Whiskeytemple_Vladimir 
Ако трябва да представя връзката ми с продуктите на шотландската дестилерия Хайленд Парк, бих я описал като игра на тенис, в която двете страни си подаваме топката, наречена „качество на продукта“. В предходната статия, посветена на старата визия на Bowmore 12 y.o. single malt whisky ви загатнах, че съм на вълна ревюта на спрени от производство дестилати, съотв. заменени от нови, но различаващи се от тях и по външен вид, и като вкусови качества. Част от тази поредица от статии е и настоящата, в която, ако ми позволите, искам да ви запозная с впечатленията, които остави спреният от производство 12-годишен дестилат на Highland Park, предлаган на пазара до преди 4-5 години, с който се сдобих в бап Калдо в София в края на миналата година. Вече си бях осигурил друга мостра, но си грабнах и друга контролна, върху която стъпват последващите редове.
Защо обрисувах впечатлението, което ми оставят продуктите на дестилерията, използвайки спортната стилистика. Може би няма да прозвучи толкова добре, колкото го виждах в мозъчната си кутия, но ще се пробвам. Highland Park е производител, към който не мога да се отнеса с равнодушие. От вече зачестилите ми срещи с произведено там уиски мога спокойно да кажа, че Хайленд Парк е родното място на някои чудесни дестилати, идващи от миналото и на някои не до там добри техни наследници. Това е мое мнение, а не факт, затова ви моля да не ми вярвате на 100%, а да се убедите сами, опитвайки двете групи благинки. Ако трябва да говоря за уискитата, които намерих за чудесни, то тук не мога да пропусна вече спрените от производство Highland Park 25 и 30, бутилирани при около 48%, както и Highland Park 18, но в кръглата бутилка, подобна на тази от снимката, също с преустановена дистрибуция и заменена от актуалното плоско стъкло. И трите изброени мисля, че притежават богат и комплексен характер, базиращ се на отличителната черта на дестилерията – съчетанието на опушеността в получения алкохол и влиянието на качесвените шери бъчви върху него.
На противоположния полюс в моята лична класация стоят съвременните дестилати или поне тези от тях, които съм опитал. Версията на Highland Park 12, налична към днешна дата на пазара е вкусна и може би заема междинна позиция в двубоя на двата лагера. За сметка на това, обявенията за колекционерска стока Highland Park Thor намирам за разочароващ /защо може да научите в статията, която съм му посветил, която пък може да откриете чрез: търсачката в блога; чрез раздела с дестилериите по-горе или в етикета „Highland Park“ вдясно/. Не съм впечатлен и от модерната трактовка на Highland Park 18, която опитах в началото на тази година, която също възприемам като бледо копие на онази с кръглата бутилка, за която писах в предходния абзац. Затова подходих с почти детинско любопитство към старата версия на 12-годишния Хайленд Парк, на когото са посветени дегустационните ми бележки. Ще попресиля изказа си, вменявайки нему бъдещето на човечеството или казано просто – от впечатлението, което щеше да остави в мен щях да преценя дали старите, отдавна изчезнали дестилати са по-добри от по-новите /от партидите от тях, които съм опитал/. И знаете ли какво – мисля, че бях прав … след което седнах, защото от уискито се разнесе чудотворен мирис, на когото посветих час от живота си. И не съжалявам.
Уискито е 40-градусово. Хората от дестилерията се гордеят с факта, че не е оцветено, твърдение, което не се потвърждава от етикета. Студено филтрирано е и навярно е отлежавало в бъчви от бърбън и шери.
Аромат – шоколад, сушени сини сливи и боровинки, „земна нотка“, мед, гъсто плодово сладко или мармалад от споменатите сушени плодове, доза свежест, препечена плодова коричка, карамел, меденки, курабии с парченца шоколад /кукита/, сметанов крем, кафе, сушени кайсии, сладост, зрели праскови и нектарини, восък, явни заемки от шери, пикантност, подправки, сладко от ягоди, следи от опушеност, цитрус, портокали, шоколадови бонбони с парченца шоколад, вафли и шоколад с парченца портокали, манго, кожа, тютюн, асоциация с мириса на старинна книга, сладко от тъмни плодове, къпини и сладко от тъмни череши. Уау, дълго изречение се получи. Но това не е всичко – долових доза спиртност, силен спомен за ликьор от червени плодове /Шамбор/ и сладко от орехи, карамелови бонбони или карамелов топинг, близалка, сушени подправки като пипер или кимьон. С вода – още шери, карамелова сладост, зрели плодове и кожа, нотки тирамису, шоколад, още сладко от тъмни плодове, сушени фурми и смокини. Вкус – маслен, цитрусов, салдък, слабо пикантен, слабо опушен, свежо плодов, зрели жълти ябълки, нежен и спокоен, по нищо не издаващ младата си възраст. Откроих още щрихи тревистост, восък, билки, мед, слаба „солена“, крайбрежна нотка и съпътстваща нежна пикантност. С вода – още пикантност, сладост, малц, сметанов крем, сушени жълти плодове и ананас. Финал – среден, малцов, опушен, но не като опушеността от о-в Айла /по-скоро прах или пръст/, лимон, но без горчивината, сладост, мед, какао, слаба дървесност, препечено, свежест и зелени билки. Отново спокоен и изящен, какъвто бе и вкуса – липсват неприятни нотки, въпреки крехката възраст. С вода – по-силна какаова нотка, лека спиртност, свежест, бисквити /овесени/, сладост, още опушеност и слаба метална нотка.
Оценка: 90/100. Цена: тази визия на бутилката остана в миналото, а с нея и уискито в този му вид. Настоящата цена на Highland Park 12 по спомен е около 70 лв.
В обобщение: може би най-доброто 12-годишно уиски, което съм опитвал до момента /в личната ми класация – това е убеждението ми/. Чудесен, богат и удовлетворяващ профил, съчетаващ това, което искам да виждам от гамата на дестилерията – шери профил и лека опушеност. По мое мнение засрамва Highland Park Thor и аз бих предпочел да си купя наколко бутилки от старата версия на 12-годишния Хайленд Парк, отколкото да похарча около 400 евро за модерната колекционерска вещ, означавана като „Тор“.
