Чудесен съботен ден, приятели! Уж е зима, уж е време за домашна отмора, а ние от Храма на уискито /звучи все едно сме мега-организация – това „ние“ сме аз и Яна/ решихме да яхнем метлите и да поемем към града на тепетата – PLOVEdiv. Под метли да се разбират неудобните седалки в автобуса, пътуващ около 7 часа по пътя Шумен-Пловдив. А защо Пловдив – защото именно там се намира чудесният уиски бар, именован Уиски Библиотека /The Whisky Library/. Не са много хората в България, които биха пропътували около 600 км в двете посоки, единствено да се насладят на няколко вкусотии и да се срещнат с нови готини хора. За щастие ние /споменах ви колко човека се крият зад тази форма/ сме от тези, които с удоволствие биха пропътували в пъти повече, ако накрая ги чака уютна зала, пълна с течни красоти и нови приятели, с които да заформят сладка раздумка за света на уискито.
И така, в съботната вечер се озовахме в изключително стилния кът на Уиски Библиотеката, намиращ се на деветия етаж в хотел Империал. В тази статия няма да ви говоря какво и защо това местенце ми легна присърце, защото съм подготвил една наистина специална статия за уиски заведенията, които заслужават вашето внимание. В тази статия ще си говорим за конкретно уиски, 21-годишно при това, носещо солидния алкохолен градус от 52% – става въпрос за Tomatin 21 y.o. single malt whisky. Тъй като не съм ви представял дестилерията на Томатин ще ви споделя нещичко за историята `и, след което ще се насочим към дегустационните ми бележки.
Разположена е в шотландските Висини /Highlands/, в градчето Томатин. В превод от галски означава „Хълма на хвойната“. Дестилерията е основана в края на 19-ти век, период, известен като „Уиски бум“, през който много дестилерии се родили в земята на скотите, за да може по-късно все така бързо да изчезнат заради последиците от дейността на братята Патисън, известни като умели търговци и измамници. Годината на основаване е 1897, зад дестилерията застанали Алексанъдр Алън, Джон Макдугъл и Джон Маклиш. През 1906г. тяхното обединение фалирало, но през 1909г. новите собственици рестартирали производството. През следващия половин век производственият капацитет бил разширен неколкократно, като въпреки това почти целия произвеждан спирт бил насочван към смесените уискита Talisman и Antiquary. Британската икономическа криза от началото на 80-те години на 20-ти век довела до банкрута на собствениците на компанията през 1985г., но през 1986г. тя била придобита от японското дружество Takara Shuzo. През новото хилядолетие новите господари решили да удовлетворят световния глад за малцово уиски и освен за блендове започнали все по-често да изплозват уиски, пускайки го на пазара под формата на едномалцов дестилат с името Томатин. Томатин разполага с 14 склада /част от които са т.нар. „традиционни складове“ с прашни подове/, в които се съхраняват около 140 хиляди бъчви с уиски /бъчвите са такива от шери, бърбън, порто и т.нар. „hogshead“, който представлява бъчва, с по-голям обем от обикновените бърбън бъчви/. Освен уискита с означение на възраст, може да се срещнат и дестилати на Tomatin без посочени години /Decades, Legacy, Contrast/.
Бутилката с Tomatin 21 отпочиваше в красивия шкаф до камината в Уиски Библиотеката и доколкото знам не се предплага на клиенти, а е част от колекцията на собствениците. И нали съм роден под щастлива бъчва /звезда казват някои/, та успях да се докосна до тази красота. По време на престоя ни, продължил над четири часа, именно един от собствениците бе при нас и реши да сподели Гленкирн с нея, за което му благодаря. Уискито е смес от 7 бъчви /шест от които са съхранявали преди това бърбън, а една подсиленото вино шери/, като общата бройка на бутилките е около 2400 /това вече е лимитирана серия/. Бъчвите са с номера от 31648 до номер 31654. Благинката е с подсилен цвят, но мисля, че не е студено филтрирата. Градусът `и, както споделих в началото, е 52%.

Аромат – интензивен и силен, свеж, ябълки, билки, тютюн, дървесен, плодово сладко, спиртен, пикантен /ако не знаех, че уискито е 21-годишно бих предположил, че е по-младо/. По-късно долових и нотка бонбони Харибо, течен шоколад, захарно петле и захарен памук. С вода /добавях на няколко пъти, тъй като уискито търпи доста/ – мирисът стана по-плодов, дървесен, меден, още шоколад, цитрус – лимон или портокал. Вкус – силно пикантен /не преувеличавам/. Слабо опушен, восък, сладост и спиртност. С вода – смокини, още пикантност, сладост, като отприщва слюнката. С повече вода се засили плодовата сладост и опушеността. Финал – нотка опушеност, отчетлива пиперливост, сушени плодове, ананас и още сладост. С вода – сгряваща пикантност, препечено, сушени плодове, а с още вода и слаба горчивина.
Оценка: 85-86/100. Цена: тук не съм го срещал /на запад е около 160 евро/.
В обобщение: сериозно уиски, което изисква време и търпение. При възможност ще му посветя повече внимание и усилия, защото ми се струва, че ги заслужава.