Whiskeytemple_Vladimir 
Време е за последната ни среща /засега/ с ирландската марка „Тийлинг“. До сега ви представих Teeling Small Batch, който не ми хареса особено и Teeling Single Grain, който бе стъпка в правилната посока. Можем да приемем, че резултатът е равен и съдбата на чомечеството ще се реши в третия сблъсък, в който в чашата пред мен се изправи едномалцовото уиски Teeling Single Malt irish whiskey, призвано да спаси честта на марката и да покаже на злодея-блогър, че течността заслужава внимание … и не много ниската си цена. В главните роли днес ще видим: в ролята на Лошия блогър-вагабонд – аз, а в ролята на уискито-боец – благинката в чашата, чийто цвят днес мога без задръжки да определя като приятно златист. Защо? Защото уискито е бутилирано в натурален цвят и за разлика от изброените по-горе негови роднини това му качество е обявено гордо на етикета /странно, производителите не обичат да оповестяват, че добавят карамел – имайте предвид, че когато посетих дестилерията Охинтошън бяхме щателно разведени из производствените помещения, но никой не показа филтрирането на уискито, както и „козметичното“ му „боядисване“/. Казах ви, че съм Лошият блогър и трябва да си вляза в ролята. Ако търсите добрия герой, пообщувайте с някой уиски посланик. 🙂
Уискито е бутилирано при 46%, без да е студено филтрирано, но отново не сочи възрастта си. Може да попаднете на информация, че съдържа 10,15,18,21-годишни дестилати, но възрастта му се определя по най-младия компонент, по най-младата бъчва, използвана за партидата, тя далеч не е 23-годишна. Без значение е какво някой друг ще ви каже – възрастта трябва да бъде посочена на етикета. Всичко останало е „мижем да те лъжем“. За придаване на комплексност на напитката, освен подразбиращите се бърбън бъчви, са ползвани и такива от различни подсилени и обикновени вина – каберне совиньон, порто, шери, мадейра, бургундско вино и т.н., чието влияние върху уискито по мое мнение е доста слабо.
Ако си спомняте ми ревюто на Teeling Single Grain се втурачих в етикета, който гласеше, че уискито е дестилирано за Teeling Whiskey Company. Тук това „за/ for“ е заменено от „от или by“ компанията. Няма да влизам в излишни анализи и да нахлузвам робата на Шерлок Холмс, но явно има скрито послание – дали това едномалцово уиски вече не е дестилирано в Дъблин /по всяка вероятност не, защото от компанията твърдят, че в състава му влизат над 8-годишни дестилати/? Нека погледнем към качествата на ирландската малцова отвара /двойно дестилиран покълнал ечемик/.
Аромат – интензивен, свеж, меден, пикантен, сладък, плодово-цветен, мента, тревист, плодови бонбони, не незрял, цитрус /лимон или портокал/, сладко от жълт плод или плодов желе, като онези, които се добавят към сладоледите йогурт, сладко от праскови, ябълки, печен сладкиш с ванилово-цитрусова есенция, ванилията като мирис е доста силна. Постепенно сладките плодови нюанси прогресират и се засилва асоциацията със зелени ябълки и свежа трева. С вода – кошница със свежи зрели плодове, ябълки и круши, сладост, асоциация със сладко бяло вино. Вкус – пикантен, сладък, малцом, цитрус, слаба дървесност, свежи жълти и зелени плодове /киви и ананас/, джинджифил. Отново свежест, каквато се долавя и при мириса. Долових и лека горчивина /грейпфрут/. С вода – повече сладост и пикантност. Финал – среден до траен, малцов, пикантен, сгряващ, сладникав, лека бирена горчивина. Пикантността е много приятна. Откроиха се още ядки, плодове, но не ги асоциирах с конккретен вид, като послевкусът ми се стори, че донесе и лека сухота. С вода – силно сладък, пикантен и плодов.
Оценка: 84/100. Цена: около 80 лв.
В обобщение: най-доброто уиски на Тийлинг, което съм пробвал до момента. Сигурен съм, че когато компанията разполага с достатъчно свое отлежало уиски цената му ще падне. Ако поставят и означение на възраст и приказката ще бъде завършена.
Краен резултат: Лош блогър 1 – 2 Teeling
П.С. Ако желаете може да ме последвате и в Instagram, където профилът на Храма на уискито набира популярност.
