След няколко дни затишие по причини, независещи от мен, днес се връщам към писането, като възнамерявам да ви представя едно 15-годишно малцово уиски, произхождащо от Шотландия и известно на света под името Аберлауър /Aberlour/. Това бе и един от петте дестилата, който представих по време на септемврийската уиски дегустация. По време на класа не успя да ме впечатли, но реших да го оставя около месец след отварянето му, преди да се срещна повтроно с него. Така процедирам с повечето течности, които са ми под ръка под формата на бутилка, особено с тези, които в началото не се предлагали мега-гига експресивен аромат. Мина време и в края на миналата седмица го поставих в моя „фото кът“, където се представи повече от добре – снимката е нагледното доказателство. За нещастие, не останах толкова впечатлен от него при изписване на бележките си.
Дестилерията е основана през 1826г. от Питър Уеър и Джеймс Гордън в района Спейсайд /тъй като районът Спейсайд на практика е част от Висините и е отделен като самостоятелен впоследствие, шотландската регулация позволява дестилатите от него да се означават и по двата начина – затова и на етикета пише, че Select Reserve е от Висините, Highland/, в който са концентрирани повечето от шотландските дестилерии. Водоизточникът `и се спуска от върха Бен Ринес, на който шотландците казват планина, въпреки че е висок около 800 метра. Името `и идва от галски и означава „устата на бърборещия поток“. Всичко би било приказно, ако през 1879г. огън изпепелява оригиналната сграда на дестилерията. Този път с изграждането `и се заема новия собственик – аз! Не, разбира се! Иска ми се да съм собственик на дестилерия, но не съм /поне засега/. Възродена е от банкера Джеймс Флеминг, притежаващ и дестилерията на Dailuaine. Флеминг бил и социално отговорен човек, дарявайки средства за построяването на болница в едноименното градче Aberlour, което привлича уиски туристи от целогодишно и за мост над река Спей. Фамилното му мото било „Нека делата говорят“, възприето впоследствие и от новите собственици на марката. През 1898г. дестилерията отново била засегната от пожар. Този път не фатално и впоследствие капацитетът `и бил разширен. По-късно дестилерията била закупена от Chivas Brothers, част от „семейството“ на компанията Перно Рикар, която я управлява и до сега.
Aberlour 15 y.o. Select cask reserve single malt whisky е благинка, бутилирана при 43%. В магазините може да откриете и друг 15-годишен Аберлауър, наречен „Double cask“ или „Double matured“, който носи 40% алкохолно съдържание. Между тях има и друга разлика. Select cask reserve включва две групи 15-годишни дестилати на дестилерията – такива отлежавали в бъчви от бърбън, и такива, стареещи в бъчви от шери, които са обединени преди бутилирането им. Double cask версията спада към групата на „финиширалите уискита“ – уискито е отлежавало в бърбън бъчви и за да му се добавят допълнителни качества е прехвърлено в бъчви от шери. Разликата е, че при Select cask reserve, с ползването на 15-годишно шери отлежало уиски се търси друг ароматен и вкусов профил, при който влиянието на шери бъчвите следва да се усеща повече /по-силна пикантност и горчивина, вследствие от танините/.
За нещастие Select cask reserve не е бутилиран в естествения си цвят, а за подсилването му е ползван карамел Е150. Течността е и студено филтрирана. Накратко, ето какво представлява процеса на студената филтрация: след като се дестилира алкохола в течността се пренасят мазни съединения от ечемика /естери и алдехиди/, които са богати на аромати, но при охлаждане на спирта се проявяват като замътване /казват му и „шотландска мъгла“/. И тъй като някои хора се плашат от мътно уиски, хората от индустрията целенасочено охлаждат малцовото уиски до около нула градуса, за да предизвикат замътването, след което прекарват течността под високо налягане през филтри, които следва да уловят тези съединения. Накрая се получава бистър продукт, който обаче губи от чара и аромата си. А сега към моите скорошни впечатления.
Аромат – шери, ванилов крем с червени плодове, йогурт с ягоди, сини сливи, свежест /уискито се усеща като по-младо/, плодова сладост, подправки, спомен за мириса на кибритена клеча, солена лакта, кожа, малц, тъмно грозде, дървесина, боровинки, шоколад, тъмноплодово сладко, течен шоколад или какаова паста с лешници. С вода – без особена промяна, като се появи спомен за ядки и карамел. Вкус – сладост, мазен, малц, спомен за бира, слаба пикантност, слаби танини, цитрусова кора, дървесност, като при второто отпиване се засилиха сладостта и пикантността. С вода – изтънява, не я понесе добре. Губи се пикантността, появи се асоциация с карамел. Горичвината също спадна. Финал – среден, нотка препечено, слаба пикантност, малц, споменът за бира също е тук, слаби танини и слаба сладост, зелена тревиста нотка, ябълки. Послевкусът бе и някак остър, като от по-младо уиски.
Оценка: 81/100. Цена: 80-90 лв.
В обобщение: уиски с приличен мирис и изоставащи в това отношение вкус и финал /съобразно моето предпочитание – това е мнение, не факт/. Усеща се като по-млад дестилат.