Whiskeytemple_Vladimir 
Тази разновидност на Боумор е предназначена за магазините по летищата. Затова и все още може да не сте я срещнали в специализирания алкохолен магазин до вас. Може би знаете, че повечето компании разполагат с различен набор от уиски, в зависимост от пазара му. При Боумор регулярната линия, известна и като „core range“, включва Bowmore № 1, който замени Bowmore Small Batch, Bowmore 12, Bowmore 15, известен до скоро и като „Darkest“, Bowmore 18 y.o. и Bowmore 25 y.o. Бутилките, които са предназначени за летищните магазини се обозначават като „travel retail exclusive“. В случая с Боумор през последните месеци те получиха не само търговски имена, но и означения на конкретната им възраст. Малцовото 10-годишно уиски от днешната статия № 691 от блога Храм на уискито се нарича „Dark & Intense“, 15-годишното е „Golden & Elegant“, а пълнолетното 18-годишно уиски е „Deep & Complex“. Разликата между двете линии е не само на ниво наименование, а и с оглед вида използвани бъчви.
В отминали моменти на пазара са били налични и други разновидности на марката, но към днешна дата това е основата. Може да се натъкнете и на по-специални ботлинзи, част от търговската линия „limited edition“, но в мнозинството си те са доста редки и очаквано скъпи. Вместо тях днес ви предлагам да насочим вниманието си към младока, който за радост на част от любителите на уискито не крие годините си. Ако прегледате продукцията на Лафройг да речем, ще откриете предимно напитки с имена, но без отразена конкретна възраст. И като споменавам Лафройг се сещам, че макар и съседи, двете дестилерии залагат на различен прочит на опушеността като характеристика на дестилирания алкохол. Боумор се възприема за по-неопушен и щадящ неопитния нос представител на островната школа. Торфът е неизменна част от произвежданото там уиски, но по правило ечемикът се суши/ опушва до по-ниски нива, за разлика от този при Лафройг. В това може да се убедите и вие ако съпоставите неговия 10-годишен вариант с този от снимката, който трудно бих могъл да определя като „торфено чудовище“.
Етикетът на бутилката акцентира върху шери влиянието по няколко направления. Не можем да подминем прекомерно манипулирания с оцветител карамел Е150а нюанс на течността. Наличието му е отразено на задния етикет на стъклото. На предната му част изрично е отразено и съхранението на част от уискито в бъчви от шери, направени от испански дъб. Да не говорим и за червеникавия кант на етикета, който също би следвало да създаде асоциация с някои от лимитираните разновидности на Боумор, при които акцента също попадна върху шерито и червения мотив на етикета. И ако всичко изброено ви звучи като теория на конспирацията, нека я разсея или затвърдя – уискито несъмнено е повлияно от периода, изкаран в споменатите по-горе бъчви от испанското вино. Останалата част от партидата е произлязла от бърбън бъчви от типа „хогсхед“ /hogshead/. Но нека не избързвам с бележките по същество и ви представя кратък преглед над историята на Bowmore.
Твърди, че дестилерията е основана през 1779г., което я прави и една от най-старите в Шотландия, то хората от Боумор сочат, че уискито им се отличава с по-ниски нива на опушеност от стойностите при другите островни конкуренти. Хранилището или склада им пък се намира под морското равнище и водите на океана непрестанно се разбиват в стените му, за което също има информация, че е най-старото функционално обособено за целите на отлежаването на уискито в цяла Шотландия.
Името на дестилерията носи древния келтски дух и в превод означава „велик риф“ или „голяма скала“. Повод за гордост е и обстоятелството, че част от малца се суши в рамките на дестилерията и при този процес малцът се обръща ръчно на всеки 4 часа. Попаднах на информация, че само част от малца се суши в пределите на Bowmore, което е резонно с оглед огромното количество произвеждано уиски и необходимостта от повечко ечемик – капацитетът на Боумор е около 2 млн. литра годишно, които се бутилират в Спрингбърн в близост до Глазгоу. Друг интересен факт от производствената дейност е начинът на разходване на ненужната топлина, която се отделя в процеса – с нея се затопля обществения басейн, изграден в постройка, някога принадлежаща към дестилерията.
Началото на дейността е поставено от местния търговец Джон Симпсън, който бил заменен от Джеймс Мутер, който освен земевладелец бил и дипломатически представител на Османската империя, Португалия и Бразилия за Шотландия. През 2007г. бутилка от уиски, пълнено при неговото управление от 1850г. е продадена за около 30000£. В началото на 20-ти век собствеността се сменила неколкократно. Втората Световна война пък наложила превръщането на сградите в щаб на английски войскови подразделения. През 1963г. компанията Морисън Боумор придобила дестилерията. В нея акционер била и голямата японска компания Сънтори, която впоследствие закупила дружеството.
Не спирам да се взирам в неестествено тъмния цвят на уискито, който ми напомня по-скоро за безалкохолно или карамелов топинг, отколкото за малцовия спирт, започнал жизнения си път като бяла и прозрачна течност. Но да оставя краските настрана. Другата значима отличителна черта на ботлинга е, че уискито носи 40% алкохолно съдържание, което е и законовия праг, под който течността би следвало да се нарече по друг начин /спиртна напитка/. За зла участ, отварата е и студено филтрирана, с което са премахнати естествените мастни съединения от ечемика, които ведно с по-високо количество алкохол биха повишили въздействието върху сетивата ни. Въпреки всичките ми забележки, ще призная, че уискито ми хареса.
Аромат – явни следи от шери, спомен за плодов сок от червени плодове, слаба прашна нотка, мента, свежест, пипер от пакетче, карамфил, кафе, какао, шоколад, шоколадова вафла, тъмни череши, плодова сладост, малц, боров мед, сок от нар, зряло тъмно грозде, асоциация със сушени червени боровинки, сушени тъмни сливи. Минутите престой в чашата отключиха още нотки тъмни сушени плодове, кафе и шоколад, бахар, червени ябълки и слаба парфюмност. С вода /капка-две/ – живва, на преден план излиза самият спирт, към който се добавя и спомен за сок от червени плодове. Вкус – сладък, носещ асоциация с прах, малц, свежест, следи от шери, джинджифил, канела, сухота, прилика със солена лакта или тъмен шоколад със сол, тъмни боровинки и накиселяващ мотив. С вода – сладост, шоколад, тъмен плод, слаб морски нюанс и намек за опушеност. Финал – среден по продължителност, суховат, предлагащ прилика с кафе, нагарчащ шоколад и свежо охлаждащо усещане. Разгадах и слаба метална нотка, щрихи слабо нагарчащ бадем, слаба сладост, опушеност, асоциация с тъмна бира, свежи ябълки, евкалипт и мента. С вода – развива се сладостта, свежестта, но сочните червени плодове все още са тук.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: пивко и не до там опушено младо уиски, което предлага приятно ниво на комплексност, дължащо се основно на ползваните винени бъчви.
