Whiskeytemple_Vladimir 
Когато конкурентите наводняват пазара с напитки, криещи годините си, с манипулиран цвят и нисък алкохолен градус, а ти представиш 40-годишно уиски, бутилирано при 54,7% алкохолно съдържание, без оцветител и в отсъствие на студена филтрация, то със сигурност ще успееш да привлечеш вниманието върху себе си. Особено ако оцениш продукта си на скромните /за настоящите стандарти в индустрията/ 200 паунда за всяка една от 1080-те бутилки от произведения елексир. Предполагам долавяте накъде върви статията, нали? Точно така, днес искам да си поговорим за 40-годишния „Мишок“ /вдъхновен от името на поема на Р. Бърнс/ на шотландската компания Дъглас Ленг, който успях да опитам преди броени часове и който засрамва огромната част от т.нар. „уискита еталон“ с качество и поносима цена. Но, всичко по реда си – нека отново си припомним кои са хората от Douglas Laing.
Дъглас Ленг не е производител на уиски в смисъла, в който са дестилериите. Компанията е независим бутилировач и купува бъчви с уиски, които отлежава по своя преценка и бутилира в различни разновидности – предлага зърнени, смесени, едномалцови и смесени малцови уискита. Фирмата е основана през 1948г. в Глазгоу от Фред Дъглас Ленг и оттогава се занимава със смесването и предлагането на уиски. Част е от Шотландската уиски асоциация.
През цялото си съществуване е била семейна компания, като след смъртта на основателя `и контролът преминава в ръцете на синовете му Фред и Стюарт, които през 2013г. се разделят и Стюарт, ако не се лъжа, основава своя компания. Внучката на основоположника, Сара, играе ролята на бранд амбасадор – изкуствено понятие, привнесено и в българския език, казващо ни с думи сложни единствено, че Сара представлява марката по света /служител със сложно наименование/ и популяризира продуктите `и. А те са многобройни и в блога вече може да откриете бележките ми както за повечето смесени малцови уискита, наречени „Регионални малцове“, така и за едномалцовите благинки, бутилирани под името „Provenance“, „Old Particular“ и „Extra Old Particular“.
Живеем наистина в грозни меркантилни времена, в които големите компании правят каквото си искат, а рекламните им отдели промиват съзнанието ни без почивка. Знаете мнението ми по отношение на употребата на оцветител карамел Е150 – не съществува нито един резонен довод за употребата му, позволена от шотландското законодателство, независимо какво ще ви каже някой представител на компания, ползваща услугите на „майстор-художник“. Карамелът в тази му индустриална форма /доколкото знам се произвежда и не се базира на захарната тръстика/ може и да не влияе върху вкуса на уискито, но манипулира окото и съзнанието ни, стъпвайки на заблудата, че по-старото и тъмно уиски е по-добро от младото или светло такова. Не стига това, а същите тези компании основателно или не завишиха прекомерно цените на продуктите си през последните години /по мое мнение, създавайки изкуствено вакуум, чрез слухове за недостиг на дестилати и пренасочването им към по-значими пазари/, превръщайки дори едно обикновено уиски в блян за всеки колекционер или спекулант. Затова, когато настоящето ми предостави възможност да се насладя на наистина стойностен продукт, стоящ на противоположното място спрямо описаните по-горе течности, се опитвам да не си пропусна шанса.
Такъв се разкри, когато в България бяха внесени 12 бутилки от 40-годишното уиски от снимката. От общо 1080 бутилки, част от които останаха запазени за представители на Дъглас Ленг, в България се озоваха 12 шишета. Не се стърпях и грабнах едно /всъщност, бяха две, но едното бе за мой приятел/. Благодарение на приятели по-късно се сдобих и с мостра от отворена вече бутилка, която украси стилната дегустационна чаша от снимката. Няколко думи за уискито.
То е малцово, но не произлиза само от една дестилерия, а е смес, купаж, бленд от малцов дестилат от няколко шотландски производители. Информацията за произхода на всеки компонент е търговска тайна, но от Дъглас Ленг акцентираха на три дестилерии – Dalmore, Glen Garioch и Glengoyne. Те, заедно с още няколко, обединяват вкусовите си усилия, за да ни зарадват с това уиски от шотландските Висини /Highlands/, бутилирано директно от бъчвата, без добавяне на вода, при 54,7% алкохолно съдържание. Течността не е студено филтрирана /т.е., пречистена чрез охлаждането и прекарването `и през филтри под високо налягане/ и не е „боядисана“ с карамел. Ура! А как бе на мирис и вкус – чудна.
Аромат – спомен за плодов ликьор, прасковен шнапс или ликьор с билки, ферментиращи жълти плодове /сливи „мирабела“/, банани, нотка канела, приятна пикантност, намек за ацетон/ разредител. Мирисът е неочаквано свеж и плодов за 40-годишно уиски. Носи още сладост, спомен за зърнена закуска с жълти плодове, мед, яйчен крем, крем брюле, лимонов сладкиш, сиропиран с плодов сок блат за торта/ сладкиш, може би и с компот от кайсии или праскови, асоциация с мириса на тесто за козунак с цитрусова есенция, кокос. По-късно се засили асоциацията с банан, но този път предлагаща мириса му от пакетираните десертчета /Корни/. Стори ми се, че долових и далечна асоциация с шери мириса на Далмор, който бързо бе затрупан от свежите плодови нюанси. С вода – сладките и зрели жълти плодове напомнят за себе си, като се засилва и споменът за маслен блат от сладкиш, кекс и сладкарската версия на банана като компонент от сладкишите. Вкус – отприщва слюноотделянето. Масленост, обилно сладък и доста пивък, въпреки високия си градус. Появи се спомен за мед и восък, ананас, жълти сливи, пикантност и слаба горчивина под формата на грейпфрут. В съзнанието ми се разкри и асоциация с мириса на прах, банани, зелени билки и зряло бяло грозде. Постепенно нюансите горчивина напомниха на вкуса на горчиви ядки. С вода – по-игрив, като чувствително се засили и пикантността. Джинджифил, дървесност, сладост, бонбони виолетки и прах, като долових и лека сухота. Финал – среден до траен, нотки праскови, дървесност, сгряваща пикантност, слаба горчивина /ядки/, масленост, а по-късно и сладост, мед, спомен за сладко от бели череши, лимонова кора, мента и намек за зелена билка, съчетана със свежестта на магданоз. С вода – дървесност, някак по-остър и свеж, като сладостта се допълни от наличната в началото горчивина.
Оценка: 91-92/100. Цена: търгуваше се за около 220-230 евро.
В обобщение: уиски с характер, което с удоволствие ще опитам в идните години. Хареса ми повече без вода.
