Whiskeytemple_Vladimir 
Ако трябва да бъда честен, преди години не съм и представял, че ще имам възможността да опитвам толкова различни видове уиски. Не само, защото повечето никак не са евтини, но и защото познанията ми достигаха до рафта с „отбраните“ напитки в големите магазини, които, да си го кажем честно, не са мястото откъдето един уиски ценител набавя знания или интересни дестилати. В такъв магазин ще срещнете няколкото до болка познати шотландски и ирландски смесени уискита, няколко бърбъна, едното тенеси уиски и български спиртни напитки с неизвестен състав и произход. И до там. Това не е нещо лошо, тъй като масовият универсален магазин има за цел да удовлетвори най-разпространените ни хранително-вкусови потребности и не можем да му вменяваме нещо различно. Заради големия обем от продажби често може да срещнете някои напитки на промоция, която за българската реалност предлага добър вариант да се опита нещо различно. Започвам от далеч изложението си единствено, за да разберете, че не винаги съм бил този уиски „всезнайко“ или бъбривец. Винаги съм обичал да говоря, но преди години това ми умение не включваше уискито като натипка, култура и цялостен поглед над света. Подозирам, че написаното ви се струва много абстрактно и непривично – нали уискито е единствено напитка, течност, която се пие в петък срещу събота и за рождените дни? Не, тъкмо от тук започна моята промяна преди няколко лета. Започнах да се интересувам по-дълбоко от благинката, от историята `и, за да мога по-спокойно да си размишлявам за настоящето `и и да гадая бъдещето `и.
Хората имаме навика да стоим в сигурната си зона, заобиколени от емоции и вещи, с които ни е добре, с които сме свикнали и които възприемаме за безапелационен символ на качество. Същото важи и относно възприятията ни за отделните марки. Харесваме определени автомобили, храни, дрехи, аксесоари, уиски и си мислим, че всичко, което не попада в тази категория е „куче марка“, че е нещо лошо, измамно или незаслужаващо вниманието и усилията ни. Конкретният пример е още пресен – след като споделих статията „Подходящи чаши за уиски“ във Фейсбук, наколоко човека коментираха „съмнителните“ качества на неизвестни за тях, но пък световно утвърдени величини, сравнявайки ги с „всемогъщия Джак“. Не искам да ви плаша и разочаровам, но ако си мислите, че най-великото уиски на света е Jack Daniel`s или Johnnie Walker, то живеете в страшна заблуда. Не е. Има и други марки, които заслужават нашето внимание, независимо, че не са ни познати и ги срещаме за първи път. Ако се натъкнете на подобна, винаги може да потърсите информация за нея в интернет. Все пак, живеем във времената на достъпната лавина от данни, циркулиращи във въздуха. Ако става въпрос за уиски и имате интерес, то спокойно може да се обърнете към мен – статиите са на български език, който се старая да бъде максимално достъпен като стил, съобразен с нуждите на всеки.
Една такава непозната и несигурна категория е т.нар. „световно уиски“ /world whisky/. Най-общо то обхваща дестилатите, произвеждани извън Ирландия и Шотландия. В блога вече съм представял чешко, уелско, тайванско, американско, японско, холандско, новозеландско и тасманийско уиски /а скоро очаквайте статии, пропити с испанско, немско и френско уиски/. Да, правилно четете, уиски на световно ниво се прави и извън „старите ширини“. Това от Тасмания лично мен ме впечатли. Казано честно, то е трудно достъпно в почти цяла Европа, какво остава за България и затова се зарадвах, че успях да осъществя първия си контакт с него преди около две години чрез мостра от Hellyers Road Original single malt, с която се сдобих посредством уиски бар Masterpiece. Не помня какво очаквах от напитката, но тогава тя ме отвя. Бум, 30-тината грама промениха представата ми за течностите от този край на света. Затова чаках следващата ни втора среща, на която се надявах да достигна втора база. И макар и късно тя се осъществи. Днес ви представям Hellyers Road pinot noir finish single malt whisky, мостра от която си отлях през февруари, когато с Яна гостувахме на уиски бар The Whisky Library.
Дестилерията на Hellyers Road е млада, като е основана през 1997. Намира се на о-в Тасмания и годишно произвежда около 100 хиляди литра алкохол, което е седмичният обем на производство на част от шотландските производители. Първият спирт потича през 1999г. и от тогава поетапно на пазара се въвеждат едномалцови дестилати с различни финиши, включително и опушени с торф. Името `и е вдъхновено от английския геодезист и картограф Хенри Хелиър, който преди няколко века обходил острова.
Споделих ви, че производственият обем е доста малък и уискитата се числят към т.нар. „бутикови напитки“. Може би заради това, част от дестилатите на компанията се бутилират при висок градус, 46,2%, в натурален цвят и без добавен карамел е150а. За съжаление, не мога да потвърдя, че той отсъства и при уискита, което ви представям – никъде в официалния сайт, на самата бутилка или в друг достоверен източник не бе отразено, че уискито е бутилирано в естествения си цвят. На снимките виждате, че той малко оранжевее, което може би е признак за ползван карамел. Но, конкретното уиски е отлежавало няколко месеца в бъчви от новозеландско вино пино ноар, произведени от френски дъб, и е напълно възможно те да са „оцветили“ благинката. Преди т.нар. „финиширане“ в тях, дестилатът е отлежавал в бъчви от американски дъб, навярно ползвани от някой производител на бърбън преди това, каквато е световната практика. И тук алкохолният градус е 46,2%, но след добавяне на няколкото капки вода напитката не се замъти, по което съдя, че е студено филтрирана /отново не намерих информация в противен смисъл/. От друга страна, уискито не носи означение на конкретна възраст, но имайки предив законовия минимум на отлежаване, можем с категоричност да кажем, че то е поне на 3 години и един ден, въпреки че според мен е на около 8-9 години.
Аромат – нежен, същевременно богато плодов, носещ силен спомен за цитруси, фреш от грейпфрут, сладост, свежест и нотки, които ми напомниха на горски плодове или бонбони с подобен мирис. Долових още приятна пикантност, шера /гроздов сок/, зрял екзотичен плод, близалка, безалкохолна напитка с мирис на екзотичен плод, както и асоциация с Аперол портокал, коктейлни череши, като се появи и тъмна нотка, подобна на тази, която оставят шери бъчвите, въпреки че тук бе доста по-слаба и различна. Мирисът на уискито ми навя асоциация и с този на Hibiki 12, като донесе спомен за боровинки или напитка с подобен аромат. Прихванах и доза спиртност, дължаща се не само на високия градус, но и навярно на младостта на напитката. Появиха се още карамел, портокали /зрели и сладки/, още пикантност и тъмни нотки. С вода – парфюмност, още портокалово-грейпфрутови нотки, розе, зелени билки, плодов крем с глазура от малини или малиново желе, спомен за мокро дърво, захарен памук и ванилия. Вкус – пикантен, маслен, сладникав, интензивен, червено-плодов, спомен за зрели праскови и сладки портокали. Бе пиперлив, но същевременно и нежен заради богатите плодови нюанси. Отприщващ слюнката. Отново долових спомена за шера, зрял пъпеш, свежест и слаба дървесност, която градира към слаби танини след второто отпиване и още цитруси. С вода – повече сладост, съчетани с лека ментова пикантност, дървесност и спомен за плод. Финал – среден до траен, малцов, слабо сладникав и винен, носещ нотки препечено, свежест, праскови, ядки, но не горчиви, а по-скоро маслени, слаба пикантност, масленост и цветни нотки при последващите отпивания. Съзнанието ме разкри още сушени плодове и обилна доза мед. С вода – билки, мента, плодове, отново цитруси, но без горчивина и споменатият по-горе вкусен истински мед.
Оценка: 90-91/100. Цена: тук не се продава, а на запад е между 63 и 80 евро.
В обобщение: може би най-вкусното уиски, което опитах този, а може би и през изминалия месец. Ароматът бе наистина чудесен и ако разполагах с часове свободно време, бих му ги посветил.
