Днес ви представям последния бърбън, мостра от който получих от датския ми приятел Хас Берг. Вече ви запознах с впечатленията си от Weller 12 y.o. Kentucky straight bourbon и Elmer T. Lee Kentucky straight bourbon, които оправдаха надеждите ми, предоставяйки завидно качество. В следващите редове отново ще поговорим за продукт от Кентъки, но ако при първите две уискита произходът му бе поставен извън всякакво съмнение /дестилерията Buffalo Trace/, то при красиво изглеждащия „Уилет“ сме изправени пред неизвестност, тъй като той не е дестилиран от компанията, означена на етикета му /това е често срещана практика и няма повод за конспиративност и хвърляне на сол през рамо/. Предполагам, че навлизам в мътни води, които е редно да „филтрирам“ по-нататък в изложението, посветено на Willet Pot still reserve single barrel Kentucky straight bourbon.
Уилет /Willet/ е името на американски род, ангажиран с производството на бърбън още от ранните години на 19-ти век. Без да навлизам в подробни биографични бележки за Уилет ще спомена, че предшествениците на рода са се занимавали с дестилиране на алкохол от 40-те години на 19-ти век и са предавали опита си на всяко следващо поколение. Именно благодарение на него, в началото на 20-ти век Ламбърт Уилет /започнал работа в дестилерия на 15 години/, подкрепян впоследствие от синовете си, основал компанията „Willet Distilling Company“, а през 1935г. била изградена и самата дестилерия в Бардстаун, Кентъки.
В ранните дни на 70-те години светът изпитвал нужда от енергия заради недостига на енергийни продукти и дестилерията насочила усилията си към заводоволяването им, чрез производство на етанол, ползван за добиването на бензоспирт /комбинация между етанол и бензин/. Тази инициатива била изоставена не след дълго, като в началото на 80-те години дестилерията преустановила производството на алкохол, а по-късно била продадена на норвежец /Г. Кулсвеен/, женен за представителка на фамилията Уилет.
Той променил името `и на „Kentucky Bourbon Distillers“, но вместо с дестилирането на спирт за бъдещето уиски, компанията /след изчерпване на наличните бъчви/ се заела със закупуването и бутилирането от свое име на произведен другаде алкохол /добила популярния и през 21-ви век статут на „независим бутилировач“/. И така до началото на 2012г., когато наследниците на Кулсвеен отново започнали да произвеждат сами алкохол в обновената дестилерия.
Портфолиото на компанията включва следните марки бърбън: Willet Pot still reserve, Old Bardstown, Kentucky Vintage, Pure Kentucky, Willet Family Estate, Rowan`s Creek, Noah`s Mill и Johnny Drum.
Вариацията на Уилет, вдъхновила ме да напиша статията, е произведена другаде в Кентъки. Слуховете сочат, че са ползвани запаси от дестилерията на Heaven Hill. Името `и „Pot still reserve“ индикира, че алкохолът е добит след дестилация в меден казан /pot still/, а не колонен дестилатор – подобно внушение се преследва и с формата на бутилката, наподобяваща външния вид на медния казан. Уискито не носи означение на конкретна възраст, но фактът, че спада към категорията на „стрейт“ бърбъна /straight bourbon/ сочи, че е на минимум две години и е представена в натуралния си цвят, дължащ се на отлежаване в нови обгорени бъчви от американски дъб. Благинката е пълнена само от една бъчва и затова е наименована „single barrel“ – номерът `и е 357, а бутилката, от която е моята мостра е № 257 от общо 283 бутилирани. Носи алкохолен градус от 47%. Тези `и особености я правят още по-специална, тъй като от 2015г. компанията преустанови продажбата на пълнения само от дена бъчва бърбън и го замени друг продукт, носещ името „Willet Pot still reserve small batch“ /възможно е да само Willet Pot still reserve/, при който се ползва дестилат от неизвестен брой бъчви, формиращи всяка партида.
Аромат – печени фъстъци, разредител/ ацетон, сладост, портокали, сладки с канела и спомен за пикантността на ръжта. Усеща се и алкохолът. Долових още асоциация с презрели праскови, прасковен шнапс, дървесност, но не толкова натрапчива, колкото в последната ми среща с Maker`s CS, карамелова коричка от сладък плодово-ванилов крем, тъмноплодова нотка, която оприличих на следи от боровинки и тъмни сливи. След около 20-тина минути алкохолът се кротна и вече не бе толкова интензивен. Откроиха се още щрихи индийско орехче, ванилия и слаб намек за ябълки. С вода – тъмни плодове плюс зряла праскова и дървесност. Вкус – плътен, маслен, пикантен, плодов /череши, ферментиращи праскови и жълти сливи/, сладост, бонбони виолетки, препечено, печени фъстъци, сурови лешници. Оставя приятно сладко-пикантно усещане, като в някаква степен ми напомни и на тъмен ром. С вода – още повече сладост /о, да – този бърбън е от сладките/, тревистост. Финал – траен, отново оставящ плътно усещане, сладък, сладка царевица, плодов, маслен, носещ нюанс на портокалова кора, но без характерната `и горчивина, дървесност /отново липсва горчивина или прекомерна пикантност/. Маслеността се долавя продължително време, като се допълва от спомен за сини сливи, слаба нотка ябълки и нещо, което аз асоциирах с цветя. С вода – пикантност, която се усеща най-силно след като преглътнете течността, а преди това сте я задържали повече в устата си, праскови и засилващ се „цветен“ спомен. Оценка: 88-89/100. Цена: неизвестна.
В обобщение: опасно лесен за консумиране бърбън. Не е от най-богатите като профил, но на мен ми хареса, тъй като дървесността не бе натрапчиво неприятна. А и бърбънът бе доста сладък.