Whiskeytemple_Vladimir 
Предстои ми написването на няколко статии, вдъхновени от встъпителни малцови дестилати /млади напитки, приветстващи хората в портфолиото на компанията/, които носят доза сантименталност и дават повод за размишления – основно по темата „Е ли по-старата версия по-добра от новата?“. Първата е посветена на опушеното уиски Баумор /или Боумор/, произлизащо от шотландския о-в Айла, което и към днешна дата е достъпно на нашия пазар. По-особеното в случая е, че конкретният ботлинг от снимката по-горе се различава по визия от актуалния си роднина, тъй като в този си вид уискито се е подвизавало на пазара преди няколко години /може би в началото на 21-ви век/. Времената тогава са били други, колкото и тривиално да ви звучи и това предполагам е рефлектирало и върху качествата на самия дестилат. Сега се сещам, че вече съм ви представял модерната вариация на 12-годишния Баумор и ви предлагам да прегледа и нейната статия, тъй като по този начин ще се получи интересен паралел при тестовите бележки /представянето `и е налично тук/.
Преди да пристъпя към бележките си по същество, позволете да отбележа, че и двете уискита са 40-градусови, навярно са с подсилен цвят и са студено филтрирани. И двете са опушени /покълналият ечемик се е сушал с горящи торфени буци/ едномалцови дестилати /т.е., уискито е произведено в една дестилерия, през меден казан от дестилиран покълнал ечемик/. Тъй като вече неколкократно съм писал за дестилерията на Bowmore ви предлагам да прегледате раздела с информация за дестилериите, където е представен и този производител.
Аромат – портокали с канела, отчетлива опушеност, мента, евкалипт, свежест, следи от жълт тропически плод /банани/, пикантност, спомен за бърбън, разредител, слаба сладост. Опушеността не е прекомерно силна, но носи типичните слаби медицински оттенъци. Долових още асоциация с мириса на люспа от домат, манго, ананас, зелена тревистост, прах. Споменът за цитрус се засили. Нотки нафталин, йод като от току-що обелен зелен орех, презрял жълт плод /парскови или кайсии/, заквасена сметана, карамел, следи от шери, които се появиха впоследствие, макар и да бяха по-слаби. С вода – кайсии, зряла нектарина, сушени жълти плодове, бекон, свежест и доза спиртност. Вкус – маслен, обилно сладък, опушен, цитруси, сладост, малц, тревист. Долових и слаба метална нотка, пикантност. Отприщва слюноотделянето, ядки, но не горчиви, а оставящи мазно усещане. С вода – сладост, слаба горчивина, спомен за лактови бонбони. Финал – среден до траен, малц, солидно опушен, пикантен, свеж, спомен за какао, ананас, спомен за кола. Впоследствие сладостта се засили. С вода – още малц, свежест, лека сухота и цитруси.
Оценка: 86-87/100. Цена: по-висока /ако я откриете някъде/ е от тази на настоящата вариация, която се търгува над 50 лв.
В обобщение: добро младо опушено уиски, което съдейки по написаното в двете статии ми харесва повече от „по-младото“ си братче. Ако трябва да дам предимство, то то ще бъде за старата визия на Bowmore 12.
