Whiskeytemple_Vladimir 
Първа среща с уиски от шотландската дестилерия Бенромах, първи отлични впечатления от красивия 15-годишен дестилат, съхраняван в също така красиво стъкло. Едно от най-вкусните и балансирани уискита, които опитах в рамките за изминалите месеци. Но тъй като това е дебютната статия за Бенромах искам да ви предложа няколко факта относно дестилерията, преди да се впусна в коментари защо намирам тази течноста за адски вкусна.
Бенромах /Benromach/ е дестилерия, намираща в шотландския район Спейсайд /Speyside/, в градчето Форес и е основана през 1898г. – период, известен със завишено търсене на уиски, описван и като „уиски бум“. За основатели се сочат Дънкан Маккелъм и Ф. Брикман. Няколко години след основаването си дестилерията преустановила дейност. Това се случило в първите години на 20-ти век.
През 1911г. властта поела компанията Харви Макнеър и Ко, която произвеждала уиски до началото на Първата световна война. Следващите години не донесли кой знае каква слава за дестилерията, собствеността върху която често се сменяла.
През 60-те години на 20-ти век била модернизирана, но в началото на 80-те затворила, тъй като по това врем Великобритания навлязла в сериозна икономическа криза, засегнала и много ог уиски производителите.
През 1993г. дестилерията била закупена от компанията Гордън и Макфейл, която в идните години успяла да я вдигне на крака и дестилирането на уиски стартирало през 1997г. Едва обаче през 2004г. дестилерията пуснала своя първи малц под новото управление. Към момента максималният производствен обем е около 500 хиляди литра алкохол годишно, отговорни за които са двата медни казана.
Виждате, че историята на дестилерията не е от най-романтичните в Шотландия. Дълги години без производство, смяна на собственици и пазарната несигурност в изминалите години са белязали съдбата на една от най-малктие, ако не и най-малката дестилерия в Спейсайд. За щастие, хората от Гордън и Макфейл, които са и едни от най-реномираните независими бутилировачи в света, полагат усилия да придадат на Бенромах блясък и слава, от които миналото я е лишила. Израз на това им намерение е политиката им спрямо процеса на дестилиране и съхранение на бъчвите. Малко количество произвеждан алкохол, отлежаващ в качествени шери бъчви /някои от които произлизат от испанската бодега Уилям и Хъмбърт (William & Humbert)/, съхранявали три години шери, които впоследствие отлежават в традиционен нисък склад с прашен под, при ниска постоянна температура – характеристики, издаващи специалното отношение на собствениците спрямо продуктите на дестилерията.
Не мога да пропусна и факта, че уискито с марката „Бенромах“ не се оцветява допълнително, както процедират мнозина други конкуренти, а тъмните му краски се дължат единствено на ползваните дъбови бъчви. Дали е студено филтрирано не знам. Някъде четох, че не е, което /ако е вярно/ е поредната индикация, че господарите на малца владеят силата и не са склонни на компромиси.
За нещастие, официално не се внася в България. Моята бутилка дойде от Великобритания и ми струваше около 120 лв, но както забелязвате не от нея е пълнена красивата чаша. Мои приятели, заклети малцофили /Стан, Пепи – наздраве/, ми осигуриха мострата, която попадна в чашата. Стан направи и вкусната снимка по-долу. Аз пък реших да допълня картината и с мои снимки, за да се уверите още в красотата на бутилката и на естествения цвят на течността.
Днес представям 15-годишното уиски, което, колкото и да е странно за комерсиалния 21-ви век, не е обвито в излишен маркетинг, няма лъскаво име и не е насочено към колекционерите на уиски. Уискито е произведено с идеята да бъде консумирано и да носи наслада като комплекс от качества, а не като шарена дрънкулка зад витрина. Това не му пречи да изглежда адски секси в прозрачното стъкло, върху което е положен и ръкописния бял надпис. Благинката е 43-градусова и както споменах е презентирана в натуралния си цвят. Той се дължи на престоя в дъбовите бъчви, част от които някога са съхранявали бърбън, а други испанското вино шери. По мое мнение в бленда от бъчви има голям процент първо пълнене, при които след шерито друга течност не се е съхранявала. Споменах, че основното стареене протича в бъчви от шери. Не мислете обаче, че уискито е т.нар. „шери гигант“. Не, ако търсите интензивни шери нотки може би е редно да прегледате листата на Глендронак, Гленфарклас, някои от ботлингите на Макалън или Аберлауър. 15-годишният Бенромах е нещо повече – комплексна и богата сплав от различни вкусово-ароматни профили, определящи го като богато и комплексно уиски.
Аромат – много слаба опушеност /дестилерията ползва торф за сушенето на малца си/, придружена от мирис на ванилов пудинг или сладкиш с ванилия, нишесте с ванилия, подправки от типа на пипера и индийското орехче и следи от шери, които тук са доста сдържани и само допълват, без да превземат напитката. Долових спомен за мента, сладък нюанс с плодох характер, флоралност, свежест, лек бонбонен мирис, карамел, намек за тъмен и червен сушен плод, асоциация с череши, спомен за сушени чери домати, овкусени със солен кулинарен сос с билки, приятна пикантност и лек намек за борова свежест. Долових нотка зрял ананас, праскова, огнище, нотки зряло грозде, дори пенливо вино. След повече от 20 минути познаните шери нотки засилиха присъствието си. В съзнанието ми се зароди и асоциация с червен плод – малина, нар, ягода, и по-силен спомен за сладост от зряло грозде. С вода /няколко капки са достатъчни/ – окосена трева, шери, ванилов крем с ромова есенция, крем като този от сладкиша „Наполеон“, стафиди, напоени с ром, доматен сос за спагети със зелена подправка, нотки тирамису, напоено с прасковен компат и щрихи канела. Може би и слаба асоциация с цитрус. Вкус – изтънчен и нежен. Масленост, сладост, повече шери заемки тук, съчетани със слабата опушеност и спомен за огнище, крем карамел, яйчен крем, малц, слаба пикантност, винена нотка, но без натрапчиви танини. С вода – още повече сладост, лакта, дървесност, пикантност. Финал – среден до траен. Нотки препечено, сладост, слаба опушеност, малц, лека сухота, цитрус, цитрусова кора, но без горчивината, нежна, сгряваща пикантност, свежест като от магданоз, презрели жълти плодове от типа на прасковите, намек за мед и нещо, което ми напомни на „медени зрели праскови“. С вода – живва, долавя се спиртност и повече пикантност. Опушеност и слаба сладост.
Оценка: 90/100.
В обобщение: „закуска за шампиони“ – уиски, при което мирис, вкус и послевкус вървят заедно, доставяйки ми пълно удовлетворение от консумацията на благинката.
