Whiskeytemple_Vladimir  |
| Източник на снимката: www.whiskysite.nl/ |
Честит първи малцов сняг за годината! На хората, на които им се налага да пътуват предполагам той няма да се хареса, но за тези от нас, които стоит далеч от неволите по пътищата той носи доза празнично настроение. А с него във въздуха се разнася аромата на дим, а усетя ли дим – веднага се присещам за „димната завеса“ на опушените уискита от шотландския остров Айла. В такъв вдъхновяващ момент се намерих вчера, когато в късните часове на деня /и ранните на ноща/ опитах почти непознатото в България уиски Килхоман /в блога е налично представянето и на друг дестилат на производителя/. Причините за това са две – дестилерията е на около десетина години и гамата `и все още не се внася /поне не и официално/ тук, защото заради по-ниския производствен обем цените на продукцията `и са по-високи и не са конкурентни на утвърдените вече „торфени“ зверове. Но вярвам, че това ще се промени.
Да се върна на същината. Тук може и да не знаем много за Килхоман, но на запад си я тачат. В Холандия гамата на дестилерията се внася от компанията „Бресер и Тимер“ /Bresser & Timmer/, която преди време, може би в края на 2015-а година са предложили уиски на Килхоман, бутилирано специално за тях. Тази практика е добре позната за развитите страни, при която магазини или вносители предлагат ексклузивни ботлинги, пълнени специално за тях. Такъв дестилат ще ревюирам днес. Мостра от него закупих през лятото от холандски сайт, който обаче вече не разполагаше с останали големи бутилки, за да ми предостави техни снимки за целите на статията. Затова си „присвоих“ друга, с подобна визия /източникът е посочен/, пълнена от друг вид бъчва и пре различен градус. Но, както споделих, визията на бутилката е същата. Та, уискито, което днес искам да опиша е пълнено само от една бъчва /single cask/, на която не знам номера по независещи от мен причини, директно с алкохолния `и градус /cask strength/ – 57%, при първоначално отлежаване в бъчва от бърбън и финиширане на съзряването за последните месеци в обител, съхраняваща преди това сладкото шери педро хименез. Доколкото съм запознат, уискито е дестилирано през октомври 2010г. и е бутилирано пред май 2015г., което подсказва, че е под 5-годишно. Младо е, но както ще се убедите сами от долния абзац, е наполовина на възрастта на самата дестилерия. Килхоман не оцветява с карамел уискито си и не прибягва да технологията на студената филтрация.
Дестилерията е основана през 2005г. от Антъни Уилс. Това е и най-новата дестилерия на о-в Айла. Целият производствен процес протича на място – ечемикът се отглежда в близко находящата Rockside Farm /ферма, разположена до Machir Bay – красива островна плажна ивица/, суши се в помещенията на дестилерията /част от него се набавя и от съоръженията на затворилата дестилерия Port Ellen, които са и значително по-интензивно обогатени с торфени, фенолни съединения/, като след дестилацията на готовия спирт, същият отлежава в складовете на Килкоман, за да се бутилира отново в пределите на производителя /повечето дестилерии ползват независими фирми бутилировачи/. Уискито, което бива предлагано с марката Kilchoman е едномалцово, т.е. е продукт само на тази дестилерия, не е филтрирано и е презентирано в естествения си цвят, което е поведение, будещо единствено адмирации /колкото и нормално да звучи то, повечето големи производители прибягват до него единствено за скъпите си, „лимитирани“ серии, за да ни ги представят за нещо нечувано специално, което да ни бръкне здравата в джоба/. Годишният производствен обем е около 100 хиляди литра. Независимо от това, тъй като дестилерията иска да намери пазарната си ниша, конкурирайки утвърдени вече имена, уискито се предлага при по-висок алкохолен градус – 46% или повече, което означава, че не се разрежда до минималния праг от 40%, както процедират други, борещи се за голям пазарен дял. За първи път алкохол потича от медните казани през 2005г., като три години по-късно се предлага и първото младо уиски. На пазара вече, ако не бъркам, може да се открие и 10-годишен дестилат. Основно се ползват бърбън бъчви /голяма част от тях идват от дестилерията на Buffalo Trace в Кентъки/, но за придаване на комплексен характер на уискито се ползват и шери бъчви.
Аромат – кисела цитрусова нотка, презрял плод, бяло грозде, сладост, осезаема опушеност, мента, билки, намек за медикамент, асоциация със солено опушено месо, евкалипт/ евкалиптови бонбони, пикантност, спиртност, която въпреки високия градус и младостта на дестилата не дразни силно. Появи се и спомен за сушени чери домати, лимон, спомен за карамел във фонов режим, кайсии, но обвити в солена опушена мъгла /звучи крайно поетично/, марината от маслини, джинджифил, плодово-бонбонен нюанс, готварска сметана с ванилия, слаб спомен за шоколад. С вода /добавях на два пъти/ – още жълти плодове, жълти сливи, цитрус, сладост, повече спиртност, заемки от шерито в далечината. По-късно банани, зелена подправка и сладко от жълт плод. Вкус – силна сладост, спиртност, която отново не е толкова силна, колкото високите градуси предполагат, прах, опушеност, джинджифил, спомен за чили, бадеми и намек за горчиви ядки или цитрусова кора. С вода /на два пъти добавяна/ – засили се сладостта, нотка лакта, чили/ пипер, като впоследствие се проявиха и леките танини. Финал – къс до среден, опушен, асоциация с препечено, сладост, придружена с горчивина като от грейпфрут, свежи тревиста нотка, горчива билка, малц. С вода – горчив цитрус, слаба сладост, мента, опушеност и още от горчивите бадеми.
Оценка: 83/100. Цена: бутилките вече са изчерпани, но предполагам е клоняла къв 80-100 евро.
В обобщение: за толкова младо уиски, течността показва обещаващ аромат и не лоши вкус и финал. Уиски за студено време, подходящо за ценителите на опушените благинки.
