Dark Mode On / Off

Tomatin 12 y.o. single malt whisky

 Задължителното следствие от всяка моя дегустация е отразяването на бележките в блога под формата на уиски представяне. Пълната чаша горе и клюмналата бутилка подсказват това. Няколко дни си дадох почивка и стоях на две ръце дистанция от течните вкусотии, но неделният мрак успя да ме насочи към малцовия път /може би противно на очакванията ви, но бидейки уиски блогър не означава, че всеки ден консумирам уиски – благинката преди всичко е алкохол и е добре да си почиваме от нея/. Поемайки по благоуханната пътека достигнах до шотландските Висини, където е разположена дестилерията Томатин, уискито от която представям днес. Позволете да ви представя Tomatin 12 y.o. single malt whisky.
 
 Разположена е в шотландските Висини /Highlands/, в градчето Томатин. В превод от галски означава „Хълма на хвойната“. Дестилерията е основана в края на 19-ти век, период, известен като „Уиски бум“, през който много дестилерии се родили в земята на скотите, за да може по-късно все така бързо да изчезнат заради последиците от дейността на братята Патисън, известни като умели търговци и измамници. Годината на основаване е 1897, a зад дестилерията застанали Алексанъдр Алън, Джон Макдугъл и Джон Маклиш. През 1906г. тяхното обединение фалирало, но през 1909г. новите собственици рестартирали производството. 
 
 През следващия половин век производственият капацитет бил разширен неколкократно, като въпреки това почти целия произвеждан спирт бил насочван към смесените уискита Talisman и Antiquary. Британската икономическа криза от началото на 80-те години на 20-ти век довела до банкрута на собствениците на компанията през 1985г., но през 1986г. тя била придобита от японското дружество Takara Shuzo. 
 
 През новото хилядолетие новите господари решили да удовлетворят световния глад за малцово уиски и освен за блендове започнали все по-често да изплозват уиски, пускайки го на пазара под формата на едномалцов дестилат с името „Томатин“. Томатин разполага с 14 склада /част от които са т.нар. „традиционни складове“ с прашни подове и каменни стени/, в които се съхраняват около 140 хиляди бъчви с уиски /бъчвите са такива от шери, бърбън, порто и т.нар. „hogshead“, който представлява бъчва, с по-голям обем от обикновените бърбън бъчви/. Освен уискита с означение на възраст, може да се срещнат и дестилати на Tomatin без посочени години /Decades, Legacy, Contrast/.
 
 Томатин е производител, който по правило бутилира дестилатите си при 46% алкохолно съдържание, в натурален цвят и без студена филтрация. За по-масовия 12-годишен представител компанията е избрала противоположния подход – подсилен цвят, който да акцентира върху ползваните шери бъчви, 43% алкохол /старите вариации на Томати 12 са били пълнени при 40%/ и филтриране на уискито с идеята то да бъде „пречистено“. Отлежаването протича основно в бърбън бъчви, като през финалните месеци течността се насочва към бъчви от шери олоросо, в които тя „финишира“ стареенето си. Може този финален период да ви звучи незначителен, но ако бъчвите от подсиленото вино са все още активни и способни да отдават красивите тъмни нотки на уискито, то няколкото месеца в повече могат да направят разликата. И според мен успяват, тъй като уискито се оказа доста добре балансирано и следите от шери допълваха облика на бърбън отлежаването. И тези ми впечатления се градят на все още силно спиртна течност, пусната на свобода от бутилката едва минути преди пробата. Мога само да гадая как би се развила след няколко седмици или месец/ и, през които взаимодейства с въздуха. 
 
 
 Аромат – мед, следи от шери, сладост, спомен за кожа, пикантност, зелени ябълки, сметана /от истинската/, слаба кисела нотка, зелена трева, подправки /ким/, слаб солен спомен /трудно е да говорим за „солен“ мирис, но нещо в профила на уискито ми донесе такава асоциация/, кисело киви и спиртност. С вода – понесе я добре. Още следи от шери, съчетани със свежест. Вкус – отприщва слюноотделянето, малц, ябълки, бира, танини при първото отпиване, мармалад, спомен за прах и много слаба опушеност, сладост, а по-късно круши и джинджифил. С вода – свежи ябълки и сладост. Финал – среден, мента, мед, печени ябълки, малц, масленост, слаба марципанова горчивина, заменена от сладост, солена нотка, която се усеща добре в края на устата, слаба пикантност, восъчна пита и тревистост. С вода – ментова свежест, орехи, мед и обилна сладост.
 Оценка: 84-85/100. Бутилката бе току-що отворена и не бих се ангажирал с конкретна стойност. Цена: около 65 лв.
 
 В обобщение: вкусно младо уиски, при което отделните компоненти са добре напаснати. 

A photo posted by Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) on

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии