Dark Mode On / Off

Whiskey fest Sofia 2016 – равносметката

 Уиски фест 2016г. отмина преди няколко мига и като че ли чашите все още носят спомена за вкусните напитки, които се разливаха по щандовете му. Моите впечатления са също толкова пресни и тъй като желязото се кове докато е горещо, реших да ви споделя какво видях и какво изпитах в тези два дни. Пропуснах последния ден, тъй като ме зовеше дългият път към дома, но преживяното през петъчно-съботния маратон е достатъчен повод и стимул за написването на статията.

 Още в началото искам да вметна, че за мен този пети пореден за България /трети за мен/ фест бе различен. Ако предишните два преминаха под мотото „Бягай Владо между щандовете“, то този бе вдъхновен от далеч по-интересната концепция на общуването между хората. Именно то е и акцента на събитието за мен. Не защото нямаше какво да се опитва – напротив, имаше нови участници и много нови дестилати. Тази година обаче още с пристъпването на границата на „Кралството на малца и царевичните култури“, т.е. с влизането в пределите на залата преминах на вълна „Здравей, приятно ми е да се видим/ запознаем“ – поздрав, придружен с усмивка.

   

 По установена традиция на входа на залата на Sofia Event Center /SEC/ бе разположен красиво подредения магазин на Каса вино /Casa vino/, които са основните търговски партньори на мероприятието. Към тях се насочих веднага, след като посетихме /с мен бе и красивата вдъхновителка на Храма, приятелката ми Яна/ отредената за гардероб площ /наистина съжалих хората там, тъй като бяха толкова близо до цялото вкусно богатство, а не можеха да му се насладят – дано им се е отдало случай/. Търсех нещо определено – от дестилерията Джура бяха пуснали преди време около 5000 бутилки с 22-годишна течност, която да ознаменува оттеглянето на мениджъра на дестилерията след цели 39 години работа там. Благинката бе презентирана в интересна опаковка, но по-важното бе, че частично старее във винени бъчви от пино ноар, което подразни любопитството ми. За нещастие в магазина нямяха наличност. За нашия пазар са отделени може би дузина бутилки /плюс-минус/ и снабдяването с такава е доста трудна задача. Една беше отредена за предвидения уиски клас, една имаше отворена на щанд, която опитах и скоро ще ви представя, и една беше закупена. И тъкмо, когато виждах как бутилката се отдалечава от жадните ми малцофилски ръце, се запознах с една приятна дама от фирмата вносител /Максиъм/ и с отзивчив господин от Каса вино, които белязаха понататъшниште събития с позитивна емоция. Благодарение на Чуни и Тео, а може би и на още неизвестни за мен хора от екипите на фирмите, успях да си набавя ценното стъкло. Знаех, че интересът към него бе висок и не възлагах големи надежди да го открия. Усмивката на лицето ми стана още по-широка – почти като тази на Хийт Леджър от втория батмановски филм на Нолан.


 До щанда на Casa vino бе разположен и магазина на SBB, от който можеше да се закупи тематична стъклария – гарафи, дегустационни чаши, канички. Последва проверка за наличие на залепена гривна, удостоверяваща заплатения вход и същинското навлизане в зоната на уискито. 




 Не знам как сте си представяли атмосферата в залата, но ако в съзнанието ви е съществувала представа за почти библейски разгул с нотки на абкохолизъм, то ще трябва да ви разочаровам. Сами може да се убедите колко приятно и ненатрапчиво стоше публиката в помещението, обляна от лъчите на бутилките и прожекторите. Никаква следа от пошлост. Във фонов режим се чуваше приятна музика, а ноздрите веднага усещаха приятния парфюм на уискито. Добре облечени хора, с широки усмивки изпълваха времето си с разговори за един или друг дестилат, без значение от нивото на познанието си. Този микроклимат бих оприличил с емоцията, която доставя всяка една културна проява – посещението на интересен спектакъл, да речем.

 Следващите няколко минути отредих на аклиматизирането и преглеждането на близките щандове. Познатите и в някаква степен скучновати марки и напитки си правеха компания с дебютантите, създавайки почти предколедно шарено настроение. Споменах ви, че този фест запълних повече с комуникация, отколкото с правене на снимки и опитване/ отливане на уиски. Направих няколко, след които се срещнах с приятел, следящ блога /наздраве, Вандов/, който се присъедини към нашата компания.








  Тук няма да ангажирам вниманието ви конкретно с това, което опитах. В следващите статии ще ви представя детайлно интересните благинки, попаднали в чашата ми. Ще отбележа обаче, че присъствах на уиски класа на ирландското уиски Teeling, който по мое мнение бе доста интересен, не само защото не се представиха вкусни напитки, но и защото лекторът, Гейбриъл, отговаряше на поставените от мен въпроси, без да се опитва да шикалкави. Разговорът с него, който продължи и след приключването на дегустацията, бе доста интересен и се радвам, че имах възможността да го проведа. Ще издам само, че именно уиски от Тийлинг бе моят фаворит сред опитаните на феста, но кое е то и с какво ме спечели ще разберете, когато му дойде времето. Единственият недостатък бе, че класът бе слабо посетен. Не съм наясно с причините – може би заради това, че марката все още не е сред най-популярните в България. Истината е обаче, че публиката трябваше да уважи напитките, защото бяха доста класни. Не мога да пропусна и факта, че 15-тината милилитра в чашата не са оптималното количество за пълноценна дегустация. Тази година това бе количеството, което по правилник всеки получаваше срещу талоните си. За щастие, на повечето щандове не го спазваха.

 Загатнах неколкократно, че за мен този фест бе различен и доста приятен. Не заради напитките, не въпреки тях. Причината може би ще ви се стори непонятна. По време на двата дни успях да се срещна част от вас, да си кажем едно „Наздраве“ и да обсъдим течностите в чашите. Няколко човека ме припознаха /извинявам се за помпозността на изказа/ – хора, следящи блога, върху които в някаква степен съм успял да повлияя, пишейки за уискито вече трета година. Аз не съм експерт, аз съм любител и идеята на начинанието ми не е да давам крайни оценки или да издавам присъди, а да разпалвам страстта към уискито и към уиски културата, която страст гори в мен. Затова, когато виждам резултата от инициативата ми, разбирам, че има смисъл да пиша, без да съм обвързан професионално с която и да е фирма от бранша. 

 Срещнах и стари познати и приятели, размених няколко думи с представители на фирми и търговци. И целият комуникативен букет направи моя фест, предполагам и този на Яна. Останаха куп дестилати за опитване, някои от които може би няма повече да ми попаднат. Това не е важно в случая. Намерих не по-малко интересни в бар Калдо и бар Мастърпийс, които чакат да бъдат опитани и описани.

 Наздраве!
 Качество преди количество!

1 Comment

  1. Наздраве 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram