Все още не мога да настроя ритъма си на писане спрямо лятното време. Колкото и продължителен, толкова и натоварен е денят ми, и след края на работната му част се опитвам да стоя повече навън, далеч от екрани и копчета. Затова и се получават по-големи интервали между статиите в блога. Знам, че имам подготвени поне 10 статии, очакващи ред, но все не им намирам време. По същата причина едва сега ще ви честитя и новия летен месец, който предвещава две неща за мен – дини на корем и по-малко опушено уиски, за сметка на по-леките и някак игриви плодови дестилати /под „плодови“ имам предвид дестилати с плодов характер, а не че са правени от плодове/. И само, за да вляза в противоречие със себе си, днес ще ви представя уиски от дестилерията Ардбег /Ardbeg/, която си е извоювала култовия статус на производител на адски силно опушени уискита.
Написаното горе за стила на островния шотландски малцов чародей е правилото, от което понякога е допустимо изключение. Уискито, което заема статия № 736 в блога Храм на уискито бих определил именно като Изключението. Пиша го неслучайно с главна буква. Не знам доколко сте запознати със съдбата на Ардбег, но миналото на дестилерията не е било от най-продуктивните. В един доста дълъг период, между 1981г. и 1989г., дестилерията не функционира и обяснението за това се крие в британската икономическа криза и заниженото търсене на опушено уиски от блендърите /хората, които подготвят смесените благинки/ – към онези години възприятията на глобалното търсене на течната зърнена вкусотия са се различавали съществено от реалността и силно опушеното уиски не се е радвало на всеобща радост. Поради това Ардбег изпитва затруднения да предложи изкчлючително старо уиски /25-, 30-годишно уиски/. Друг е въпросът, че и 90-те не са от най-силните за дестилерията, но след като Гленморанджи я закупуват успяват да `и налеят нужната доза самоувереност, която, парадоксално, в 21-ви век ми идва понякога в повече – освен 10-годишния Ардбег новите собственици не поддържат общодостъпно портфолио с означение на възрастта на етикета на бутилката, а вместо него бутилират дестилати с прикрита възраст /т.нар. „NAS“ – уискита/, които често са далеч от представата ми за достъпен ботлинг. Ентусиазмът ми на уиски изследовател нерядко се сблъсква с „анонимни“ вариации на Ардбег, носещи странни наименования /An Oa, Grooves и т.н./, вместо полезна информация за годините на течността.
Добре, стана ясно какво е било миналото на Ардбег, подсказах ви и каква е тенденцията в политиката на компанията – собственик през 21-ви век. От написаното може да останете с погрешната представа, че дестилерията никога не е била в състояние да зарадва почитателите си в повечко на брой бутилки с посочена възраст. Подобно съждение не би било докрай вярно, тъй като през 2004г. Ардбег представя на пазара уискито, което описвам днес – Ardbeg Kildalton 1980-2004 в партида от 1300 бутилки. „Изключението“, за което стана дума преди няколко минути, е скрито не само в далечната година на дестилиране на алкохола /1980г./, но в светлия текст, гласящ „lightly peated“ или казано на български – „слабо опушено“. Именно обстоятелството, че този Ардбег не е торфеното чудовище, което сме свикнали да откриваме под корковата тапа, ми дава основание да го определя като „Изключение“.
Предполагам, че не малка част от вас биха искали да опитат това рядко и доста скъпо уиски, което вече може да бъде открито в колекции или в аукционите. Ще се наложи да ви разочаровам, тъй като бутилката срещнах далеч от тук – предлага се в бар в Абърдийн, който посетих преди месец. Предварително бях проучил менюто и този Ардбег попадна в графата „уиски, което задължително трябва да опитам“. Там успях да направя и няколкото снимки, с които се надявам допълнително да разкрася статията.
Интернет подсказва, че опити с неопушен ечемик/ слабо опушен малц в производствения процес в Ардбег са извършвани в края на 70-ти и началото на 80-те години. Може би причината е коментираният спад в търсенето на силно опушено уиски от бленд-индустрията и опит да се обхване този сегмент. Наскоро, преди няколко години, от Ардбег отново опитаха да представят неопушено уиски /казваше се Blasda/, но тази далеч по-млада версия от описваната от мен днес, не се прие изключително възторжено в средите на „ардбегианците“. Но пък „Килдалтън 1980“, каквото е пълното име на напитката от снимките тук, е бил наистина попадение и бързо се е изкупил през вече далечната 2004г.
Освен завидната възраст на Ардбег Килдалтън 1980 /приблизително 24 години/ и фактът, че е неопушен, допълнителен интерес в средите на любителите на малцовото уиски е предизвикал алкохолният градус на течността, 57,6% – той не е разреждан с вода преди бутилирането му и затова се означава като „с градуса на бъчвата“ /cask strength/. Не съм сигурен в какви бъчви е отлежавало уискито. Навярно са комбинирани бърбън и шери бъчви.
Дали е ползван карамел е150 за подсилването на цвета му? Да/ не – липсва текст на етикета, който да изключва с категоричност един от двата отговора. Не бих могъл да кажа и доколко е филтрирано уискито, тъй като след добавянето на вода не се замъти силно. Това, което знам със сигурност е, че това бе Ардбег, който силно ме впечатли.
Аромат – спомен за борови иглички, интензивен и сладникав спомен за ванилия, нотки череши киснати в алкохол, пикантност и слаб нюанс на прах. Разви се асоциация с мириса на кайсии, свежи жълти плодове, шампанизирано бяло вино, восък, намек за стара хартия, билки, ромова есенция, ванилов крем със кайсии, потопени в ром. Нотки стафиди, джинджифил, десерт „Агнес“ с орехи, плодов мъфин с бял шоколад и стафиди, разредител, сушени кайсии, прасковен компот. След време се разви по-силен спомен за мириса на ванилия, масленки, зряло бяло грозде, цитрус, лимонени резенки, Коантро и лек свеж тревист спомен във фонов режим. С вода – намек за дим, огнище, барбекю, пъпеш и още жълти плодове. Вкус – приятна дървесност, лека сухота и чувство на трохи, ванилия, пикантност, сладост като от зрял банан, ананас и кайсии. Отприщва слюноотделянето. Остави усещане за зрял дестилат, без обаче дървесността да идва в повече. С вода – силна сладост, примесена със слаб солен нюанс, усещане за портокали, мента, праскови и кайсии. Финал – среден до траен, цитрус и слабо нагарчане като от лимонена кора, слаби танини и все така тиха опушеност. Сухота, последвана от сладост, винен мотив, малц, пикантност, дървесност, ядки, щипка асоциация със сол. Сгряващ. С вода – лимон, бадеми, пикантност и сладост.
Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: уиски, което разкрива силата на Ардбег в неприсъща за него роля – тази на лекото и плодово уиски, носещо обаче и чертите, характерни за по-сериозно опушените си роднини.
Whiskeytemple_Vladimir 
