се концентрирам върху инфото за конкретната напитка. 16-годишното уиски от снимката е било пуснато на пазара през 2008г., в партида от 12 000 бутилки, като част от поредица от 6 ботлинга, носещи името „Cuvee A-F“, обединени от факта, че за финалните месеци на старенее на уискито при всеки от тях са подбрани бъчви от шест френски производителя на вино от реномирани шата от района на Бордо. В блога представих вече Cuvee F, което ползваше бъчви от вино от района Померол. При уискито от снимката те са заменени с такива от шато Лафит Ротшилд /Lafite Rothschildt/ от района Pauillac. Не съм имал щастието да опитам вино от това шато, но прочетох, че историята му може да се проследи до 1234г. /не съм въвел цифрите произволно/. Последващите векове били доста успешни за винопроизводителя и продукцията им към настоящия момент е сред еталоните за качество на вината от Франция, което определя и стойността им.
Навярно заради тези особености на вината хората от Брухлади са решили да насочат уискито си за финален период на стареене, след като преди това 16 години то е почивало в бъчви от бърбън. И този ботлинг е пълнен в натуралния си цвят, без студена филтрация и при сериозните 46% алкохолно съдържание. Моята мостра е пълнена от бутилка № 2021, която е отворена преди няколко години и предполагам, че течността се е променила под влияние на въздуха. И преди личните ми впечатления, нека кажа нещичко за цената. Към настоящия момент е висока и някъде може да се открие за стотици евра или паундове. Видях, че през 2008г. е струвала далеч по-поносимите 47 паунда.
Аромат – мед, силна сладост, дървесина, билки, сладко от праскови, нотки мента, пикантност, сладко от бели череши, печени круши, спомен за кайсии и портокали, както и мандарини „Клементина“. Долових още ванилия, интензивна сладка нотка, която съм срещал при уискита, отлежавали в бъчви от шери педро хименез или сотерн, карамел, нотки препечено, млечна сладка царевица, ядки, доза парфюмност, ванилов крем от сладкиш, печен блат, силно сиропиран с плодов сок, намек за банани, борова свежест, боров мед, подправки, карамелизирана захар и карамелизирани плодове. С вода – малц, карамел и още плодове. Вкус – сух, противно на очакванията, създавани от мириса. Пикантност, слаба горчивина, напомняща на портокалова кора, ванилия, стафиди, препечено, а по-късно и лека плодова сладост, свежест, асоциация с пушени круши /въображението в действие/, кокос и още цитруси, но без сладостта. С вода – малко по-сладък, дървесност и джинджифилена пикантност. Финал – среден, танини, последвани от приятна пикантност, малц, слаба сладост, зелена нотка. Отприщва слюноотделянето, мед, свежи ябълки, праскови, доза масленост и солидна сухота. С вода – дървесност, танини, слаба ябълкова сладост.
Оценка: 85-86/100. Цена: варира
В обобщение: интересно уиски, което не ми се понрави толкова, колкото Cuvee F заради по-силното дървесно влияние на бъчвите от френски дъб.