Whiskeytemple_Vladimir 
Може би е рано да говоря за Коледа и за края на годината, съпътстван с трескавото търсене на подаръци и изненади за близки и приятели, но ноември е наполовина превзет и единствено две седмици ни делят от празничния декември, когато се втурваме в трескава подготовка за предстощите красиви моменти.
И тъкмо заради това реших да ви представя т.нар. „малцов календар“, който ние от Храма на уискито подготвяме за втора поредна година. Както и през 2015-а, така и сега, си напечатахме 30-тина бройки от единствения по рода си календар за България, а може би и за света /някъде е възможно да съществува нещо подобно/. Екипът на Храма на уискито се състои от двама човека – от мен и от приятелката ми Яна. Не сме търговци, дистрибутори, магнати или шейхове – ние сме млади /за мен може би не важи/ хора, които обичат уиски културата и всекидневно се борим, за да я популяризираме, разчупвайки наложеното въприятие за уискито от филмите и нелепите реклами. Ако и преди сте попадали в блога знаете, че аз пиша статиите за всяко едно опитано от мен уиски, а заедно с Яна организираме няколко пъти годишно и т.нар. „уиски класове“. Аз предпочитам да ги наричам „уиски срещи“, на които споделяме идеите и опита си /всички присъстващи/ с ясното съзнание, че сме любители, а не експерти /в България за такива бих приел десетина човека и то с условности/.
Тъкмо защото не сме търговци, а страстни „малцофили“ /термин, който ползвам, за да отгранича последователите на уиски познанието/, предлаганият от нас календар означава много. И емоционално, и финансово. Около десетина дни бе в процес на изработка в далечен Пловдив, тъй като на собствена, шуменска земя, ми предлагаха прекомерно висока цена за направата му. Благодарение на приятел-последовател на блога /Вандов, наздраве/ се свързах с Георги от Града на тепетата и идеята ми доби чудесен завършен вид. Гланциран при това.
Какво представлява календарът? Първо, на всяка една от страниците му виждате снимки /по-долу/, всяка една от която е правена от мен с телефона ми. Всяка има история – някои са снимани в Шумен, други на морето, в Пловдив, в София, в Шотландия. Нямат лъскавия външен вид на професионалната фотография, но имат минало, за което мога да ви говоря /сещам се за тази от месец август, коята направих на Смокиня, където морските капки украсиха вкусната отвара в чашата, която като по чудо не разлях в опита си да бъда оригинален :)/.
Второ, освен дванадесетте месеца, той съдържа и корица, включваща някои по-специални напитки, които имах щастието да опитам през тази година /18-годишният Гленгойн е сниман в самата дестилерия, но все още не съм го представил в блога/. Питаха ме защо искам корица, тъй като било непривично за календар да има такава. Без нея календарът ми се струва, че би бил незавършен, а и както споделих – това не е обикновен календар.
Трето – почти всяка уиски е представено от мен в блога и може да прочетете статията му. Ако липсва ще се постарая в най-скоро време да я добавя. Мога да спомена прекрасния 16-годишен Мортлак или почти неоткриваемите Роузбенк и Сейнт Магдалин, или невинно отмарящия на бара Уудфорд Ризърв, греещ на фона на тъмното небе. Красота. Само докато пиша/ говоря за тях и в съзнанието ми се зараждат две неща – желанието да се върна отново в Шотландия и да ги опитам повторно.
Второ, освен дванадесетте месеца, той съдържа и корица, включваща някои по-специални напитки, които имах щастието да опитам през тази година /18-годишният Гленгойн е сниман в самата дестилерия, но все още не съм го представил в блога/. Питаха ме защо искам корица, тъй като било непривично за календар да има такава. Без нея календарът ми се струва, че би бил незавършен, а и както споделих – това не е обикновен календар.
Трето – почти всяка уиски е представено от мен в блога и може да прочетете статията му. Ако липсва ще се постарая в най-скоро време да я добавя. Мога да спомена прекрасния 16-годишен Мортлак или почти неоткриваемите Роузбенк и Сейнт Магдалин, или невинно отмарящия на бара Уудфорд Ризърв, греещ на фона на тъмното небе. Красота. Само докато пиша/ говоря за тях и в съзнанието ми се зараждат две неща – желанието да се върна отново в Шотландия и да ги опитам повторно.
Предвид наистина ограничения му тираж, без притеснение мога да го нарека лимитиран и специален. Няма кученца, езера и картини, няма масова манифактура, няма голи мацки на трактори и жиктопляктори или бебета с шапки – идеята е да се превърне в личен подарък за човек, когото ценим и който би проявил интерес към нестандартното и качественото. Вече 18 бройки от него намериха новите си собственици и мисля, че скоро и другите ще ги последват /отпечатахме 30/ – останаха 8 бройки без собственик. Ако проявявате интерес, може да последвате линка към фейсбук страницата на Whiskeytemple и да ми пишете съобщение, за да се уточним.
Наздраве!
Качество преди количество!
П.С. Снимките може да разгледате също на линка към Фейсбук.
