Whiskeytemple_Vladimir 
Нека се потопим в нещо изключително сладко, което подхожда на празничния месец декември и на вкусотиите, които ни очакват през него. Днес ще ви представя уиски от шотландската дестилерия Гленморанджи, гордееща се с височината на медните си казани, което е 12-годишно и след първоначален период на отлежаване в бъчви от бърбън е преместено за месеци /може би и повече от година/ в бъчви от сладкото френско десертно вино сотерн. Ще се опитам да хвърля малко малцова светлина по отношение на дестилерията и на особеностите на самия дестилат, носещ името „Nectar D`or“ /в превод „Златист нектар“, ако не бъркам/, мостра от което получих преди време от Васил Диков, за което му благодаря. За първи път опитах тази разновидност на Гленморанджи преди повече от две години и днес искам да я подложа на повторно изпитание. Но нека си кажем нещичко за дестилерията.
Намира се в района Хайлендс /Висини, Highlands/ в Шотландия и името `и в превод означава „Долината на спокойствието“. Преди да бъде пригодена за дестилиране на уиски Гленморанджи е произвеждала бира. Източници сочат, че това се е случвало около век преди официалното `и снабдяване с лиценз за производство на уиски от 1843г., получен от Александър Матесън. В началото медните казани били „втора ръка“ – Матесън закупил два, които преди това се използвали за производство на джин, но след като бизнесът потръгнал били добавени още.
През 1887г. била основана „Glenmorangie Distillery Company Ltd“ и дестилерията била изградена повторно. Във времето около Първата световна война била закупена от фамилията Макдоналд, която я управлявала в следващите около 90 години, в т.ч. и във времето на Голямата депресия в САЩ и въвеждането на Сухия режим, и Втората световна война.
Мирният период донесъл шанс за успех и благоденствие, и броят на казаните бил увеличен /твърди се, че са най-високите в Шотландия, заедно с тези на Брухлади/. Гленморанджи черпи вода от извора „Tarlogie Springs“ /Тарлоги Спрингс/. Именно във времето на следвоенен икономически бум и развитие, хората от дестилерията решили да се подсигурят от евентуално неблагоприятно въздействие върху водния си източник и закупили няколко квадратни километра около него.
В началото на 21-ви век компанията била придобита от „Louis Vuitton-Moet-Hennessy“, които закупили и дестлилерията на Ardbeg. Под тяхно ръководство Гленморанджи пуснала на пазара различни дестилати с винени финиши. Всъщност, такава политика компанията е практикувала още от началото на 90-те години, когато Dr. Bill Lumsden / Бил Лумсден е основният технолог и движеща сила в днешно време в Гленморанджи/ се присъединил към дестилерията и започнал да експериментира с т.нар. „двойно отлежаване“ /double maturation/ и включването на по-нестандартни винени бъчви в процеса.
Основната част от малцовото производство се предлага като едномалцово уиски. Има обаче и процент, който се заделя за бленд /смесените уискита/ като Highland Queen. И за финал. Шансът да откриете Гленморанджи сред продуктите на независимите бутилировачи е нищожен, тъй като компанията няма практика да продава свое уиски дригиму. Изключение са ботлингите на „SMWS“ /The Scotch Malt Whisky Society е компания-бутилировач, предлагаща уиски под свое търговско име/ и смесеното малцово уиски Westport, предлагано от компанията „Wilson & Morgan“, което освен „сок“ от Гленморанджи, включва и уиски от дестилерията Glen Moray.
Споделих в началото, че уискито ползва два вида бъчви – от бърбън и от десертното вино сотерн /вкъщи ми се намира бутилка, която закупих от Метро и със сигурност не е част от високия сегмент, но пък успя да ме убеди, че виното е изключително сладко и свежо/. Сотерн е винен район във Франция, намиращ се на около 60 км от Бордо, гордеещ се с факта, че произвежда високоценени сладки бели вина. Те отлежават по правило в бъчви от френски дъб за различен период от време. В тази винена област функционират няколко шата, собственост на компанията „Louis Vuitton-Moet-Hennessy“, която е и господар на Гленморанджи /и на Ардбег/. Не съм сигурен колко на брой са те, но знам за едно – „Chateau d ‘Yquem„, което е получило признание за качеството на виното си още през 1855г., когато е включено в Акта за класификацията на бордото /идеята за създаването му е лансирана от император Наполеон Трети и спомага за популяризирането на благинките от този район/. Дали обаче бъчвите от сотерн идват точно от това шато не знам – възможно е друг винопроизводител от района, управляван от „LVMH“, да е допринесъл за направата на Nectar D`or. В бъчвите от сотерн уискито прекарва месеци, а някъде прочетох, че финалният период на стареене в тях е 2 години. След това уискито се бутилира при 46% алкохолно съдържание и в отсъствие на студена филтрация. Ще ми се да няма корекции по цвета на уискито, но не съм сигурен в това.
Аромат – цитрус, лимон, липов чай, билков мед, пикантност, джинджифл, лимонена кора, сладост, зелена билка, свежест, лимонени бонбони, лимонов чийзкейк или лимонов сладолед. Мирисът е свеж и плодов. Долових зърнена нотка, спомен за яйчена глазура, спомен за кайсии или зелени зарзали, бял шоколад, кокос, ванилия, нюанс дървесина и карамел. С вода – свежи орехи, приятна плодова сладост, тревистост, парфюмност, асоциация със сладко и ароматно бяло грозде. Вкус – отприщва слюноотделянето, сладост, придружена от интензивна джинджифилена пикантност, жълти кайсии, пъпеш и жълти сливи, мента, малц, нотка „прах“, но много слаба. Уискито се усеща някак плътно и маслено. Появява се намек за сладостта на бял шоколад нежна асоциация с цитрусова кора и сладко от портокалови кори, както и яйчен крем. Горчивината съществува във фонов режим. При последващите глътки сладостта и споменът за свежа мента доминираха. С вода – сладост, пикантност, портокалова кора и чаени бисквити /обикновени/- Финал – среден до траен, маслен, парфюмен, сгряващ, сладък и то отчетливо, малцов, цветен и тревист. Долових нотки лимон и подправки /съставките на „шарената сол“/, плодов сладкиш със зрели жълти плодове, доволно сиропиран. Танините бяха доста слаби преди добавянето на вода. Появи се и спомен за сладко бяло вино. С вода – лека сухота, съчетана със сладост, пикантност и повече танини.
Оценка: 86-87/100. Цена: между 90 и 100 лв.
В обобщение: уиски за хората, обичащи сладките напитки, сред които попадам и аз. Нежна и елегантна течност, предлагаща приятен мирис, който е леко плах /от срещите ми с дестилати, отлежавали в бъчви от сотерн забелязвам, че ароматът не е от най-експресивните/ и далеч по-интригуващи за мен вкус и послевкус.
