Whiskeytemple_Vladimir 
За много години, приятели! Пожелавам ви здраве, щастие, любов и позитивни мисли през идните 366 дни – годината ни дава ден бонус, за да осъществим поставените задачи и да се приближим до атмосферата на мечтите си. А защо не и да се приземим на тяхната повърхност?!
Ето че 2015-а годна отмина. Много хора казват, че годините летят или бързат. Аз не мога да го заява с категоричност. Изминалият „отчетен“ период бе изпълнен с невероятни приятни емоции, които само се подсилват от съпътстващите ги тежки мигове. И ако загърбя неприятностите в личен план, спохождащи всеки от нас в даден етап от живота му, то искам да акцентирам върху прекрасните изживявания, които 2015-а ни достави /убеден съм, че говоря и от името на Яна/. Които ми доставиха и реалните и виртуалните срещи с вас, приятели.
Спомням си, че в началото на изминалата вече година ви предтавих подобна статия, приветстваща 2015г. Не помня какви точно бяха очакванията ми за нея, но съм сигурен, че те бяха надминати. Годината беше изключително благодатна, визирайки тематиката на блога и все по-нарастващата ми любов към уискито като напитка и култура.
Началото бе поставено с някои покупки, които само подсказваха, че новите дни на старата вече година ще носят богат малцов /и царевичен/ заряд. С тях обаче в мен се породи желанието същите да бъдат споделяни с някои от вас. Как по-точно? Зароди се идеята да организираме и провеждаме уиски резентации и дегустации в Шумен – инициатива, в която аз и Яна сме новатори за рамките на града /може би и в цяла северна България/, което от една страна ме радва и гали егото ми, но от друга индикира все още ниското ниво на уиски култура или подсказва нежеланието на по-запознатите да нагазят в малцовите води и да се нагърбят с провеждането на подобен род събития, насочени именно към изграждането на минимален обем от знания в присъстващите.
И ако до месец март 2015г. нищо подобно не се бе случвало в Щумен, то към месец януари 2016г. уиски календарът сочи 5 проведени дегстационни сбирки, на които представихме 23 уискита от Япония, Тайван, САЩ, Ирландия и Шотландия / и да, ракия нямаше – виждам, че много хора са закърмени с нея и под мои публикации във Фейсбук акцентират върху привързаността си към нея/. В програмата ни присъстваха както някои по-често срещани дестилати, така и такива като GlenDronach, чийто 15-годишен представител представих на първото събитие от месец март и оттогава през мен минаха 10 бутилки, насочени към заведения и частни клиенти. Не знам как стоят нещата в по-големите градове, но за слабо развито икономически населено място като Шумен подобен интерес към никак не евтин дестилат говори еднозначно, че хората ценят качеството, без значение дали някой иска да ни убеди в друго.
По време на тези уиски сбирки се срещнах с много нови познати и приятели, контактът с които ми носеше винаги положителен заряд и след края на презентациите си светех като сто-ватова крушка. Да говориш пред хора на любима тема и те да отвръщат с интерес, внимание и въпроси е супер яко чувство – не знам дали може да ме разберете, ако не сте го изживявали. Ще продължа ли да организирам подобни уиски презентации? Прочетете въпросителното изречение, премахвайки „ли“ и питанката на края. 🙂 Хора от други градове, включително и от София ме питат дали няма да организирам събития извън Шумен. Без да влизам в подробности ще хвърля ръкавицата към организаторите на Уиски феста – мисля, че е крайно време уиски клас да бъде воден не от човек от дистрибуторския бранш, представляващ една или друга марка, а от независим малцофил-блогър, който да поговори за някои не до там любими теми на водещите марки.
Уиски пътешествията бяха другото важно перо през изминалата година. Посетих редица барове в различни градове, срещах се разлчини интересни хора, с които успях да комуникирам в различна степен по темата „уиски“. Успях дори да се докопам до няколко бутилки в далечния Люксембург, които за щастие преминаха успешно полета с Луфтханза. За новата година си пожелавам още повече пътувания по хоби /по работа всеки пътува, аз ви хожелавам да пътувате, водени от страстта и хобито си/. Ще ми се да навестя и далечна и хладна Шотландия, но ако го направя ще се чуе – задължително ще отразя пътуването и в блога.
Годината бе изключително ползотворна и откъм статии и ревюта – достигнахме 304 написани статии към 31.12., като навлязохме в новата година с два пресни материала. Освен подготвените статии, посветени на отделни дестилати, в раздела „страници“ /pages/ вдясно може да откриете, бих казал, подробна информация за това що е уиски, как се произвежда, съхранява и т.н. Освен това, 2015-а година донесе и 70 000 прочитания на съдържанието в блога. Отделно, нашата уиски общност вече наброява почти 4900 човека, като съм сигурен, че към края на 2016-а ще сме още повече /10 000?/.
Може би най-удовлетворителни и доставящи радост обаче бяха срещите ми с вас, приятели – било в блога, във Фейсбук или на живо. Имах щастието да общувам с някои от вас по време на Whiskey Fest Sofia 2015 – след като бях разпознат изглеждах като ударен с малцов парцал, т.е. почувствах се отново супер и ми бе приятно да си поговорим. Мнозина от вас се допитаха до мен и за уиски съвет при избора на вкусната благинка, което също ме зарадва. Надявам се и през новата 2016-а година тази тенденция да продължи.
И за финал, предлагам ви кратък списък с дестилатите, които най-силно ме впечатлиха през изминалата година. Ако цъкнете върху имената им ще се прехвърлите към посветените им статти.
Ardbeg Uigeadail single malt whisky – чудесно опушено островно уиски, при което се долавят силни шери нотки.
Bunnahabhain 12 y.o single malt whisky – отново островно уиски, при което отсъства опушеност, но шери нотките са налице.
Talisker Distiller`s edition „1999-2010“ – отново уиски от о-в, но този път от Скай, което заслужава адмирации.
Glencadam 12 y.o. Port wood single malt whisky – чудесно непознато в България уиски, отлежавало в бъчви от порто, които му придават вкусен плодов профил.
Glenmorangie Quinta Ruban 12 y.o. single malt whisky – отново уиски, отлежавало в бъчви от порто за две години, превръщащи отварата във вкусотия.
Glenmorangie Signet single malt whisky – комплексно уиски с изразен шоколадово-кафеен профил.
Dalmore 25 y.o. single malt whisky – чудесно вкусно, което стои на светлинни години от боджета ми /за нещастие/.
GlenDronach Parliament 21 y.o. single malt whisky – шери гигант, който заслужава внимание и уважение.
GlenDronach Revival 15 y.o. single malt whisky – отново уиски от Глендронак, отново отлежавало в бъчви от шери.
Aberlour 16 y.o. single cask cask strength single malt whisky – може би най-вкусният шери гигант, който съм опитвал до сега.
Karuizawa Spirit of Asama single malt whisky – отново вкусно уиски, отлежавало в бъчви от шери, идващо от Япония.
Glengoyne 17 y.o single malt whisky – богато и вкусно уиски, отлежавало в бъчви от бърбън и шери, което за нещастие вече е спряно от производство.
Macallan 12 y.o. Sherry Oak single malt whisky – прекрасно уиски, което отново е почти неоткриваемо на разумна цена.
The Famous Grouse 30 y.o. blended malt whisky – красота!
Glenfarclas 21 y.o. single malt whisky – старо уиски от дестилерията на Гленфарклас, което предлага добър баланс между силните нотки на шерито.
BenRiach 15 y.o. Madeira cask finish single malt whisky – невероятно богато и плодово уиски от дестилерията на БенРиак.
Glenglassaugh Evoution single malt whisky – приятна изненада от обновената гама на дестилерията Гленгласа.
Glenglassaugh Revival single malt whisky – отново чудесно младо уиски от Гленгласа, което заслужава внимание.
Clynelish Distiller`s Edition „1992-2007“ single malt whisky – комплексно уиски, в което бих се потопил за часове. Идеално за студеното време навън.
North British Distillery 50 y.o. single cask single grain whisky – бих го описал като великолепно уиски.
The Spice Tree blended malt whisky – уиски с характер, чиято пикантност може да не се хареса на всеки, но аз я намирам за примамлива.
Penderyn Madeira cask finish single malt whisky – свежо плодово уиски, което подхожда на лятото.
Dunedin DoubleWood 15 y.o. blended whisky – вкусотия от Нова Зеландия, прекарала цели 9 години в бъчви от новозеландски вина Каберне Совиньон и Пино Ноар.
Yamazaki 12 y.o. single malt whisky – младо уиски от японската дестилерия на Ямазаки, което бих повторил с удоволствие.
Hibiki 12 y.o. blended whisky – плодова цветна вкусотия от далечна Япония.
Sonoma rye whiskey – кой би очаквал, че в Калифорния ще направят толкова вкусно ръжено уиски?!
Bulleit straight whiskey – отново ръжено уиски, което предлага качество на поносима цена.
Maker`s 46 straight bourbon – един от най-вкусните бърбъни, които съм опитвал.
Hammer Head 23 y.o. single malt whisky – вкусно уиски от Чехия. На 23 години.
Bushmills „1608“ 400th Anniversary edition blended whiskey – може би най-вкусният Бушмилс, който съм опитвал до сега.
Redbreast 12 y.o. single pot still whiskey – ирландското уиски. Вкусна зелена, тревиста плодова благинка.
Midleton Very Rare „2010“ blended whiskey – още едно чудесно ирландско уиски, което заслужава място в чашата.
Гледам часовника – вече е „malt o`clock“ и е време да довърша първата си дегустация за 2016-а година, в която ще ви представя бележките си вкусния малцов дестилат Glen Moray single malt whiksy.
Наздраве, приятели!
