Здравейте, приятели! Ако сте попаднали случайно тук, търсейки в Гугъл цената на дадено уиски или съвети за решаване на проблема наречен „тъща“, то е добре да знаете, че аз съм Владимир и списвам българския сайт са уиски ревюта и дегустации – Whiskeytemple /Храм на уискито/. Аз съм от онези странни хора, които дегустират уиски за удоволствие и отмора, отделяйки спечелените с труда си средства, като по-късно отделям и времето си, за да ви запозная с уискитата, преминали стъкления контрол. Не работя за фирма-производител на уиски, не се занимавам с търговия на уиски /все още/ и не рекламирам уиски. Това, което правя е да му се наслаждавам в качеството си на „мрънкащ“ потребител/ клиент, а не на консуматор, готов да погълне безропотно всичко, което му се предостави. И след като ви се представих, мисля, че е редно да пристъпим към съществената част, която ни събира в тази дъждовна мартенска вечер – представянето на новото за блога уиски от дестилерията Боумор, наречено Bowmore Devil`s cask single malt whisky /Double the Devil/.
За дестилерията Боумор се твърди, че е основана през 1779г. на шотландския остров Айла, което я прави и една от най-старите в Шотландия. Хората от Баумор сочат, че уискито им се отличава с по-ниски нива на опушеност от стойнистите при другите островни конкуренти. Хранилището или склада им пък се намира под морското равнище и водите на океана непрестанно се разбиват в стените му, за което също има информация, че е най-старото функционално обособено за целите на отлежаването на уискито в цяла Шотландия. Името на дестилерията носи древния келтски дух и в превод означава „велик риф“ или „голяма скала“. Повод за гордост е и обстоятелството, че част от малца се суши в рамките на дестилерията и при този процес малцът се обръща ръчно на всеки 4 часа. Попаднах на информация, че само част от него се суши в пределите на Bowmore, което е резонно с оглед огромното количество произвеждано уиски и необходимостта от повечко ечемик – капацитетът на Баумор е около 2 млн. литра годишно, които се бутилират в Спрингбърн в близост до Глазгоу. Друг интерсен факт от производствената дейност е начинът на разходване на ненужната топлина, която се отделя в процеса – с нея се затопля обществения басейн, изграден в постройка, някога принадлежаща към дестилерията. Началото на дейността е поставено от местния търговец Джон Симпсън, който бил заменен от Джеймс Мутер, който освен земевладелец бил и дипломатически представител на Османската империя, Португалия и Бразилия за Шотландия. Последиците от дейността им могат да бъдат проследени до по-скорошно време, като през 2007г. бутилка от уиски, пълнено при управлението на Мутер от 1850г. е продадена за около 30000 £. В началото на 20-ти век собствеността се сменила неколкократно. Втората Световна война пък наложила превръщането на сградите в щаб на английски войскови подразделения. През 1963г. компанията Морисън Боумор придобила дестилерията. В нея акционер била и голямата японска компания Сънтори /Suntory/, която впоследствие закупила дружеството. В следващите години били положени много усилия за издигане авторитета на бранда и към момента той заема челните места по продажби на уиски от о-в Айла, изпреварван от Laphroaig, също собственост на Сънтори.
Що за уиски е Devil`s cask? На първо място, това е уиски обгърнато в неприятен за мен маркетинг, ставащ все по-актуален на прага на 21-ви век. Разбира се, производителите /всъщност, хората ангажирани с рекламата на продукта/ открили история за дявола, който правел някога лоши неща на острова и я свързали с уискито. С този рекламен пълнеж няма да ви занимавам, тъй като го намирам за натрапчив и ненужен. Това, което е наистина съществено е, че уискито от снимката по ред причини се превърна в нещо като „колекционерска“ вещ. Защо? Не знам.
То, заедно с предходните две издания от серията, носещи означение на възраст, формират триумвират, ценен за събирачите на бутилки. Благинката тук идва без посочване на възраст /NAS-уиски/, което ни дава право да предположим, че е на минимална възраст от 3 години и 1 ден /шотландското уиски отлежава минимум три години/. Навярно уискито е по-старо, но на етикета няма означение в подобен смисъл. Не разполагам с информация дали течността е студено филтрирана. Отлежавала е в бъчви от шери олоросо и педро хименез – първо пълнене, което предполага, че е с натурален цвят. Алкохолният `и градус е 56,7%. Цената: по време на уиски феста се предлагаше за около 160 лв, но вече наличностите са изчерпани и спекулативно `и се търси стойност в пъти от някои търговци. Освен наличието на шери влияние, редно е да споменем, че уискито е от категорията на опушените, при които върху сушащия се малц влияние са оказали димните съединения на горящите в огъня торфени буци.
Аромат – силно шери влияние, шоколадови бонбони с плодов пълнеж от типа на „пияните вишни“, спомен за кола, шери, силна спиртност и нотка опушеност, която обаче е добре замаскирана с тъмните нюанси на бъчвите от подсиленото вино. Долових още дървесност, спомен за мириса на шкаф, мента/ евкалипт, ментов бонбон и анасон. С вода /уискито носи свиреп градус и ви препоръчвам да го разреждате поетапно с минерална вода/ – мирисът се отваря, разкривайки сладост, още шери, сладко от червени плодове, шоколад, тъмни сушени плодове, фурми, още спиртност, сушени домати, карамел/ карамелов топинг, подправки – индийско орехче, кленов сироп, и асоциация с мириса на морски бряг. Опушеността също е тук, но се комбинира добре с тъмните нотки. Мирисът е все така свеж и анасонов. Долових още билки като джоджан, а след време мед, кола и все по-силни тъмноплодови нотки. С още вода – шери, шери, шери и меденки с канела. Вкус – опушеност, сладост, силна спиртност, изсмукваща влагата от езика. С вода – все още спиртен, отприщва слюнката, нотка прах и шоколадова сладост. С още вода – далеч по-приятен, сладост, чили и джинджифил, слаба опушеност и брауни с кокосови стърготини. Финал – траен, сладост, опушеност, силна асоциация с ментова дъвка/ бонбон, слаба горчивина като от грейпфрут и нотка сол. С вода – опушеност, кола, восък, сладост и шери влияние, мимолетна горчивина, масленост и череши. С още вода – опушеност, свежест и слаба горчивина. Оценка: 88/100.
В обобщение: добро уиски, за което обаче не бих платил високата цена /за щастие го открих в Masterpiece/. Срещал съм го за над 300 лв, което е абсурд. Ако искате да опитате подобен вкусов профил, макар и не същия, ви препоръчвам Bowmore 15 Darkest, който може да откриете за около 100 лв.
Whiskeytemple_Vladimir 
